Как се кръщават държавите

„Разбраха се!” – разбрах аз от медиите

Публикувана: 14 Юни, 2018 13:00
4 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1098
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
OFFNews

„Разбраха се!” – разбрах аз от медиите.

Хората от върха на властта се разбраха как да се казва държавата, която наричаме Македония.

Боже, викам си, Боже, как стават тия ми ти работи! – така си викам и се кривя и се подсмихвам и плюя настрани и намигам и дяволито кихвам и правя някакви неприлични жестове с ръце; чували ли сте за синдрома на Жорж дьо ла Турет? Аз съм кривящ се сатир и като слушам за човешките временни и суетни глупости – кривя се и неволно ръся неприлични звуци и слова.

Кръстили, викам си, държавицата, пък плеснали с ръце, видиш ли, па не се прегърнали. Всъщност - защо пък да не са се прегърнали? Кръстили, видиш ли, държавицата, па плеснали с ръце и се прегърнали! Ха така!

Човешки неща, братя и сестрици лекокрили, човешки и такива едни – едните неща да фанеш, другите да удариш! Кръстили, разбираш ли, държавата некак си, а после отишли да пият чай със сух бисквит.

Алексис, разбираш ли, Ципрас, и Зоран, видиш ли, Заев.

Апропо, германците наричат държавата си Бундесрепублик Дойчланд, а Германия (или Алемания) я наричат само всичките наоколо и – съседи, бивши врагове и недоброжалетали.

Финландците наричат своята страна Суоми, а китайците своята народна република (да не се бърка с островната държава Република Китай, която ние наричаме просто Тайван), та те я наричат така: Джунхуа Рънмин Гунхъгуо.

А добър ден!

Седя и размишлявам върху това – ей така – набърже – както, ако сте забелязали, ние разсъждаваме за целия свят и за целия живот. Набърже, защото, дами и господа, животът е кратък и ние не сме бодхисатви, та да можем да си позволим да седим в някоя пещера, докато сенките ни се отпечатат на стената, ами ей така – осмисляме целия свят и целия си живот в движение, в походен строй, в работен режим, надве-натри.

Защо, викам си, така наричат държавите, какво ще означава това?

И колкото и да мисля, стигам до един извод.

Искате ли да ви го кажа? Не искате...

Нищо, ще ви го кажа: изводът е, че държавите са ефимерни идиотизми, измислени от ефимерните фантазни напъни на някакви ефимерни онанисти, каквито сме всинца ний...

...а след това машината за промиване на мозъци – всичките там медии, образователни системи, пропагандата, държавните институции, държавните говорители с целия им демагогически апарат – всички те започват да налагат тия продукти на фриволното и идиотско Държавотворчество и Държавонарицателство. И ги превръщат в нещо тежко, значимо и важно! В нашите клети, доверчиви главици.

Мили родини и разни такива измишльотини, разбираш ли!

А те тия родини са просто едни държави. Тоест – апарати, структури, инструменти – служещи за потисничество, експлоатация и репресия.

Държави с имена, измислени на масата за преговори.

Преговори между едни хора, които не са нищо друго, а просто говорителите на тая малка олигархична бандичка, която винаги, във всички времена, е имала изгода от съществуването на държавите! Защото – вие добре знаете от опита си – държавите са изгодни (и то – твърде изгодни) само за една малка групичка, за една малка бандичка от избрани хора.

За другите, за хората като нас, държавите са само тегоба, която се преглъща с повечко ракия и псувни вечер. А може и от сутринта.

Република Северна Македония. Хм. Сещам се за Северна Осетия, автономия в Руската федерация; и за Южна Осетия – автономия в Грузия. Сещам се за руските паспорти на голям брой южноосетинци, получени (раздадени?) кой знае как, но доста добре служещи като катализатор за създаване на напрежение и повод за нови насилия.

Нота бене: Ubi bene, ibi patria – където е добре, там е родина. Това са го казали хората, създали най-силнтата и цивилизована държава в човешката история. На чийто руини ние сме изградили цялата си настояща цивилизация.

Мисля си за наричането на държавите. И си мисля и се сещам. Когато в Римската империя настава сериозна криза в средата на III век, римските войски на император Аврелиан напускат не много отдавна завладяната провинция Дакия. Връщат се обратно зад „лимеса”, зад утвърдената граница на Империята по Рейн-Дунав. И властта, видиш ли, прави един такъв интересен финт (как ми наподобява на тия сегашни преговори с техните хитроумни политически решения!). За да не се приема, че Римската империя е загубила Дакия, се прави следното: провинцията от отсамната страна на Дунава – тази, в която се намират, да речем, Бонония (Видин) и Рациария (Арчар) бива преименувана на Дакия Рипесис. Също като земята на север, зад Дунава. Която вече не е Дакия, защото не е в границите на Империята.

Но тук, зад Дунава, около Бонония, Бога ми, не живеят даки! – така сигурно се е развикал някой тогавашен критик.

Но ние, през плътната мембрана на времето, ще му се изсмеем. Това, приятелче любезно, е политика! И няма никакво значение какви живеят там и какви не живеят! Важното е това: чрез властови механизми какви имена ще турим, с какви имена ще се подписват документите занапред, как ще се „водят” нещата, как официално ще се „назовават” нещата! И това ще оставя лека-полека все по-дълбок отпечатък в съзнанията на хората и ще се затвърждава и затвърждава... докато (както лъжата на Гьобелс, повторена хиляда пъти) ще вземе да стане Истина!

При сериозни (доколкото нещо човешко може да е сериозно) изследвания на автозомна ДНК (много по-меродавни от изследването на Y-хромозомна ДНК или митохондриална ДНК) се установява, че у българите, у нас, в нашия генофонд има 35-40% гени, които също се срещат у славяните от Полша, Словакия, Украйна и 40%гени, които ни сближават с другите народи от Средиземноморието (в широкия смисъл) като гърци, македонци, североиталианци, румънци. Най-близки, между другото, сме генетично не със сърбите, да речем (като имаме предвид, че с македонците почти не се различаваме), а с румънците. Казвам това, млечни братя и сестрици, за да намекна още, че гени с централноазиатски произход (каквито са протобългарските или прабългарските) ние нямаме повече от 2%.

Но трябва да се има предвид, че в нашия генофонд от Централна Азия са се вливали генофондовете на нашественици (асимилирани) като куманите (Асеневци, Тертеровци, Шишмановци), печенегите (шопите), татарите (в Сереизточна България), така че нашите същинско-български корени са твърде условни. В двата процента някакъв процент.

Ние сме, да речем, почти наполовина траки и малко по-малко – славяни. Но държавата си наричаме България. И себе си – българи. Не се наричаме Тракия или Славяния.

Естествено – това изследване може винаги да се оспори. Както и да е.

Във вените на сегашните северомакедонци (както би било коректно, може би, да ги наричаме) също едва ли тече много-много кръв от македоните на Филип и Александър. А всъщност – защо пък не? Но в такъв случай и в нашите жили, българските, би трябвало да тече не по-малко кръв от тия ми ти прочути макенони! Защото техни важни градове са били именно в територията на България! Примерно прекрасния Филипополис!

Мисля си – можем ли по тоя механизъм ние да наречем земите на Пловдивска област Североизточна Македония? Защото и бездруго столицата е кръстена на прочутия македонски цар, а и гените ни...И да я направим една нова македонска държава?

Напук на гърците и още повече – на македонците?

Нота бене: Да се помисли: Кое определя правото да се наричаш с някакво име, някакъв етноним, примерно македонец, българин, чех, американец? Езика, историята кръвта, хаплогрупите, политиките? Кое определя правото ти да наричаш мястото на което живееш някак си...?

Седя и се кривя и се подсмихвам и плюя и вече не ми е и смешно...ами ми е противно, жалко ми е...защото си давам сметка, че тия държави, тия държавотворенета, тия държавонаричания...всички те...всички тия инфантилни, глуповати, пуерилни измишльотини - все едно излизащи из ръцете и умовете на глупави момчета...всъщност решават съдби, променят и канализират животи, осмислят и обезмислят житейски борби...

Ужасно: едни ефимерни, пъклено глупави умствени усуквания, прозрачно целящи изгодата на олигархиите, да определят истинските, живите човешки съдби!

Наистина – жалка работа ви казвам, братя и сестрици!

Остава да кажем: Абе да правят каквото си щат – да ни наричат както си искат, да си слагат имената и границите и правилата както им падне – ние да си пием ракията или респективно – тиквешката ракия – и да си гледаме нашата си работа...

Ама то не става точно така...

Не става точно така. Защото всичко зависи от всичко. И от имената зависят политиките, а от политиките зависят икономиките, а от икономиките зависят животите, а от животите зависи всичко...

Така че по-леко с ракията и с даването на имена и с това „разбраха се”.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Родриго Дутерте
Така президентът на Филипините се защити от критиките, отправени му от Западните нации, които изразиха загриженост по отношение на войната му срещу наркотиците и твърденията за масови убийства без съд и присъда.
Вие, САЩ, ЕС, можете да ме наричате всякакъв, но аз никога не съм бил или съм лицемерен спрямо вас. Затваряте вратите си, а когато моментът дойде, там има имигранти, бягащи от Близкия изток. Оставяте ги да гният там, а се притеснявате за смъртта на хиляда, две хиляди, три хиляди?"

Още бисери