Червената чапла гнезди в Дуранкулашкото езеро

Езерото е в списъка на влажните зони с международно значение от 28 ноември 1984 г.

Публикувана: 24 Юли, 2015 05:46
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1992
Червената чапла гнезди в Дуранкулашкото езеро
Снимки: МОСВ
ШРИФТ ПЕЧАТ

Дуранкулашкото езеро е в списъка на влажните зони с международно значение от 28 ноември 1984 г. Разположено е върху площ от 350 хектара в Североизточна България, на 6 км от границата с Румъния, източно от едноименното село. То е крайморско лиманно сладководно до бракично езеро с естествен произход и значителни обраствания от водолюбива растителност. Намира се в бивша речна долина, затова и езерото има характерна извита форма. Разделено е на две части – основна южна част и по-малка, северна част, наречена Орлово/ Карталийско блато. Заобиколено е с обработваеми земи и степни територии. Откритата му водна площ е 253 хектара, 193 от тях са покрити с водна растителност. Максималната дълбочина на южната част е 4 м, а на Орлово блато 1,5 м. В южната част има два малки острова, единият – археологически обект.

Между езерото и морето се простира ивица от пясъчни дюни и плажове. Водният баланс на езерото се определя главно от подземните води и валежите. При силно вълнение през пясъчната коса е възможно навлизане на морска вода в езерото. Основни местообитания са откритите водни площи и обширните масиви от висша водолюбива растителност, покриващи предимно северната (Орловото блато) и югозападната (Ваклинския ръкав) част на езерото, както и блатото от югоизточната му страна. Сред тях доминират обикновената тръстика (Phragmites australis), теснолистният (Typha angustifolia), широколистният папур (Typha latifolia) и триръбестият камъш (Shoenoplectus triqueter). Около югозападната част на езерото са обособени храстови асоциации от драка (Paliurus spina-christi), обикновен глог (Crataegus monogyna), шипка (Rosa canina) и изкуствено създадени насаждения от топола (Populus sp.), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), мъждрян (Fraxinus ornus), махалебка (Prunus machaleb). Сред водолюбивата растителност във Ваклинския ръкав на езерото има естествено появили се групи от бяла върба (Salix alba).

193 хектара са покрити от тръстиков масив, където се срещат следните растителни видове: тръстика (Phragmites australis), теснолистен папур (Typha angustifolia), широколистен папур (T. latifolia), Bolboschoenus maritimus, жерардиева дзука (Juncus gerardii), морска дзука (J. maritimus), езерен камъш (Schoenoplectus lacustris), сенников водолюб (Butomus umbellatus) и др. В Орловото блато има отделно съобщество на камъш (Schoenoplectus triqueter). В плитките части има голямо разнообразие на субмерзна растителност: плаващ ръждавец (Potamogeton natans), гребеновиден ръждавец (P. pectinatus), къдрав ръждавец (P. crispus), плаващ роголистник (Ceratophyllum demersum), класовиден многолистник (Myriophyllum spicatum), обикновена мехурка (Utricularia vulgaris), водно лютиче (Ranunculus aquatilis), дребна водна леща (Lemna minor), триделна водна леща (L. trisulca). Пясъчните дюни и брегове са покрити със специфична растителност: приморски ветрогон (Eryngium maritimum), бяла куча лобода (Salsola soda), Euphorbia seguieriana, безплодна овсига (Bromus sterilis), Leymus arenarius, пясъчна амофила (Ammophila arenaria), влагалищна власатка (Festuca vaginata), пясъчен живовлек (Plantago arenaria), обикновена вулпия (Vulpia myuros), Holoschoenus vulgaris, жерардиева дзука (J. gerardii) и други.

17 постоянни вида риби са описани във езерото, включително шаран (Cyprinus carpio), сом (Silurus glanis), деветиглева бодливка (Pungitius platigaster), триигла бодливка (Gasterosteus aculeatus), дебелоусто попче (Neogobius platyrostris), кавказко попче (Knipowitschia caucasica), мраморно попче (Proterorhinus marmoratus), ивичеста игла (Syngnathus abaster), бял амур (Ctenopharyngodon idella), бял толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix), Gambusia holbrooki, бабушка (Rutilus rutilus), червеноперка (Scardinius erythrophthalmus), костур (Perca fluviatilis), бяла риба (Sander lucioperca). 7 вида риба, срещащи се в езерото са включени в Червената книга на България, 5 вида са под защитата на Бернската конвенция и 3 са включени в програмата Корине.

Описани са и 7 вида земноводни, като червенокоремна бумка (Bombina bombina), голяма водна жаба (Rana ridibunda), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), дървесница (Hyla arborea), зелена крастава жаба (Bufo viridis), сирийска чесновница (Pelobates syriacus balcanicus), обикновена чесновница (Pelobates fuscus).

Осем вида влечуги се срещат на територията на езерото: европейска блатна костенурка (Emys orbicularis), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), кримски гущер (Podarcis taurica), зелен гущер (Lacerta viridis), жълтоуха водна змия (Natrix natrix), сива водна змия (N. tessellata), пепелянка (Vipera ammodytes), смок стрелец (Coluber caspius).

В Дуранкулашкото езеро и прилежащите му територии са установени 260 вида птици, от които 72 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 110 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 14 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 27 вида, в SPEC3 - 69 вида.

Дуранкулашкото езеро е място от световно значение за водолюбивите птици през зимата, главно поради големите струпвания на гъски. Заедно с голямата белочела гъска (Anser albifrons), в значителни количества тук зимува световно застрашената червеногуша гъска (Branta ruficollis), като почти цялата й световна популация през януари и февруари пребивава в Дуранкулашкото и Шабленското езера, което несъмнено ги прави едни от най-значимите влажни зони в света. Сред многобройните ята гъски редовно се среща и световно застрашената малка белочела гъска (Anser erythropus). Езерото е едно от местата в страната с големи струпвания на зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) през зимата.

Дуранкулашкото езеро е едно от няколкото места в България, където са наблюдавани през последните години червеногушия гмуркач (Gavia stellata), моминия жерав (Antropoides virgo) и стрепета (Tetrax tetrax). Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica и в близост до Дунавската делта, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по българското Черноморие. Особено многобройни са щъркелоподобните (Ciconiiformes), гъскоподобните (Anseriformes) и дъждосвирцоподобните (Charadriiformes) птици. Използва се като място за почивка по време на прелет от розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus), малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus), както и от единични екземпляри голям креслив орел (Aquila clanga). По време на миграция е установено и водното шаварче (Acrocephalus paludicola), което е застрашено от изчезване в света. В по-малки количества, както през зимата, така и по време на миграция са отбелязани тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala) и къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus). Средиземноморският буревестник (Puffinus yelkouan) ползва крайбрежните морски води пред езерото като място за хранене.

Езерото е едно от най-важните в страната места за гнезденето на червената чапла (Ardea purpurea), морския дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), тръстиковия блатар (Circus aeruginosus), кафявокрилия огърличник (Glareola pratincola), средната пъструшка (Porzana parva), белочелата рибарка (Sterna albifrons) и вечерната ветрушка (Falco vespertinus). Eзерото е основното гнездовище по Българското Черноморие на застрашената от изчезване в света белоока потапница (Aythya nyroca). Макар и в по-малки количества тук гнездят и някои други редки и застрашени от изчезване видове птици, като големия воден бик (Botaurus stellaris), совоокия дъждосвирец (Burchinus oedicnemus) и полската бъбрица (Anthus campestris). От бозайниците по-ценни видове са лалугерът (Spermophillus citellus), видра (Lutra lutra), невестулка (Mustela nivalis).

Дуранкулашкото езеро е обявено за природна забележителност през 1980 г. и прекатегоризирано в защитена местност през 2002 г., с цел опазване на застрашените видове водолюбиви птици. През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. През 1998 г. 23% от територията на Орнитологично важното място е определена за КОРИНЕ място, поради европейското и значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. Попада в границите на защитени зони – Натура 2000 места и по двете Директиви на ЕС, Директивата за птиците и Директивата за хабитатите.

За обекта има утвърден и действащ План за управление, в който са заложени широк спектър от консервационни мерки. Всяка година се организира преброяване на птиците в района. БДЗП провежда орнитологичен мониторинг и подробни изследвания на зимуващите гъски. На западния бряг на езерото е построен информационен и природозащитен център на фондация „Льо Балкан”.
 

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.