Президентството ще изработи нова стратегия за отношението на държавата към българите в чужбина, съобщи във Велико Търново вицепрезидентът Маргарита Попова, цитирана от Дарик радио.
Маргарита Попова заяви, че вече са сформирани работни комисии и по нов начин е структурирана работата на президентството по темите помилвания, гражданство и убежища. Новата стратегия за българите в чужбина ще акцентира върху това как нашите сънародници искат да виждат своята държава далече от родината, какво сме длъжни ние да направим и как те могат да помогнат за това, коментира вицепрезидентът.
Трябва да научим повече за тези хора, те са емигранти от различни поколения, всички са интегрирани по различен начин, добави Маргарита Попова. Има много работа в тази насока, така че ще работим съвместно с Министерство на правосъдието и Агенция за българите в чужбина, допълни тя.
Другата насока, в която президентството ще работи активно, е изграждане на български училища зад граница.
Маргарита Попова е в града за участие в тържествата по повод празника на старата столица, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
“Велико Търново е бил и е един от великите символи на българската духовност, на порива на българите към свобода и своя независима държава.” Това каза днес вицепрезидентът в словото си пред гражданите и гостите на Велико Търново по повод празника града.
Маргарита Попова припомни значението на града за историята на българския народ и превръщането му в символ на държавността ни за столетия. През 1185 г., след век и половина на византийско владичество, именно въстанието на братята Асен и Петър в Търновград възстановява изгубената българска държава и полага основите на Втората българска държава, която постига едни от най-високите върхове в нашата политическа история. Утвърждаването на Велико Търново като средище на националната ни духовност и култура и национална независимост не помръква и след османското нашествие – през XVI и XVII век тук се провеждат Първото и Второто Търновско въстание. През всички векове на робството в Търново и околностите му функционират училища и така се съхранява не само българското писмо и четмо, но и българската идентичност.
Вицепрезидентът посочи, че след Освобождението през 1878 г. Велико Търново заема отново достойно място в новата ни национална история - тук се поставя началото на Третата българска държава със заседанията на Великото народно събрание и приемането на знаменитата Търновска конституция – най-демократичната конституция тогава в цяла Европа. Маргарита Попова заяви също така, че примерът на търновските държавници е достоен за подражание и е особено горда с поетическото дело и държавното строителство на Стефан Стамболов, който с цената на живота си защитава независимостта на българската държава от чужди посегателства.
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Българин!!!!
При това герберският премиер обеща да окаже политическа и експертна помощ на Белград при преговорите в предприсъединителния период. На следващия ден сръбският президент Борис Тадич проведе телефонен разговор с Борисов и горещо му благодари за безусловната подкрепа по пътя към Европейския съюз.
Защо България пропусна уникалния момент за цивилизован исторически реванш с една благородна цел – да защити оредяващото българско малцинство в Западните покрайнини, подложено от сърбите на системна национална, езикова и верска асимилация. В резултат на която от 160 000 българи през 1919-та днес Западните покрайнини се обитават от едва 25 000 българи.
Ала преди да отговорим на този въпрос, да видим как Румъния използва сръбската еврокандидатура, за да започне игра в две посоки – да продаде изгодно гласа си, като поиска по-големи права за влашкото малцинство в Сърбия, както и за да подобри позицията си в ЕС.
Друго условие, поставено от Букурещ на Белград, бе статутът на Румънската православна църква (РПЦ) в Сърбия, действаща само на територията на Банат. Букурещ ултимативно поиска РПЦ да присъства и в Тимочка крайна, където също живеят власи.
Притисната до стената, броени часове преди окончателното решение на ЕС за сръбското еврочленство, Сърбия тихо отстъпи – както за правата на влашкото малцинство, така и за откриването на нова епархия на Румънската православна църква.
След като пречупи Белград, Букурещ опита да разиграе за втори път „сръбската карта“, за да свали шенгенските бариери пред Румъния. Но в ЕС румънската дипломация претърпя неуспех, който обаче бе очакван и може би планиран. На практика румънците блестящо изиграха картите си, искайки ненормално много от Брюксел, за да получат нормално полагащото им се от Белград.
А информацията, че не само западноевропейците, но и САЩ молили Румъния да смири шенгенските си амбиции, демонстрира геополитическата тежест на северната ни съседка, докато българската дипломация се люшка в своята безтегловност.
И така:
Защо нашият премиер не използва членството ни
в Европейския съюз и не разигра като румънците „сръбската карта“, за да опазим останалото българско в Западните покрайнини? Отговорът на въпроса трябва да търсим в Белград, а не в София.
Защото сърбите рекетират Борисов с тъмното му досие, което впрочем не съдържа повече данни от вече изнесени в доклади на американските посланици за организираната престъпност в България. Ето фактите за това твърдение:
На 8 април 2009 г. един от най-известните югомафиоти и нарбосове Сретен Йосич, известен като Йоца Амстердама, заяви пред Окръжния съд в Белград: „Преселих се в България след конфликт с известни политици, защото оцених, че бодигардовете не могат да ми помогнат в Сърбия. В София се чувствах сигурно, тъй като бях под защитата на разузнавателния сектор, на Бойко Борисов, който по-късно стана кмет на София, и на Николай Гигов-собственик на футболния клуб "Локомотив". Малко чудно звучи, но какво да се прави, такова беше сътрудничеството"...
В края на 2011 г. подсъдимият по делото "Килърите" Васил Костов-Кеца призна пред Шуменския окръжен съд, че, докато бил охрана на покойния сикаджия Милчо Бонев-Бай Миле, присъствал на среща между Бай Миле, Бойко Борисов, Сретен Йосич, Стоил Славов и други хора от СИК, на която обсъждали бъдещото кариерно развитие на Борисов в силовото ведомство. Българската прокуратура отмина тези твърдения, били недостоверни поради неблагонадеждния статут на свидетеля.
До днес Борисов нито потвърждава, нито отрича информацията, че е викан като свидетел по делото на Сретен Йосич в Белград. При това именно от сръбския съд изтече, че българският премиер ще бъде изслушан на закрито заседание през 2010 г.
Случайно или не, точно през тази година Борисов посети сръбската столица. Както изнесе белградската кореспондентка на Дарик Ели Юрукова, премиерът напуснал водената от него делегация и се изгубил за няколко часа, като винаги включеният премиерски мобилен телефон този път бил изключен. Внушението на Юрукова бе кристално ясно - в тези часове Борисов свидетелствал в белградския съд.
Ще бъда директен:
Борисов продаде Западните покрайнини на Белград
срещу мълчанието на Сретен Йосич и бездействието на сръбската съдебна система към неговото досие. Затова шефката на парламента Цецка Цачева и външният министър Николай Младенов декларираха в един глас: България подкрепя сръбското еврочленство, без никакви условия и претенции!
Затова директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров излезе с безпрецедентна декларация след признанията на Сретен Йосич, с която отхвърли твърденията на сръбския мафиот. В резултат на което стана щатен съветник на премиера, „за да не разгласява държавни тайни и за да си затваря устата“, по думите на самия Борисов.
И когато президенът Борис Тадич приятелски стиска ръката на българския премиер, Борисов знае цената на сръбското мълчание – Западните покрайнини. Тук историята ни предлага странен исторически паралел - ако през март 1923-та Александър Стамболийски се отрече от Вардарска Македония заради илюзорното българо-сръбско приятелство, през март 2012-та колегата му Бойко Борисов предаде Западните покрайнини заради собственото си оцеляване.//- Дали е истина незнам ? И ако е истина....?
23:23 24.03.2012