Васил Велев: 70% от обществените поръчки са нагласени, това е оценка на бизнеса

Когато има приходи, е нормално да има и по-високи разходи. Важното е да се простираме според чергата, първо и второ - въпросът е как да увеличим приходите, за да има повече пари за харчене, коментира в предаването "Неделя 150" по "Хоризонт" председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, допълвайки:

Прогнозираният ръст, който се очаква, от порядъка на близо 4% на Брутния вътрешен продукт ние го оценяваме като реалистичен - той би могъл да бъде и по-висок, ако се решат трите важни проблема или ако има съществен напредък по тях - трите проблема пред развитието на бизнеса са липсата на човешки ресурси, административните тежести и нивото на корупция.

По отношение на програмата за намаляване на административната тежест, обявена от правителството, Велев отбеляза, че тя се движи в добро темпо: Ако се запази или даже се ускори това темпо, това ще е една от възможностите за ускоряване на растежа през следващата година.

По въпроса за недостига на квалифицирани кадри в икономиката Велев обясни, че човешки ресурси липсват по няколко причини, като най-главната от тях е емиграцията:

Над един милион работоспособни българи са напуснали страната ни в годините на прехода. Това не е уникално явление само за България - за Централна и Източна Европа са напуснали общо 20 милиона, според данни и оценки на Международния валутен фонд, което е довело до по-нисък ръст на БВП със 7 процентни пункта. Но България, за разлика от останалите централно и източноевропейски страни, е затворила вратите си и е ограничила е всячески, изкуствено, в противоречие с политиката на Европейския съюз имиграцията. Примерно, в едно предприятие не могат да работят повече от 10% граждани на трети страни - няма такова европейско ограничение...

Синя карта има само за IT сектора, а има вопиющ недостиг на машинни инженери, на инженери по електроника и електротехника, даде пример Велев, като отбеляза, че в образованието: Ние бълваме кадри със специалности "държавна администрация", "икономика" и хуманитарни профили, а имаме огромен недостиг на инженерно-технически кадри. В това отношение нашият призив за поредна година е да се планират в бюджета държавни стипендии за дефицитни специалности, така че да има икономически стимули за младите хора да се насочват към търсените в икономиката специалности. В последствие, разбира се, бизнесът ще предложи стипендии на тези, които останат след втори курс да учат технически науки, ще предложи конкретни стипендии за конкретни предприятия, но те трябва да попаднат в университетите в тези специалности, за да може да бъде осъществена изобщо тази среща.

Велев коментира още, че бизнесът не е спирал да обучава кадри, като допълни: Въпросът е, че започваме да ги обучаваме от първи курс на техникум, след като идват при нас като инженери. Въпросът е много комплексен - всъщност приносът на бизнеса е в това, че плаща данъци и тези данъци трябва да отиват за едно качествено образование, което да отговаря на потребностите на пазара на труда, на потребностите на икономиката. В това отношение има още много какво да се направи. Но даже веднага да се направи една чудесна реформа в образованието, резултатите ще дойдат след 5 - 10 години, а на нас ни трябват хора веднага. Затова ние казваме, че трябва да се променят рязко политиките по миграция - да спрем да насърчаваме износа на човешки ресурси и да облекчим за вноса.

По отношение на големия процент млади хора у нас, които нито учат, нито работят, Васил Велев отбеляза: При нас има много голям процент на ромско население, всъщност в България и Румъния е най-висок в целия Европейския съюз, и може да се търси корелация на тези два проблема - неучещи и неработещи млади хора, които трябва да бъдат активизирани с общи усилия. Ние предлагаме възможности, курсове за квалификация, но трябва да има мотивация за това. Не може насила да го обучим и да го сложим на работното място. В това отношение политиките на държавата трябва да са такива, които да мотивират хората да се обучават и да работят, а не да чакат помощи и да недоволстват, че те са малки.

Ще дам и примери - имаме заплахи, отправени към директори на предприятия, че ако ги назначат, ще пострадат - тоест искат бележка, че няма да бъде назначен на работа, въпреки че е изпратен от Бюрото по труда, за да може да продължава да получава помощи за безработен. Или се регистрира в бюрото по труда с такава специалност, по която няма търсене в тази община, за да може да получава помощи за безработица.

Той предпочита да получава помощи за безработен и евентуално да работи в сивия сектор - ето тези политики трябва да бъдат ограничени, за да могат активизирани хората, които нито учат, нито работят. Защото работа има в страната, има недостиг на хора, които да я вършат тази работа.

По третия проблем, който спъва развитието на бизнеса у нас - корупцията, Васил Велев коментира: Него го оставяме на политиците и гражданския сектор - борбата с корупцията, но там няма видим напредък, това също трябва да се отчете. Според анкетите 70% от обществените поръчки са нагласени, това е оценка на бизнеса, посочи председателят на АИКБ,

Като отбеляза, че няма необходимост от кардинална промяна в политиката по доходите у нас, Васил Велев повтори тезата на работодателите, че доходите растат по-бързо от икономиката и по-бързо от производителността:

При нас са възнагражденията растат 2 до 3 пъти по-бързо, отколкото расте производителността на труда. Ние имаме едно разпределение, преразпределение на Брутния вътрешен продукт за компенсации на заетите, което е близо до средноевропейското и е по-добро, по-благоприятно за хората на труда, отколкото е в повечето балкански и източноевропейски страни. То е нараснало за последните 10 години най-много от целия Европейския съюз . Тоест няма потребност от някакви извънредни мерки по политиката по доходите - доходите растат по-бързо, отколкото не расте икономиката, това е факт./.../ Производителността расте с 3-4% процента, а доходите - с 10-11%.

България е сред първите 30 процента от държавите в света според размера на доходите, припомни Васил Велев и отново призова: И е крайно време да престанем да се овайкваме колко сме бедни и как някой трябва да ни даде. Трябва да насърчим политиките, които водят до стремеж за повишаване на образование и квалификация, стремеж за полагане на един по-производителен труд, който да доведе до по-високи ръстове и по-високи възнаграждения, а не политики, които демотивират хората, които ги оставят в позата на протегната ръка към държавата.