Няма повишено ниво на радиация в България

Няма повишено ниво на радиоактивния изотоп йод – 131 в България. Това заявиха специално за Факти.бг от Агенцията за ядрено регулиране.

По-рано днес Факти.бг поиска официални данни от Агенцията във връзка с появилата се информация в норвежки медии, че следи от радиоактивния изотоп на йод – 131 с неизвестен произход са засечени през януари в Западна Европа.

За първи път опасния изотоп е засечен от станцията Сванховд. Това е станало през втората седмица на януари. Малко по-късно този радиоактивен изотоп на йод - 131 е открит Рованиеми във финландската част на Лапландия. Норвегия първа засече наличието на радиация, но Франция първа предупреди за промяна в радиационния фон на страната. До края на януари следи от радиоактивния изотоп на йод - 131 са открити в Полша, Чехия, Германия и Испания.

Ето какво каза за Факти.бг госпожа Марина Низамска, началник отдел "Аварийно планиране и готовност" в Агенцията за ядрено регулиране.

– Наблюдавате ли повишено ниво на радиоактивния изотоп на територията на България?

Не, на територията на България след аварията в АЕЦ „Фукушима“ (Япония) не е измерено (детектирано) наличие на радиоактивния изотоп 131I. Цитираните в публикацията измерени стойности са един милион пъти по-малки от граница на средногодишната обемна активност във въздуха за населението в България, която е 7,3 Bq/m3. Това сравнение е направено за най-високата измерена стойност в Полша- 6 µ Bq/m3 (шест микро Бекерела на кубичен метър), а за останалите страни е под десет милиона пъти. Няма причини за притеснение.

- Опасен ли е той за здравето на хората?

От гледна точка на радиационната защита най-чувствителният орган към йод е щитовидната жлеза, както и най-важният радиоактивен изотоп на йода е йод-131 (с период на полуразпадане 8 дни). При ядрена или радиационна авария на този изотоп се отделя особено внимание, както и на защита на щитовидната жлеза. Значителна част от активността на радиоактивните вещества, които могат да бъдат изхвърлени в околната среда при ядрена авария в атомна централа, се формира именно от йод-131. Други радиоактивни изотопи на йода имат по-малко време на живот и техният принос е по-малък спрямо този на йод-131 при вътрешно облъчване на човека. Друга особеност на йода е, че той относително лесно и бързо може да проникне в мляко (по веригата “трева / фураж - животно - мляко - човек). Щитовидната жлеза е с много малка маса (около 20 g средно за човек) и когато в нея се натрупа радиоактивен йод (йод-131), това води до голямо дозово натоварване (висока погълната доза) на този критичен човешки орган. При тези измервания - един милион под допустимите норми, няма никакъв рис за здравето на човека.

Йод може да се отдели в атмосферата, освен при ядрена авария в АЕЦ и при производство на изотопи за научни или медицински цели.

- Уведомени ли сте от съответните институции в Западна и Северна Европа за случилото се?

В АЯР не е постъпвала официална информация или уведомяване за тези измервания. Няма причина за информиране, тъй като тези стойности са толкова ниски, че въобще не могат да повлияят на здравето на хората. По-скоро говорят за високата чувствителност на измервателната апаратура и високата точност на използвания метод за анализ.