2 милиона лева за 10 минути

„Един заляга, друг - прикриваме се. Да не бъдем в полезрението на нападателите”, разказва Красимир в репортаж на бТВ.

 

Той и колегата му Калин, останали заключени в колата, докато маскираните мъже, с полицейски бронежилетки, режат инкасото и вземат парите. Натиснали паник-бутона, но сигналът бил заглушен. Днес, Красимир е убеден, че е действал правилно.

 

Инстинкт

 

„Човек не може и да мисли, действа по инстинкт. Да, където трябва да бъдем. Стоим там, където трябва да бъдем и достъпа да бъде възможно най-труден. Никой нищо не е очаквал. Човек почва да си прехвърля през главата най-различни ситуации, които са могли да се разиграят. В такива моменти човек се вцепенява и не разсъждава. После мисли какво е станало и как е можело да стане по друг начин. Това ни е задачата на нас, ако се случи нещо такова, колкото можем да минимализираме нещата, които се случват”, каза Красимир.

 

Попитан дали е можело да действат по друг начин, той отговори, че сигурно е могло, че винаги може и по друг начин. Но не и да предотвратят обира. Охранителите нямали право да напускат автомобила.

 

Десетте минути, през които двата милиона изчезват текат като вечност за двамата служители.

 

„Мислехме това да свърши по-бързо. По-добър възможно е, но можеше и да е по-лош. Най-доброто е, че сме живи. Убедихме се, че са заминали, и имаше едно облекчение. Целия момент е еднакво стресиращ - и удара, и стрелбата, и опита да разбият. Стрелбата това е опит за сплашване и посегателство. Абсолютно, но това е следствена тайна, да говорим други неща.

 

Човек мисли и за парите, и за живота си

 

"Мислиш и за едното и за другото. Ние по никакъв начин не сме съдействали на тях", казва охранителят.

 

Признава, че онзи ден минава за първи път по пътя, между Севлиево и Ловеч, където става обирът. Позовава се на следствената тайна и не казва по чия инструкция колата минава оттам.

 

Точно там не съм минавал, първи и последен път. Никога повече не бих минал оттам. Дни по-късно охранителя не спира да мисли за обира. Благодарен е, че е жив.

 

"Човек не може да не се връща, особено когато остане сам със себе си. Човекът, ако го има, ще мине и ще замине, ако го няма - какво да мине, просто всичко е свършило, край. Надявам се да няма повече такива случаи. Всичко което не ме убива, ме прави по-силен”, споделя Красимир.