Създават Съвет по киберсигурност

Консултативния съвет за национална сигурност препоръча на парламента да разгледа приоритетно промените в Закона за електронното управление, а правителството – националната стратегия за киберсигурност до 2020 година. Министерският съвет трябва да осигури достатъчно средства за изграждане на адекватни способности за киберсигурност. Това са част от решенията след днешното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, свикан от президента по темата за киберсигурността.

България е обект на интензивни кибератаки срещу информационни инфраструктури, също и срещу държавни ведомства. Това заяви президентът Росен Плевнелиев след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. Той съобщи, че предстои да бъде създаден Съвет по киберсигурността.

Консултативният съвет за национална сигурност, свикан от президента Росен Плевнелиев, обсъди днес националната политика за осигуряване на киберсигурност. Доклади в тази област представиха министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова, заместник-председателят на Държавната агенция "Национална сигурност" Олег Петков, министърът на отбраната Николай Ненчев и заместник-министърът на транспорта Валери Борисов.
В срещата участваха премиерът Бойко Борисов, председателят на парламента Цецка Цачева, както и финансовият министър Владислав Горанов.

Гражданите все повече разчитат на достоверна и надеждна информация. Киберпространството предоставя неограничени възможности за развитие на обществото и бизнеса, но дигиталната зависимост поражда рискове и заплахи, подчерта Плевнелиев.

По думите му участниците в КСНС са се обединили около разбирането, че значението на тази част от националната сигурност ще нараства пропорционално с развитието на технологиите. Той уточни, че чрез кибератаки може да се компрометират критични системи за наблюдение, или да се извличат данни и манипулират данни чрез нерегламентирано проникване.

Демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите трябва да бъдат гарантирани и в киберпространството. Развитието на информационните и комуникационни технологии обхваща всички сфери на обществото – икономика, социален живот, култура, наука и образование, политически живот. Гражданите и обществото все повече разчитат на достоверна и надеждна информация в интернет пространството, подчерта президентът.

По думите му държавата ежегодно увеличава броя на услугите и обема от информация, който предоставя на гражданите и бизнеса чрез интернет. Чрез електронното управление тя необратимо пренася дейността си в дигитална среда.

Какво се случва?

В последно време България е обект на интензивни кибератаки срещу информационни инфраструктури на страната ни, в т.ч. срещу критична инфраструктура и държавни ведомства. По време на изборите за местна власт през 2015 г. бяха реализирани множество атаки срещу комуникационните и информационни системи на различни държавни ведомства и организации, довели до срив на интернет страници, отказ от услуги и други потенциални заплахи за нерегламентирано извличане на информация. Установени са случаи на кибератаки срещу български банки, летища и други елементи от критичната инфраструктура. От информационни системи на държавни ведомства са атакувани такива на НАТО чрез включване в ботнет мрежи. Регистрирано е изтичане на голям брой лични данни на български и чуждестранни граждани. При някои кибератаки се извършва подмяна на съдържание на интернет страници на институции и ведомства с послания, които съдържат антидемократична и радикализираща пропаганда. Цел на кибератаки е и придобиването на чувствителна информация, бизнес взаимоотношения и сделки и последващо реализиране на измами. Кибератаките водят до значителни финансови загуби на български и международни фирми, както и на български и чужди граждани.

Какво ни липсва?

Липсва единна национална и секторни политики, императивно налагащи единни минимални стандарти за сигурност. Налице е относително изоставане от държавите в ЕС и НАТО и невъзможност за изпълнение в срок на поети ангажименти за колективната сигурност. Масово се използват остарели операционни компютърни системи и нелицензирани приложения и устройства. Недостатъчни са компютърната култура и компетентност на крайните потребители в държавната администрация и частния бизнес, както и броят на експертите със специфични познания по киберсигурност в ключови за националната сигурност ведомства. Недостатъчно обучен е  експертният и ръководен персонал, недостатъчно са поддържани информационните системи, осигуряващи дейността на стратегически обекти и критична инфраструктура. Пропуски има и при изграждането и администрирането на информационните ресурси и електронни услуги и липсата на единен подход, което създава уязвимост на интернет-страници на държавни ведомства и организации от различни сектори като енергетиката, здравеопазването, транспорта, индустрията и други.

Какво ще направим?

В изпълнение на препоръките от последния Консултативен съвет за национална сигурност, проведен на 10 ноември 2015 г., работна група, създадена със заповед на министър-председателя, подготви проект на Национална стратегия за киберсигурност „Кибер устойчива България 2020“, който е достъпен в интернет пространството за обществено обсъждане. Проектът на стратегия изразява колективния ангажимент и отговорност на всички заинтересовани страни за осигуряване на модерна рамка и стабилна среда за развитие на националната система за киберсигурност и постигане на отворено, безопасно и сигурно киберпространство за институциите, гражданите и бизнеса. Предложено е да бъде формиран Съвет по киберустойчивост, както и Национален кибер ситуационен център в рамките на Националния ситуационен център, който ще извършва мониторинг, оценка на степента на заплаха на национално ниво и координиране на действията по реакция и превенция. Министерският съвет подготвя план с пътна карта до 2020 г. за изпълнение на целите и набелязаните мерки в Стратегията.