Рашидов: Най-неприятното съсловие са гейовете

„Най-неприятното съсловие за мен са гейовете, защото те са съчетание от най-лошите качества на жената и най-долните качества на мъжа”, заявява министърът на културата Вежди Рашидов в интервю пред списание „Биограф“ по повод 60-ата му годишнина.

Коментарът на Рашидов е в отговор на въпрос има ли в него нещо бейско по отношение на жените. По този повод той казва още:  "Не съм властен човек, но съм силова личност. Обичам жената да носи женската си природа. Не приемам бейското поведение - да искам тя да ми стои диван-чапраз, но държа на морала в поведението и движението на духа. Ненавиждам една жена да прилича на травестит.“

Рашидов разкрива и отношението си спрямо жените като музи за твореца. На въпрос  какво търси в жената - голото тяло или нещо друго, той отговаря: „Аз съм единственият български художник, който няма в творчеството си женска фигура. Явно шекерената фабрика не ми е присърце. Драстичните неща не са ме привличали. За мен женският образ не е формула за творчество."

Министърът признава за огромната любов към майка си, която умира при катастрофа, когато той е бил на 11 години, а също за копнежа си по дъщеря. „Аз съм домошар, много обичам дома, мечтаех да имам нещо женско около себе си. Понеже съм отгледал вече син, знаех мъжкото какво е, но женското е друго - по-нежното, по-дипломатичното. И си казвах - няма ли най-после да се задомя и да ми дойде една дъщеричка до мен, да й се радвам, да ми създава красота...

Господ като че ли ме чу и ме срещна със Снежа. Тя пък ми доведе едно прекрасно момиче, където пишат наляво и надясно - доведената дъщеря на Вежди. А аз си я имам повече от дъщеря, ние сме прекрасни приятели, едно свястно, умно дете. Синът ми се ожени, родиха се две внучки, страхотно симпатични - кокошчици малки и те си ми кудкудякат... И като че ли къщата ми се напълни набързо отвсякъде с женско."

Рашидов разказва, че когато има време, вечер в ателието си прави портрети на хора, които обича. Като примери той изброява Ал Пачино, Джон Ленън и Христо Стоичков.

"Има хора, които ме обичат, има и такива, които ме мразят. Но аз съм казвал крилата фраза, че не съм любовница на целия свят, за да ме обичат всички. Няма да се правя на герой, страх ме е от смъртта. Страх ме е от края на живота, защото бих искал още неща да направя. Да, живее ми се!", прави министърът на културата равносметка за себе си на прага на 60-те си години.