Пет приоритета пред МРРБ за 2016 година

Пет са основните приоритети пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които сме си поставили за 2016 г. Това заяви министър Лиляна Павлова по време на националната дискусия "Да! На българската икономика. Европейска България - стабилност и растеж“.

Сред най-важните задачи пред министерството е успешното приключване и разплащане на проектите по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.и стартирането на новата ОП "Региони в растеж", която като безвъзмездна помощ вече е отворена на над 70% към общините, като основен бенефициент. Министър Павлова отбеляза, че 12% от бюджета на програмата, или 370 млн. лева, са на разположение на бизнеса под формата на финансов инженеринг в рамките на пет специализирани фонда на принципа на инициативата JESSICA, която беше изпълнявана досега. През изминалия програмен период с бюджет от 66 млн.лв. по програмата са активирани, мултиплицирани и привлечени инвестиции в размер на 260 милиона лева. Очакванията са със средствата по новата в размер на 3 млрд. лв.да се привлекат допълнително около 1 млрд. лв. от бизнеса за регионално развитие под формата на публично-частно партньорство в областта на туристическата и градска инфраструктура, индустрията и др., като средствата достигнат 4 млрд. лв. до 2020 г.

Като втори приоритет министър Павлова посочи водната реформа и водната инфраструктура. Водната реформа приключва, като до края на януари-февруари догодина ще е изцяло завършена, информира министърът. До момента са реализирани редица стъпки и действия, включително реформа в регулаторния орган и окрупняването на сектора във водни асоциации. През новата година предстои разработване на прединвестиционните проучвания за 16 от областите в страната, в което може да се включи и бизнеса.Павлова съобщи, че ще бъде създаден специален фонд и за водна инфраструктура с капитал около 250 милиона лева от новата ОП "Околна среда". Целта е отново да се стимулира публично-частното партньорство в два вида проекти - за съфинансиране от банковия сектор и финансовите институции, и за проекти, свързани с енергийна ефективност, когенерации и бизнеспроекти в областта на водоснабдяването.

Третият приоритет за министерството е пътната инфраструктура. Регионалният министър отбеляза, че и догодина ще се разчита за максимално усвояване на еврофондовете за ремонт и строителство на пътища. Акцент ще бъдат и усилията на държавата да въведе тол-система, като по-справедлива система на заплащане, с повече приходи за реинвестиция в пътната инфраструктура.

Реформата в кадастъра, също е важен акцент в работата на МРРБ догодина. Основната цел е в партньорство с бизнеса и Министерството на земеделието и храните да се осигури по-пълно покритие на страната с кадастрална карта. „Наливането на картата на възстановената собственост в общ, единен регистър ще позволи да предоставяме по-качествена услуга в електронен вид за бизнеса“, обясни министър Павлова.

Програмата енергийната ефективност на жилищните сгради е петият приоритет, по който ще се работи активно през следващата година. Министърът информира, че към момента има одобрени 2800 сгради, в които се реализират мерки.

Министър Павлова призова бизнеса да се включи по-активно в решаването на проблемите около програмата, особено по мярката „Енергийно обновяване на българските домове“, която финансира с европейски средства монтирането на топлоизолация. В МРРБ има множество сигнали за фирми, които не искат работят или работят некачествено, заради което има риск да не бъдат завършени част от сградите с европейско финансиране. „Нашето категорично изискване е за качество на строително-монтажните дейности, особено когато е с безвъзмездна инвестиция. Имаме проблеми с качеството и трябва да решим този въпрос“, призова министър Павлова представителите на бизнеса.

Тя припомни, че програмите за саниране са стартирани и като подкрепа към малкия и среден бизнес, но на много места малките фирми нямат нужния капацитет като скелета, работници, нямат механизация и имат претенции за разсрочване на сроковете. „Искаме да подкрепяме малките и средни предприятия, но виждаме, че те нямат възможности, затова трябва да намерим най-доброто решение на проблема“, призова Павлова членовете на КРИБ.

Министърът напомни, че по Националната програма за енергийна ефективност, където има и конструктивно укрепване на сградите, инвестицията от държавата е за около половин милион лева на жилищен блок, което я прави по-добра програма от европейската. „Разчитаме изключително много на качествено свършена работа, защото инвестираме 1 млрд.лв., и имаме възможност за още 1 млрд.лв., но трябва да инвестираме в качество, в сигурност, да докажем ефективност и висок стандарт“, призова министър Павлова. 

Държавата няма как да строи частни жилища, но може и трябва да подкрепя с политики строителството на нови такива с всички стандарти, коментира още министър Павлова в отговор на представител на бизнеса, който попита за възможността държавата да строи нови домове за хората. Павлова обясни, че в разработената от МРРБ Целенасочена инвестиционна програма за слаборазвитите региони има мярка за строителство на жилища, като подкрепа на бизнеса и младите семейства.