Спасовден е

Днес се чества християнският празник Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден.

Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето, което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.

Темата за плодородието и интимността има своето продължение и в народните вярвания, и в християнския празник. В нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която иска да зачене, трябва да преспи под растението росен (самодивско цвете) с придружител, с когото няма кръвна връзка. Болни, слепи, сакати също търсят това растение. Когато лягат до цветето, никой не трябва да ги види. Само така ще се излекуват.

В срядата преди Спасовден към света на хората се отправят русалките, прекрачвайки невидимата граница с отвъдния свят. Те идват, за да посеят роса над нивите, да поникнат семената и да дадат плод.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.

Народните вярвания гласят още, че, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна.

На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.