В Гърмен още издават адресни регистрации

Кметът на община Гърмен Минка Капитанова продължава да издава регистрации по постоянен адрес в квартал „Кремиковци”, заяви по bTV министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Държавата сме всички ние – и представителите на централната власт, и общините, затова, когато се каже, какво прави държавата за решаването на проблема с незаконните постройки в ромската махала на Гърмен трябва да се знае, че отговорност носи основно и кмета, заяви тя.

В коментар на предстоящите протести на жители на Гърмен срещу спряното премахване на незаконни постройки в кв. „Кремиковци“, министър Павлова заяви, че остава с поредното впечатление за неадекватността на кмета, която освен, че е започнала предизборната си кампания много по-рано, заблуждава и с невярна информация жителите.

Павлова припомни, че първите незаконни постройки в квартала са установени още 2000г.
„Тогава са били само 14, но не е предприето нищо, за да спре незаконното строителство и поради тази причина за 15 години броят на незаконните постройки е нараснал до 124“, обясни тя.
“15 години това селище не само не е спирано, но е и подкрепяно от общината, бетонирано с адресни регистрации“, добави още регионалният министър.

По думите й вина за това носи кмета на общината, който издава не само адресните регистрации, но и допуска незаконно строителство. За 15 години в кв. „Кремиковци“  на Гърмен с адресни регистрации са се сдобили 775 души – всички регистрирани на  земеделски, неурегулиран имот, на улица, която не би трябвало да съществува.

„Общината не спазва закона и вина носят бившият и настоящият кмет. Само ще припомня, че настоящата кметица, която заявява, че нищо не знае и нищо не може да направи е била зам.-кмет на и на Ахмед Башев, така че от дълги години е в общината и би трябвало да е запозната“, коментира още регионалният министър.

Лиляна Павлова информира, че по нейно нареждане Главна дирекция ГРАО започва проверка на адресните регистрации в квартала и ако се установят закононарушения ще има заличаване на регистрации. Ще се сезират и другите компетентни органи.

Павлова напомни, че издавайки адресна регистрация всяка община поема ангажимент да се грижи за тези хора, да следи в какви постройки и условия живеят . „Община Гърмен в това отношение не само погазва Закона, но толерира незаконното строителство, регистрира хора незаконно всеки ден, издала е незаконни удостоверения за търпимост на незаконните сгради“, избори Павлова.

Министърът подчерта, че премахването на незаконните постройки ще продължи. „Имаме избран изпълнител и по график предстои премахване на още 20 сгради. Изчакваме община Гърмен да ни информира предложено или е ново жилище на ползвателите на тези 20 сгради, дали са приели или отказали да се настанят в него и събаряме“, обясни Павлова.

Тя допълни, че съгласно закона държавата трябва да премахне общо 102 сгради, а община Гърмен- 12, които след 2012г. е допуснато да се преустроят. По казуса с двете къщи, за които Европейският съд по правата на човека постанови временно спиране, министър Павлова обясни, че Министерството на правосъдието води кореспонденция със съда и съдейства с нужната информация. „Лошото в случая е, че родителите на децата с увреждания са отказали настаняване в специализирани институции“, отбеляза Павлова.

Лиляна Павлова коментира още , че оставките в момента няма да решат проблема. „Като министър на МРРБ, моята оставка нито ще помогне, нито ще разреши проблема. Общината е виновна, защото толерира създаването на компактно ромско население в този квартал. Не подкрепям узаконяването на незаконни постройки, всички трябва да спазваме закона“, категорична бе Павлова.

Тя категорично обяви, че борбата с незаконното строителство ще продължи и всички сгради, които противоречат на закона ще бъдат премахвани без значение от политическа, расова и етническа принадлежност. „Всяка година бутаме по 800 незаконни постройки, близо 400 сме разрушили от началото на годината. Борбата с незаконното строителство ще продължи и ще сме безкомпромисни“, декларира министъра.

Павлова коментира и реализацията на големите инфраструктурни проекти. До края на годината ще бъдат изградени 300 км нови магистрали. Основните ремонти по АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“ с изключение на виадуктуте вече са приключени. По всички останали обекти се работи активно и ще завършат в срок. До 10 август ще е готова отсечката Шумен- Белокопитово на АМ „Хемус“, на 1 август ще бъде пуснато движението по АМ „Струма“ между Кулата и Сандански, през октомври ще приключи и строителството на лот 2 на АМ „Струма“ между Дупница и Благоевград, пътните обекти в София също се работят активно и това показват последните инспекции.

Лиляна Павлова информира, че в момента текат процедури за избор на изпълнител за строителството на 60 км от АМ „Хемус“ между Ябланица и разклона за Плевен, както и за още два участъка на АМ“ Струма“ – Сандански – Кресна и Благоевград- Крупник. Амбицията е тяхното строителство да започне догодина. Паралелно с това се търсят и средства и за магистралите София – Калотина, Русе- Велико Търново и София - Видин. Това са ключовите направления, които остават да бъдат изградени и се надявам, че до 2020 година ще може поне по част от тях да се работи”, посочи тя. Според нея активен строителен сезон не само за МРРБ, но и за общините, които довършват проектите си по оперативните програми.