Проф. Гечев, мотото на цялата кампания на БСП е „Поискай промяната“, какво ново предлагате за икономическото развитие на България?
Необходима е кардинална промяна във формирането и провеждането на икономическа политика, която да се съобрази както с националните условия, така и с бързо променящата се среда в европейското и световното стопанство. Зад измамно „добрите“ показатели като все още нисък държавен дълг, ниска инфлация и приемлив бюджетен дефицит се крият сериозни, при това задълбочаващи се проблеми.
Например, последни сме по жизнен стандарт в ЕС, последни по икономическа конкурентоспособност, най-неблагоприятна е структурата на нашия износ и внос, расте търговския дефицит, задълбочава се пропастта между бедни и богати, видима е демографската катастрофа.
Да добавя ли към това и хаоса в здравеопазването и образованието? Все повече българи не могат да си позволят достъп до качествено лечение и образование.
Но нали официалната статистика сочи годишен икономически растеж от над 3%, безработицата ни е дори под равнището на средно европейската, имаме приличен валутен и бюджетен резерв. Даже през последните месеци расте износа.
Да, няма лошо че имаме растеж от 3.5% за миналата година, но той е крайно недостатъчен. За да сме точни, такъв растеж е два пъти по-малък от пред кризисния ни растеж от 2008 г. Освен това, с такъв нисък растеж ние няма да догоним средните европейски показатели за жизнен стандарт и след 100 години.
Страната ни трябва да поддържа поне 5-6% годишен растеж, ако иска да постигне тези средни показатели в следващите 20-25 години. Да, износа расте, но пропагандно се премълчава, че вноса расте още по-бързо и то с изпреварващ темп от 5-6%. С други думи, расте търговският ни дефицит, т.е. става все по-зависими от чужди производители.
Но нека кажа най-важното: в крайна сметка, тези крехки и недостатъчни резултати се дължат на колосалният нов държавен дълг, който изтегли правителството на г-н Борисов. По данни на министерство на финансите, от вече гласуваният 16 милиарден дълг са усвоени над 11 млрд лева. Вижте, ние така ще загробим няколко бъдещи поколения. Както казва народа „с чужда пита помен прави“. Днешната стабилна мизерия се крепи на растящи дългове.
Добре, тогава каква предлагате като алтернатива на сегашната ситуация и не е ли рисково отново да променяме подходи и политики?
Не, не е рисково, защото в нашата програма предлагаме само политики и инструменти, които се прилагат в повечето страни от ЕС и показват доказано добри резултати. Ето например, намерението ни да създадем специален бюджетен фонд „Индустрия“ от половин милиард лева. Тези средства ще бъдат използвани като държавен дял в изграждането или разширяването на съществуващи индустриални производства. Това ще става на пазарен принцип при публично - частно партньорство.
Ще се даде предимство на изостаналите региони в България, на производствата създаващи най-много нови работни места и на такива, които работят предимно за износ. Подобна е програмата „Юнкер“ на Европейската комисия, която засега по същия механизъм разпределя 315 милиарда евро.
Дългосрочни бюджетни инвестиционни програми имат Германия, Франция, Испания… да не продължавам, че списъкът е дълъг.
Да, така е. Ето още един аргумент. Ние предвиждаме създаването на Финансов холдинг, под чиято организация да преминат държавната Българска банка за развитие, Държавната агенция за експортно застраховане и др. институции. Ще създадем преференциални условия за кредитиране на българските предприемачи.
В тази връзка, искаме да приложим широко използваните европейски практики за защита на местни производители на хранителни стоки. Ще поставим изисквания към големите търговски вериги определен минимум процент от предлаганите хранителни стоки – месни и млечни продукти, свежи плодове и зеленчуци и др. да са с доказан български произход на производство. Защо във Франция да може, а у нас не? В крайна сметка, цялата философия на икономическата ни политика трябва да е заложена върху мобилизацията и стимулирането на националният ни потенциал, а не на външни заеми.
Между другото, европейските субсидии спират по план през 2020г, т.е. само след три години. Тогава няма да разчитаме и на сегашните нетно два милиарда лева годишно. Тогава? Къде са ни програмите за заместващите инвестиции, от какви източници, при какви структури. Отговорите трябва да се дават сега, за да не влезем в поредна криза.
Убеден ли сте, че тези цели са постижими?
Разбира се. Ето, макар че бяхме в опозиция успяхме да преодолеем съпротивата на яростните лобисти на чуждите търговски вериги и да защитим интереса на българските доставчици. Промените в закона за защита на конкуренцията са факт и сме много доволни, че защитихме българското.
Също така успяхме да направим законови промени в банково дело. Сега лихвите по кредитите се формират на пазарна основа, отчитайки реалните пазарни условия у нас и в ЕС. Направихме възможно „разкрепостяването“ на длъжниците, които сега могат да рефинансират, т.е. да прехвърлят кредитите си към банка с по-ниски лихви. Отпаднаха и така наречените „наказателни лихви“ при избора на нова банка.
Така че, доказахме че можем да променяме законодателствата в полза на българските производители и потребители, както когато участваме в управлението, така и когато сме в опозиция. Ние сме силен и жилав народ, който е доказвал многократно, че може да се справя със сериозни предизвикателства. С адекватна икономическа политика можем да мобилизираме собствения си потенциал и до достигнем средните европейски показатели в обозримо бъдеще.
………………………………………………………………………………………………………….
Румен Гечев е професор, доктор на икономическите науки в УНСС. Специализира и преподава в европейски и американски университети. Негови книги и научни изследвания са публикувани във Великобритания, Русия, САЩ и др. страни. Той е бивш Вицепремиер в правителството Виденов, Председател на 4-тата сесия на Комисията за устойчиво развитие на ООН. От три години е външен експерт на Дирекция „Наука“ на Европейската комисия .
Кандидат е за народен представител от „БСП за България“ в 23 МИР. Листата на БСП е номер 10 в интегралната бюлетина. За Румен Гечев изберете и преференция 4.