Стефан Димитров пред ФАКТИ: Невидимите животни имат видими проблеми – отделянето на телета в клетка

От днес пред Народното събрание започва необичайната протестна акция „Седмици в клетка“ на организацията за защита на животните „Невидими животни“. В продължение на две седмици близо 200 доброволци ще се редуват в клетка, за да привлекат вниманието на депутатите към искането за прекратяване на отглеждането на телета в единични изолационни клетки. Акцията е продължение на протестите от май и на внесената през юни петиция с 150 000 подписа. Какво стои зад кампанията, защо организацията смята, че промяната се бави и какъв е спорът с фермерите и институциите… Пред ФАКТИ говори Стефан Димитров, председател на „Невидими животни“.

- Г-н Димитров, започвате акцията „Седмици в клетка“, при която доброволци ще прекарват по 12 часа в клетка пред Народното събрание. Какво искате депутатите да разберат от човек, поставен в пространство, подобно на това, в което се отглеждат новородените телета?
- Даваме възможност на депутатите всеки ден, докато отиват и се връщат от работа, да не могат да отвърнат очите си от един въпрос, на който те трябва да отговорят и който е преди всичко морален въпрос.
Не е морално едно животно, едва отворило очи на бял свят, да бъде откъснато от своята майка и довлачено в бетонена килия, метър на два, и затворено зад студени железни решетки. Това са животни, които имат много силни вродени нужди - да се движат, да играят с други като тях, да се сгушат заедно, когато е студено или имат нужда да се успокоят. Такова животно да го държиш денонощно, месеци наред, в единична изолационна клетка, в която едва може да се обърне – то полудява. На всеки е ясно, че това е жестокост. Прекратяването на тази жестокост е въпрос на морал, на който депутатите дължат отговор.

- През май вече направихте подобна акция с хора в клетки, а през юни внесохте в парламента петиция с над 150 000 подписа. Какво се случи оттогава и защо още няма законова промяна?
- Въпреки разговорите и увещанията, на този етап изглежда липсва решителност и воля у управляващото мнозинство за разглеждането и приемането на законодателни изменения, които по какъвто и да било начин да ограничат употребата на изолационни клетки за тези животни. Надявам се да греша; нека ме опровергаят. Но надеждата е едно, фактите са друго. Факт е, че една пета от парламента, близо 50 депутата, преди изборите април месец обещаха да подкрепят прекратяването на тази жестокост. Факт е, че половината от тях са от управляващото мнозинство. Факт е, че над 150 000 българи, в една от най-големите петиции в историята на България, поискаха от депутатите да покажат морал и хуманност и да изпълнят обещаното. Факт е, че дори браншови говедовъдни организации и фермери застават зад каузата. Факт е и това, че към момента внесен законопроект няма.

- В момента европейското законодателство позволява индивидуално отглеждане на теле до осемседмична възраст при определени условия. В същото време Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) препоръчва да се избягва индивидуалното отглеждане и телетата да бъдат в малки групи. Къде според вас трябва да бъде границата между минималния законов стандарт и това, което науката вече определя като по-добро за животните?
- Съществуващите минимални европейски изисквания за защита и хуманно отношение към тези животни са приети през 1997 г.
В Народното събрание днес има депутати, които тогава още не са били родени. Самите клетки са били въведени през 70-те години. Където и да е границата, очевидно много отдавна сме я минали. Това няма място в 21-ви век.

- Клетъчното отглеждане не е само проблем за животните, но и за самите фермери. Стопани, премахнали клетките, са отчели по-здрави телета, по-добро развитие, по-малко работа и по-добри резултати. Имате ли достатъчно конкретни данни, за да покажете, че преминаването към групово отглеждане е икономически оправдано?
- Според социално-икономически анализ на държавния Институт по аграрна икономика от 2024 г. нищожни са нужните инвестиции за премахване на клетките и въвеждане на съвременни начини на отглеждане за телетата. Нужната сума е едва 0,08% от всички 2,256 млрд. евро субсидии, които земеделските производители получават ежегодно, по данни за 2025 г.
А икономическите ползи за фермера, след като замени клетките със съвременни начини на отглеждане на телетата, идват от драстично по-малкото труд, който трябва да се полага за грижата за телето, съответно и от по-малко загуби от човешка грешка, и отделно от факта, че телето се развива по-добре, става по-здраво и според научните изследвания после се отблагодаря с по-дълъг и по-продуктивен живот във фермата.

- В Европейския съюз вече има голямо движение за „End the Cage Age“, а Европейската комисия работи по промени в законодателството за хуманно отношение към животните. България трябва ли да изчака общоевропейската забрана, или може и трябва сама да въведе по-строги правила за телетата?
- България може да бъде държава за пример, да води процесите и да има определяща роля за формирането на тази бъдеща политика на ЕС, или може да чакаме от Брюксел да ни кажат и да изпълняваме. Едно от двете е достойно.

- В други европейски държави също има кампании срещу клетъчното отглеждане – от акции пред национални парламенти, до демонстрации пред институциите на ЕС. Какво показва международният опит: възможно ли е една ферма да премине към групово отглеждане без това да доведе до сериозен икономически удар за фермера?
- Няма нужда дори да гледаме международния опит. Много голям брой от българските фермери през последните години въведоха съвременните начини на отглеждане и махнаха клетки.
Ако се обадя на няколко от тях сега и ги питам дали това за тях е било икономически удар, ще ми се изсмеят. Ползите са много и са реални - няма база за сравнение. Важното е човек да знае как да отглежда животните без клетки. Така е с всяко ново нещо. Затова правим семинари за фермери, обучения, статии, споделяме добрите примери и помагаме.

- Една от най-силните критики към подобни кампании е, че активистите показват крайни случаи и създават емоционална картина, докато фермерите имат конкретни проблеми с болести, хигиена, разходи и смъртност на телетата. Как отговаряте на аргумента, че индивидуалното отглеждане понякога се използва именно заради здравето и контрола върху животните?
- Ако ги отглеждаш като хората, няма да имаш проблеми. Това е. За да няма болести, трябва да имат добра вентилация, пространство, достатъчно мляко, коластрата да е добре, да няма големи възрастови разлики между телетата в една група – човек трябва да знае как да отглежда телетата по този начин, както всеки друг начин на отглеждане си има чалъмите. И това не го казвам аз, а европейската наука, българската наука и практиката на фермерите, които са го направили. На фона на всичко това е несериозно да се твърди, че едва ли не небето ще падне, ако телето не е в клетка, защото не могло и нямало как да стане. Може и става всеки ден, и то на много места в България, и то от години.