Указът, който създаде Военноморската база във Варна

Преди Варна да стане постоянен център на българския военен флот, неговото начало е поставено на брега на Дунав. На 12 август 1879 г. в Русе е основана Дунавската флотилия и Морската част. В нейния състав влизат плавателни съдове, предадени на Княжество България след Освобождението, а с тях започва изграждането на военноморска организация на новата държава.

Осемнадесет години по-късно тази обща структура е разделена. На 12 ноември 1897 г. княз Фердинанд издава Указ № 40, публикуван в „Държавен вестник“, бр. 264 от 28 ноември същата година. С него Флотилията и Морската част са обособени като Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна.

„Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна“

Тази формулировка отразява промяна, която има значение далеч отвъд административното разделяне. Варна вече получава собствено военноморско формирование и започва да се утвърждава като главна база на флота по Черноморието. Историческите изследвания и Военноморският музей приемат 12 ноември 1897 г. за начало на Военноморска база – Варна. Датата е по стар стил и съответства на 24 ноември по нов стил.

Пол Пишон поема Морската част

За първи началник на новосъздадената Морска част е назначен капитан II ранг Пол Пишон – ръководител на френската военноморска мисия в България. Френската мисия има задача да подпомогне изграждането на българския военен флот и подготовката на неговите кадри.

Указът е последван от приемането на Привременно положение за управление на Морската част. В него се определят ръководните функции и отговорностите на началника на формированието. Така новата структура във Варна получава не само щаб, но и самостоятелна организация на управлението.

От Русе към Варна

Преместването на центъра на морската дейност към Варна е свързано с нарастващото значение на града, развитието на пристанището и необходимостта България да изгради постоянна военноморска опора на Черно море. Русе запазва ролята си на център на Дунавската флотилия, докато Варна се превръща в основно средище на морската част.

Разделянето обаче се оказва междинен етап. На 13 януари 1899 г. Дунавската флотилия и Морската част са обединени във Военноморски флот с щаб във Варна. Така градът окончателно се утвърждава като център на общото командване на българските военноморски сили.

Затова 12 ноември 1897 г. остава не просто дата от административната история на флота. Тя бележи момента, в който Варна получава институционална роля в изграждането на българската военноморска сила – роля, която продължава и днес.

Източници: maritime.bg, old-news.bnr.bg, morskivestnik.com