Божидар Нанев взема 50 000 лв. обезщетение, а не 100 000 лв.

Делото срещу бившия здравен министър Божидар Нанев за сделките за антивирусния препарат „Тамифлу“, по което той беше оправдан, наистина е съсипало кариерата му, но справедливото обезщетение за него е 50 000 лева, съобщи Lex.bg.

Това е решил състав на Софийския апелативен съд (САС) с председател и докладчик Ася Събева и е отменил решението на градския съд в частта, в която на Нанев беше определено обезщетение от 100 000 лева.

Бившият здравен министър заведе делото срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като твърди, че процесът срещу него е сложил край на лекарската му практика в България и на политическата му кариера, тъй като е емигрирал във Франция. Освен това той описва колко тежко е преживял незаконното обвинение и това, че болната му майка е починала преди да разбере, че е невинен, а той се чувствал виновен за смъртта ѝ.

Както Lex.bg съобщи, миналата година съдия Райна Мартинова от Софийския градски съд (СГС) уважи изцяло иска на Нанев за неимуществени вреди. Апелативните съдии са съгласни с изводите, че политическата кариера на Нанев е претърпяла пълен крах, тъй като преди да бъде обвинен е бил председател на Българския лекарски съюз и министър на здравеопазването. За емигрирането му във Франция, САС отбелязва, че това е „загуба на ценен за обществения интерес специалист в областта на детската гръдна хирургия“. В мотивите си за определяне на обезщетението, съдът пише още, че под внимание е взет високият пост, който Нанев е заемал и широкото медийно отразяване на делото срещу него, като подчертава, че в такъв случай вредите са по-тежки. САС обаче пояснява, че това са всички установени вреди, тъй като делото е продължило по-малко от 3 години и няма доказателства да се е отразило на здравословното състояние на Нанев.

„Ето защо настоящата инстанция намира, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено и следва да бъде намалено от 100 000 лв. до 50 000 лв. при отчитане икономическата конюнктура в страната за периода на висящото обвинение, а именно – от 2010 г. до 2013 г.“, се казва в решението на САС.

Нанев беше обвинен, че в края на 2009 г. е сключил договор за доставка на лекарството срещу свински грип „Тамифлу“ с фирма „Рош България“, вместо да се възползва от оферта на Здравната служба на Великобритания и от това са настъпили вреди за около 2,4 млн. лева от разликата между двете предложени цени. Тогава той обясни, че при обявена световна пандемия България е трябвало да осигури препарати за поне 1 млн. души от населението, а в страната имало около 100 000 опаковки, без да са предвидени пари за повече за текущата година.

Договорът с „Рош“ бил за доставка на 200 000 дози и за отложено плащане през 2010 г., когато вече е щяло да има планирани и пари в бюджета. В същото време, офертата от Великобритания включвала незабавно плащане, плюс транспортни разходи, а освен това имало опасност лекарствата да са с изтекъл срок на годност на следващата година и след това да се плаща за унищожаването им. Затова и в министерството били на мнение, че офертата е неизгодна. Освен това, към края на 2009 г. вече нямало ръст на заболяваемостта. Страната обаче е трябвало да бъде подготвена и за втора вълна, каквато имаше и закупените лекарства тогава влязоха в употреба. На две инстанции съдилищата приеха, че сделката не само не е била неизгодна, а е била икономически оправдана и необходима.

Именно това беше отбелязано в мотивите на градския съд, когато е преценявал колко е справедливото обезщетение за Нанев. В решението на СГС се казваше, че действията на бившия здравен министър са били в кризисна ситуация и са били свързани с предотвратяване на тежки последици за населението.

„Тези действия вместо да бъдат оценени като положителни за гражданите на Република България са станали повод за повдигане на незаконно обвинение“, мотивира се първата инстанция, за да определи по-голямото обезщетение.

Решението на апелативните съдии също не е окончателно и Нанев може да го обжалва пред Върховния касационен съд.