Когато става дума за офшорки в собствеността на структуроопределящи за икономиката дружества трябва да съблюдаваме националния интерес, каза от трибуната най-младият реформатор в парламентарната група Антони Тренчев.
Законът за офшорките е надупчен като швейцарско сирене и в изключенията на забраната по чл.4 попадат почти всички икономически важни играчи - и застрахователните дружества, и пенсионните фондове, и банките, и дружества, управляващи отпадъци. Предложението на МФ ограниченията да не действат, когато участието на офшорките в тях да не надхвърля 10 % от общата собственост, създава повече проблеми, отколкото решава. Това значи, че 11 офшорни фирми с по 9,99 % участие могат напълно да притежават една дружество, включително когато то ползва пари на българския данъкоплатец. Затова нашето предложение, на РБ, беше собствеността на офшорки да се ограничи до 10 % сумарно, независимо колко дружества имат дялове в предприятието.
Това каза от трибуната на парламента Антони Тренчев, народен представител от „Движение България на гражданите” от РБ при второто гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношение с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, добил публичност като закон за офшорките, с вносител МС и приет на първо четене на 2 март тази година.
Антони Тренчев поясни, че ЕК изисква от България да се поправят рестриктивните текстове в закона за офшорките, но пък България, когато става дума за офшорно участие, трябва да съблюдава националния си интерес, особено за структуроопределящите за икономиката предприятия. Освен че има въведени изключения в изброените дейности, същевременно не се променят правилата за дружествата при участие в обществени поръчки, пряко договаряне с държавен орган, участие в приватизация, при които дори 1 % офшорно участие води до забрана за участие. Не е ли дискриминация тази разлика между двата режима – за едни рестрикцията да е за до 1 % собственост, а в други случаи – 10 % офшорна собственост в дружество, попита Тренчев от трибуната. Той каза, че при дружества, ползващи пари на данъкоплатците, е задължително да се знае чия собственост са. Идеята на другата страна е, разбира се, такава яснота да няма, а само да изглежда, че е ясно кой е собственикът, което не е решено в този закон. Ако не може с тези промени да се постигне решението, несъмнено ще се наложи да се направи изцяло нов закон за офшорките, категоричен бе Тренчев.
Настимир Ананиев поиска да отпаднат точка 7 и 8 от член 4 на закона, тъй като, по думите му, чрез тях се дава право на офшорни фирми да упражняват дейност в България, без да имаме възможност да поучаваме данъчна информация за тях или за собствениците им, което по същество обезсмисля закона. Той предложи в параграф 7, член 3, точка 27 да отпадне, тъй като тя създава неравенство между юридическите и физическите лица от една страна, и държавата и общините, от друга. Ако се прекрати действието на договор, според предлагания текст в закона, държавата и общината не следва да връщат полученото, а юридическите и физическите лица, в това число и фирмите с под 33 % държавна и общинско участие, са длъжни да връщат, аргументира се на Ананиев и добави, че така направеното предложението в ЗИД-а е противоконституционно.
Пленарна зала не прие реформаторските предложения за закона за офшорките.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА