Незаконното богатство на прицел

Отнемайки имуществото и финансовите средства, придобити от престъпна дейност, лишаваме от сила структурите, които незаконно са се облагодетелствали. Това заяви заместник-министър Димитър Георгиев при откриването на първия по рода си в Европа проект за управление на конфискувано в полза на държавата имущество. България е основен партньор в проекта

Семинарът, посветен на италианския опит в разследването, конфискуването и администрирането на имущество, придобито от престъпна дейност, се организира от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), съвместно с партньорите от италианската провинция Казерта.
„За мен е удоволствие да участвам в началното обсъждане и стартиране на този проект в България. Той е изключително важен, тъй като за първи път две държави обменят опит в тази посока”, посочи заместник-министърът на вътрешните работи Димитър Георгиев. Инициативата е много необходима и навременна за България, а участието на неправителствения сектор показва очакванията на гражданското общество по този така чувствителен въпрос – подчерта той. „Важно е не само възтържествуването на справедливостта, но и създаването на алианс между отговорните институции за противодействие на този проблем”, бе категоричен заместник-вътрешният министър. Той изрази увереност, че споделените добри практики ще изиграят важна роля за опита в България и ще допринесат както за хармонизиране на нашето законодателство, така и за създаването на по-работещ закон и постигането на по-висока ефективност при управление на имуществото. „Когато отнемем имуществото и финансовите средства, придобити от престъпна дейност, ние отнемаме и силата на структурите, които незаконно са се облагодетелствали”, изтъкна заместник-министър Георгиев.
Председателят на Управителния съвет на ЦИД Огнян Шентов също изрази мнение, че италианският опит е изключително релевантен за условията в България. „През последните 20 години се приеха специализирано законодателство и редица административни мерки по тези проблеми и вече има натрупана достатъчно практика, която би могла да бъде използвана и в нашата страна, а и на регионално равнище”, каза Шентов. Като изключително интересната мярка, предприета от италианските власти, той посочи възможността за разпускане на общински съвети, в които има твърде силно влияние на организираната престъпност. В Италия през последните две десетилетия са били разпуснати 140 общински съвета.
Председателят на ЦИД допълни, че съвместна инициатива с КУИППД и италианските партньори ще допълни и доразвие българското законодателство с оглед по-доброто управление на отнетите в полза на държавата имоти. Италианският опит в тази насока дава възможност, освен за директна продажба, и за редица алтернативни начини за използване на конфискуваното имущество – за социални цели, в полза на общини и различни общности.
Д-р Марко Черето, директор на отдел „Връзки с ЕС” на италианската провинция Казерта, подчерта, че настоящият проект е уникален в Европа и първи от този сорт, който обвързва няколко международни партньори по отношение на проучването на проблемите, свързани с конфискуваното имуществото. „Пределно ясно ни е, че престъпните организации се организират в глобален мащаб, така че техните действия не засягат само чисто национални аспекти.” бе категоричен той. Проектът, в който българската страна е основен партньор, може да допринесе значително за развитие на методологичния подход, свързан с многогодишния проблем за управление на конфискуваното имущество и капацитета, който притежават държавите, за да могат да демонстрират на обществото, че правилно администрират отнетите активи, и че държавата триумфира над антидържавата. Именно от това най-много се интересуват хората.
Председателят на КУИППД Тодор Коларов също изрази категоричната позиция, че действията само на национално ниво не са достатъчни. Той обърна внимание на факта, че в Европейската комисия се обсъжда законодателна рамка за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Дискутират се и възможностите за по-добро сътрудничество за обмен на информация и доказателства, когато става въпрос за гражданска конфискация. „Важно е не само да отнемаме имуществото, но и ефективно да го управляваме. Нещо, което за съжаление в България на този етап не се случва, на това ниво, на което всички ние бихме искали да го видим. Ефективното отнемане и ефективното управление на конфискуваното имущество е много важно на първо място за възстановяване на справедливостта. Но също така и за премахване на отрицателните модели на поведение”, подчерта Коларов.
Aлтернативни практики за управление на конфискувани имущества, придобити от престъпна дейност, ще бъдат представени по време на семинара от Емилия Тарантино, началник на кабинета на президента на провинция Казерта. Проф. Барбара Ветори от Университета UCSC в Милано ще разкаже за италианския подход за разследване, отнемане и разпореждане с имущества, придобити от престъпна дейност. Д-р Роберто Форти, председател на Международна мрежа на неправителствените организации, борещи се срещу транснационалната организирана престъпност (FLARE) ще говори по темата „Отговорът на европейските институции относно активи, придобити от престъпна дейност. Място и роля на гражданското общество”. Заместник-директорът на италианската Националната агенция за администриране на активи, придобити от престъпна дейност Джакомо Барбато ще представи ролята и опита на агенцията. За ролята на прокуратурата при установяване и конфискуване на имущества, придобити по престъпен начин в Италия, ще говори Луиджи Гай, прокурор в Прокуратурата на Република Италия. Българският опит при установяване на имущество, придобито от престъпна дейност ще бъде изложен от Георги Илиев, началник на кабинета на председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и от Ваня Несторова, прокурор в сектор „Противодействие на изпирането на пари” във  Върховната касационна прокуратура.