Сергей Станишев се оттегля от лидерския пост в БСП (обновена)

След 13 години начело на БСП Сергей Станишев обяви, че се оттегля от лидерския. Неговият приемник ще бъде избран на конгреса на партията, който бе насрочен на днешния пленум на Националния съвет на "Позитано" 20 за 27 юли.

"Заставам пред вас с надеждата, с убеждението, че след днешния ни разговор ще излезем заредени с повече вяра, по-пречистени, по-силни. България е изморена и обезверена. От политически битки, от раздори, от взаимни обвинения между политическите партии, от измислените медийни скандали, с които ни засипват ежедневно. Най-вече е изморена от липсата на перспектива и посока. От дълбокото убеждение, че политиката не е терен за спорове на намиране на пътища за по-добър живот на хората, а единствено начин за лично обогатяване и реализация на амбиции", заза Станишев в изявлението си пред форума.

БСП е изморена. От усилията да отстоява политики и принципи в една трудна и изключително враждебна среда. От усилието да се противопостави на атаките за вътрешно разединение, от натиска на коалиционните ни партньори, от изключително агресивното поведение В и ПРЕД парламента на политическите ни опоненти. От вътрешни и външни битки. Заставам пред вас с убеждението, че днес трябва да затворим тази страница и да отворим нова. Убеден съм, че днешният пленум ще донесе сила за БСП. Казах преди десетина дни, че политическата система в страната се нуждае от рестарт, от сериозно обновяване. Заявих, че това обновление трябва да дойде от БСП.  БСП има нужда от промяна, от различни хоризонти. Има нужда от нова енергия, за да може да промени България. Има нужда от способностите, волята и куража на всеки един от нас.

В историята и във времето назад ние социалистите винаги сме намирали верния път към промените и обновяването. И днес ще го направим. Заедно. С необходимото уважение един към друг и със загриженост към партията. Но преди всичко – с чувство за дълг към хората и към страната.

Затова като лидер на партията предлагам на днешния пленум да вземе решение за свикването на заседание на конгреса на 27 юли, на който да приемем предизборната си платформа и да изберем нов председател на БСП. 

Не отстъпвам, за да седна нито на първия, нито на последния ред. Оставам в първите редици на битката. Ще застана до новия лидер. С всичката сила на авторитета и опита, който съм натрупал във времето. С европейското си влияние и позиции. С ясната убеденост, че днес и сега ни е нужна промяна, но и единство, и приемственост. Защото това са измеренията на една нова сила, която ще даде на БСП шанса и волята да се превърнем в партията на общественото доверие.

По-нататък речта на Сергей Станишев пред пленума продължава така:

Казвал съм го, но държа да подчертая отново – БСП е единствената партия в България. В класическия и в истинския смисъл на тази дума. И е единствената партия в последните 24 години, която винаги е успявала да научи уроците си както от успехите, така и от грешките си. БСП за тези години не само се променяше – ние променихме България, оставайки алтернатива на всяко дясно управление и защитавайки правата на хората – за социални политики, за доходи, за работни места. И, да – при нашето управление бизнесът и икономическата среда са били най-добре. Не защото правим десни политики, а защото само икономическото развитие гарантира работни места, по-високи доходи и повече пари за социалната сфера – за майчинство, за детски, за възрастните.

Имам самочувствието, че съм направил много за този път – заедно с мнозина от вас отстоявахме БСП като партия, отстоявахме позиции, водихме битките и в управлението, и в опозиция. Днес БСП е фактор в европейската лява политика. Има силна младежка организация. Има подготвени и калени хора. Има и енергията да се променя и развива. Аз се гордея с това.

За никакво обновление не можем да говорим обаче, ако не си кажем нещата направо. Особено ако не назовем онова, което ще спъне всяко ръководство и ще подмени всяка благородна кауза. Защото днес БСП има нужда не само от промяна на личности, но и от преосмисляне на принципите и основите, които определят нашето поведение и се отразяват – защо не си го кажем – на начина, по който хората ни възприемат и оценяват.

Отдавна ме познавате. Не съм човек, който отстъпва пред трудности и под натиск. Лошото не ме демотивира. Не се плаша от битки, дори такива, които изглеждат с невъзможен изход. Репутацията, каузата на БСП, отговорността пред моята партия – това е основата за всяко мое действие или решение през годините.

Гледам какво се случва между нас по медиите в последните седмици и искам да ви задам въпроса, с който Ламбо откри този парламент: Какво ви става бе, хора?

Искам да благодаря на десетките хиляди наши членове и симпатизанти, които, въпреки помията, която се излива, запазват вярата в нашите идеи и партията. Искам да запитам най-активните и гръмогласните от нас, които се опиват от собствената си оригиналност, дали се замислят, как изглеждаме в очите на тези хора?

Нима омразата стана по-силна от каузата? Нима загубихме умението да разговаряме нормално – и политически, и човешки? Знаете ли как изглеждаме отстрани – като озверяла глутница, в която оцеляването означава да разкъсаш другия. За какво? За да делим какво? Властта, до която никой няма да ни допусне, тъкмо заради това ни поведение? Да разделим партията, която преди това ще погубим? За да се очистим, очерняйки другия? Да се отърсим от своите собствени отговорности и грешки, отстрелвайки другарите си?

Забравихме ли – „другарю“ не е просто обръщение. Това е увереността, че до теб и с теб са хора, на които можеш да разчиташ. Които ще те подкрепят, независимо дали те харесват или не, независимо от личните си пристрастия и амбиции. Дори повече – независимо от това дали си прав или не. Ще застанат до теб и в най-трудните моменти, защото на първо място СТЕ ЗАЕДНО в ОБЩАТА КАУЗА и В ОБЩАТА БИТКА.
В очите на хората сякаш отдавна престанахме да водим битка за идеите си. Водим я помежду си.

Ако трябва да сме честни докрай, днес ви питам: Може ли да се самоизяждаме отвътре непрестанно и да печелим битки? Та имаше ли една, поне една кампания, в която всички да сме заедно? В която да не се охулваме взаимно? Как да се биеш с политическите опоненти, когато постоянно трябва да пазиш гърба си от своите?!

Не можем да променим България така. Нали разбирате. И няма как да променим собствената си партия, ако гледаме на позициите си в нея като на търговия с власт - ти на мен, аз на теб. Няма как да убедим хората, че ние сме чистата партия, че работим за тях и държавата, докато всички гледат как при нас тече омерзителна, грозна борба за постове и влияние, изродена до личностно унищожение.

Започваме да се превръщаме не в единна политическа организация, а в група индивиди, за част от които важи правилото, че най-важното е да се докопаш до позиция. Защото само така можеш да превърнеш личните си битки в общи, а общите – в лични. Подобно поведение е крайно опасно. То отблъсква от нас всеки вярващ, че БСП е партията, която иска и може да реши проблемите на хората, на обществото, на страната.

Има хора, които разглеждат БСП като ООД. Категорично няма да позволя тя да се разглежда като фирма, като приватизиран обект, като частна собственост, като възможност за придобиване на акции в корпорация. БСП не е и бюро по труда - това е нашата партия!

Днес интересът и натискът към нас е особено силен. Защото, с всичките ни слабости, останахме последната политична, идейна партия. И апетитите към нея са огромни – от други политически сили, опоненти, партньори и доскорошни съратници, от икономически фактори. Този интерес е към добиване на дял, акции, влияние в БСП – с една единствена цел – да бъдем елемент в чужди управленски конструкции, да бъдем инструмент в подялбата на властта и икономическите сфери. Твърде жалко е, когато наши представители, в името на своите интереси с желание отварят портите на БСП за тези „влияния“.

Да, смисълът и значението на една партия е да се бори за властта. Но в името  на основната цел - да защити интересите и да реши проблемите на хората. А не заради властта като самоцел, като инструмент, чрез който разпределяш „порциите“.

Ще го повторя - БСП е единствената партия в България.

Поколения наред развивана дори и в ущърб на личните удобства. И докато не се върнем към солидарността, към подкрепата на другаря си, към отговорността да защитаваме и отстояваме партийните решения и политики - няма да имаме силата да вървим напред.

Всички заедно трябва да изгоним търговците от храма!

Казвам всичко това, защото най-жестоко и несправедливо съм бил атакуван отвътре. Хората, които ме атакуват за това какво се случва в управлението и в отношенията ни с ДПС, съзаклятничат по ъглите, по офиси на фирми или по ловни хижи с други партии, в това число с основните ни политически опоненти от ГЕРБ. Не е ли така? Това нормално ли е? Не е ли плод на безскрупулна сделка и на лични интереси именно позицията, че БСП трябва да остане на власт след публичното извиване на ръце и унизителния ултиматум за сваляне на правителството, поставен пред очите на цялата страна от ДПС?

И аз разбирам хитростта на аргумента – не умеете да се договаряте. Не, нямам общ бизнес, не си прекарвам свободното време с хора от ГЕРБ, от ДПС или от която и да било политическа формация по ловни хижи, затова и не се договарям. Нямам навика да превръщам частните си разговори в политика, затова и срещите ми са в съответен политически формат.

Кого обслужва твърдението, че съм в олигархични зависимости, когато тъкмо аз казах, че БСП не е партия на ишлеме и няма да служи за параван на чужди интереси.

Това е отрова в сърцето на нашите хора, не е стрелата която ще убие мен. Тя убива партията. Убива вярата, убива каузата. Тя води до резултата, който постигаме.

Другари, нека да затворим тази страница. Нека излезем оттук с позитивно говорене. Готов съм да простя всички хули и обиди, в името на общия успех  на БСП. Трябва да излезем днес от тази зала единни, мобилизирани, консолидирани зад една обща кауза. За да излъчваме увереност. За да бъдем убедителни за хората.

БСП е силната партия не заради партийния билет, нито защото в нея цари удобството да се казват само угодни неща. Силата на БСП винаги се е коренила в способността ни да даваме алтернатива, да се борим докрай за трудните решения, да формираме и отстояваме политики за хората, да изведем пред всичко и всеки националните интереси и задачи.

Време е да си стегнем редиците.

Днес разговорът ни е за това, което може да ни промени и за това, което трябва да променим. За мен лидерството е отговорност, включително отговорността да видиш проблемите и да предложиш решение.

Това, което и преди година говорихме - че ни е нужна категорична подкрепа, остава вярно и днес. Трябва да кажем на хората – дайте ни сила за промяна. Наследихме държава, проядена от корпоративни и олигархични интереси, които ни спънаха да направим промяната.

Задкулисието не просто беше създадено по времето на управлението на ГЕРБ. То се институционализира тогава, скрито зад формулата „правителство на малцинството“.

Зад „правителството на малцинството“ се трупираха силни икономически, медийни и политически лобита, които дадоха възможност на Герб да заграби цялата власт и да управлява страната авторитарно близо 4 години.

БСП подходи отговорно и принципно към изборите миналата година като предложи на избирателите честна, социалноориентирана и антимонополна предизборна програма.

Влезохме в коалиция защото така решиха българските избиратели. Не смятам, че това беше грешка. Обещахме нормализация и връщане на държавата на хората. Това заложихме и в управленската програма на правителството. И българите трябва да знаят, че направихме всичко в името на добрата промяна за страната. Мисля си, че автентични бяха и намеренията на партньорите ни. Поне изначално.

В рамките на мандата започнахме целенасочена работа по изпълнението на тази програма:

Овладяхме безконтролните печалби на ЕРП-тата;
Въведохме 20%-тната такса за ВЕИ-тата;
Прекратихме посегателството върху студения резерв в енергетиката;
Замразихме цената на тока в рамките на една година;
Приехме поправки в Закона за потребителския кредит;
Променихме законодателството за търговските вериги;
Прокарването на тези принципни политики консолидира мощен фронт срещу нас и правителството. Засегнати бяха огромни корпоративни, финансови, политически и геопостатегически интереси.
Част от тези интереси направиха опит да пробият и коалицията отвътре.

Не направихме обаче достатъчно публични коалиционните ни преговори и разговори. Не отстояхме политическото в нужната степен. Не успяхме да променим решително и механизмите на властта.  Така дадохме възможност на слухове и спекулации да изместят реалността на това, което правихме заради хората.

Факт е, че задкулисието направи опит да премине в наследство. С кадрови назначения, с невъзможността да кажем цялата истина за наследството на ГЕРБ и за състоянието на държавността. Да извадим доклада за ЕРП-тата и как е източвана държавата години наред , например.

Истината е, че обществото вече не може да приема компромиси, дори такива, които се правят в името на по-голямата цел. За нашите грешки и толерантност платихме тежка цена, в личен план – най-тежката плащам аз.
Трябва да признаем – водихме неравностойна битка. Без достатъчна подкрепа от обществото, а накрая предадени и отвътре. Политиките на дълбоките и радикални реформи, разбиването на задкулисието могат да бъдат отстоявани сам, ако имат един единствен капитал зад гърба си: доверието на мнозинството от българите.
Поуката от всичко това е, че БСП трябва да участва във властта само когато има ясен мандат от избирателите.

Коалиционната формула за участие в управлението следва да бъде сериозно преосмислена и одобрена от партията, както и скрепена с ясни гаранции за изпълнението на програмата на БСП.
Оттук–нататък трябва да е ясно за всички – БСП ще влезе във властта и управлението само ако получи достатъчно категорична и ясна подкрепа за политиките си.

БСП трябва да покаже вътрешното си пречистване и единение, за да стане инструмент на промяната в ръцете на всички българи.

Добре е да се знае и да се осъзнае – управлението бе прекратено, защото поставихме условия на нашите партньори. Поискахме ясни политически правила и формати, ясно разпределение на права и отговорности. Необходимо беше да свършим работата, с която се натоварихме. Натрупаните през месеците деформации и напрежения трябваше да бъдат коригирани и изчистени. Обявяването на времеви хоризонт на кабинета  сложи край на правителството.

Предложих избори през юли, за да не тласнем страната в криза и политическо безвремие. Герб и ДПС отказаха. Всички видяхме какво последва. Преди малко ви информирах за напрежението в банковия сектор. То възникна неочаквано. Но беше съзнателно използвано за да предизвика, изкуствена политическа и финансова криза, която да срине държавата, реалната икономика и спестяванията на хората. Вината трябваше да бъде стоварена върху БСП. Чухме политически лидери, които публично внушаваха, че държавата е във фалит, че се срива и се нуждаем от „банкова ваканция“, а тайничко потриваха ръце с надеждата това да увеличи изборния им резултат наесен. Нещо повече – планът беше България да бъде поставена по външен протекторат и МВФ да определя всички наши основни политики – в областта на здравеопазването, пенсионната система, финансиите. Всичко!

Бяхме на една крачка от реализация на този сценарий. В такава игра БСП не може да участва! Като лидер на партията не можех да позволя всички политически сили да се обединят в коалицията на безотговорността, късогледството и националното предателство.

Сега от БСП зависи проекцията на следващото българско правителство. Ако излезем оттук обединени, изкоренили враждите помежду си и давайки шанс на едно ново лице да поведе партията към победа на изборите, България ще може да избира. Иначе всички ние дружно ще дадем път на хаоса, реваншизма и разчистването на лични сметки чрез медиите, на улицата или чрез съдебната система.

Добре осъзнавам, че свикването на конгрес, който да разгледа нашите политики, ангажименти и да избере нов лидер, носи своите рискове. Мнозинството от вас ми имат доверие, защото знаят, че за мен БСП е кауза. Благодаря ви за това. Заедно ще продължим напред. Искам да кажа, че не бягам и няма да избягам от моята отговорност. Като председател на Коалиция за България ще продължа да работя за единството, развитието и укрепването на левицата. Смятам, че позицията ми на президент на Партията на европейските социалисти ми дава достатъчно авторитет и основания за това.

След всичко казано в последните седмици и днес знам, че има опасност да изпуснем духа на личните амбиции, сметки и вражди от бутилката. Наша обща отговорност като ръководство на партията, на всички делегати на конгреса, на актива, е да избегнем това и да превърнем предстоящия ни партиен форум в политическа платформа за обновление и консолидация на БСП. Нека конгресът да бъде събитието, от което да започне връщането на вярата на нашите симпатизанти и на множеството българи, че в страната ни е възможна сериозна, отговорна, социална политика!

Да живее България! 

По време на заседанието Сергей Станишев предложи Драгомир Стойнев за член на Изпълнителното бюро и зам.-председател на Националния съвет на БСП. НС на БСП гласува с пълно мнозинство това предложение.

По право в бюрото влизат и новоизбраният председател на ПГ на КБ Атанас Мерджанов, председателят на софийската организация Калоян Паргов, който влиза на мястото на предшественика си Анна Янева, както и младежкият лидер Вероника Делибалтова на мястото на Явор Гечев.