Граждани стартираха кампания за по-ниски данъци

Гражданската инициатива "Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци" стартира своята кампания за въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица поне до текущия размер на минималната работна заплата – 460 лева месечно и въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9% (каквито са за туризма) за вода, основни и детски храни, базови медикаменти, учебници и книги.

Кампанията ще протече като национална подписка. Подписите ще бъдат внесени в Народното събрание успоредно с внасянето на бюджета за 2018 година. Всеки, който подкрепя предложенията може да се подпише в електронната петиция на сайта на инициативата - www.spravedliva.bg.

Моментът е специален, тъй като тази година ще станат 10 години, откакто в България беше извършена сериозна данъчна реформа, включваща премахването на необлагаемият минимум за доходите на физическите лица и замяната на прогресивното с плоско облагане, припомни Ваня Григорова от "Солидарна България".

"За 10 години трябваше да настъпи благоденствие в българското общество, хората да не се чудят как да оцелеят. За съжаление, резултатите са тъкмо обратните - неравенствата нарастват, а България е на първо място по дял на хората, които живеят в тежки материални лишения. Тези показатели са неоспорими и всеки може да ги види на сайта на Евростат", подчерта Григорова.

Според нея това се дължи до голяма степен на факта, че всеки от нас, дори да получава минимална работна заплата, плаща 10% данък върху своите доходи. "Няма друга страна в Европейския съюз, в която да няма отстъпки за хората с най-ниски доходи". Получава се също така, че дори безработните и хората, които получават социални помощи, плащат данък под формата на ДДС, когато купуват хляб, мляко и ежедневно необходими за оцеляване стоки. "Според нас това са основните причини бедните в България да са толкова много, а разликата между тях и най-богатите, да е толкова голямa", обясни Григорова.

Тя подчерта, че още преди 10 години е имало голяма съпротива срещу данъчната форма, въведена от Тройната коалиция. "Бих определила тази реформа като данъчен погром. Но никой не се вслуша в синдикатите, гражданските среди или икономистите. И днес продължават да текат дебати относно онези промени. Решихме да се съберем днес, за да се опитаме да покажем какво искат хората и как не бива богатите да бъдат толерирани, на тях да им се дава възможност да крият данъци, а всеки лев от заплатата на човек, който получава минимално възнаграждение, да бъде облагано", каза Григорова.

Председателят на "Солидарна България" и икономически съветник на президента на КТ "Подкрепа" изчисли, че става дума за около 40 лева на месец от всеки човек, който получава минимална работна заплата. "Това е един хляб на ден", подчерта тя. Причината инициативата да стартира сега е фактът, че скоро стартира бюджетната процедура и повдигането на темата дава възможност на управляващите да покажат загриженост и за най-уязвимите членове на обществото.

Журналистът и икономист Димитър Събев заяви, че за съжаление темата за данъците не е особено популярна. "Всички обръщат поглед към по-зрелищни неща, но данъците формират огромен процент от брутния вътрешен продукт. Малко неща в една икономика са по-важни от данъците. Често се занимаваме с други неща, които изглеждат много важни и съществени, но са частни случаи и имат малка обща икономическа тежест", каза той.

"Европейската данъчна система представлява равностранен триъгълник между преки данъци, косвени данъци и социално осигуряване. В България косвените данъци, или т. нар. скрити данъци, които бедните хора плащат, когато си купуват хляб и сирене в магазина, формират около 50% от общите данъчни приходи. Средно за Европейския съюз този процент е 28%", обясни Събев.

Според него това позволява на управлящата върхушка, независимо дали ще се нарече "социалистическа", "за европейско развитие" или "патриотична", да казва лъжливо, че данъците в България са ниски. "Истината е, че не са ниски, но се носят от тези, които не би трябвало да бъдат товарени допълнително. Истината, че данъците са ниски за най-богатите, за фирмите и корпорациите, които се ангажират в нередни и често незаконни практики, но не са ниски за обикновения човек", посочи той.

"За един работник е невъзможно да укрие своята заплата. Невъзможно е да избяга от плащане на данъци. За една фирма или един собственик, това е едва ли не спорт. Системата ощетява обикновения българин, води до трайни неравенства, които са вредни както в патриотичен, така и в икономически план и в крайна сметка всички губим заради това, че данъчното магаре представляват хората със скромни възможности", обобщи Събев.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, лидерът на АБВ Константин Проданов и председателят на Движение 21 Татяна Дончева заявиха още в началото, че инициативата в никакъв случай не е опит за "политически сглобка".

Относно конкретните искания Димитър Манолов обясни, че когато се плаща ДДС, никой не знае колко е голям портфейлът на потребителя и какво има в него. "Нямам нищо против милионерът да плаща 5% върху типовия хляб, както нямам нищо против бай Иван кофражистът да плаща 50% ДДС, когато отиде да си купи яхта", даде пример той.

Политологът Ивайло Динев обясни мотивацията за промени в данъчната система с поставяне в игрова ситуация. "Да си представим, че в началото на играта има едни 10% с 5000 жетона и други 90%, които притежават по 100 жетона. Краят на играта е предрешен, защото има голямо неравенство. В същото време отстрани има едни хора, които се опитват да обяснят, че това е справедливо, че този начин на игра е справедлив. Ако някой каже, че не е така, се опитват да ни обяснят, че не са виновни правилата, а конфликти между участниците в играта - на етнически или друг принцип, или външна намеса - от ляво или дясно. И никой не казва, че проблемите възникват от правилата на играта", коментира Динев. Той добави, че инициатива има за цел да намали неравенството и да промени правилата.

Инициативата към момента е подкрепена от: КТ "Подкрепа", Българска антибедност мрежа, Сдружение "Солидарна България", Колектив за обществени интервенции, Автономен работнически синдикат, АБВ, Движение 21, ПП "Българската левица", "Зелена партия", Дискусинен клуб за социална местна политика, списание dВЕРСИЯ, аналитичен портал Барикада и електронното издание "dokumentalni. com".

Солидарност с исканията декларират и множество обществени фигури, сред които евродепутатите Костадинка Кунева и Георги Пирински, икономистите проф. Боян Дуранкев, проф. Ганчо Ганчев, проф. Росица Чобанова, д-р Филка Секулова, Мика Зайкова, юристите Михаил Миков и доц. Янаки Стоилов, Георг Тупарев – предприемач, Духомир Минев – социолог, Георги Павлов – мениджър и др.