Петровден е

Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е най-почитаният летен празник за българския народ.

В източноправославния календар той е посветен и на двамата, защото са осъдени на смърт в един и същи ден, но по традиция у нас св. Павел се почита на следващия ден, 30 юни и се нарича Пальовден (от глагола паля).

В представите на хората двамата апостоли са братя, а някъде дори ги смятат за близнаци.

В много селища на този ден се правят сборове, колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора.

И тук, както в по-голямата част на народния ни календар, в рамките на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални действия с атропеен характер. Преди всичко това е жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът например е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно - с омилостивяването на силите, които изгарят природата.

Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често той е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака.

В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

Православната църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни и първопрестолници и вселенски учители. Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата "Деяния на апостолите" (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията.

Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл "Кифа" ( на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи "камък".

Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него. В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял. След възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство.

Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците.

Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт. Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните.

Петър се смята за основоположник на папския престол в Рим.

В иконографията той се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е.

Павел, роден в Тарс, Киликия, като Савел, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение.

На Петровден, след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява вярващите, завършват двуседмичните Петрови пости.

Отговява се с пиле и пилешка каша, защото птицата е символът на празника. На трапезата се слага прясна пита, баница, прясно сирене и ябълки.

В деня на празника всички носят в черквата петровски обредни хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. До този ден е забранено да се ядат ябълки, позволява се едва след като бъдат занесени в храма. Това се свързва с поверието, че свети Петър като пазач на райските врати трябва да разреши на починалите деца да си откъснат плод от райските градини.

Петровден се пада в период на усилена земеделска работа, това е времето за жътва, затова и няма строга забрана да се трудиш в този ден, но все пак не бива да се върши важна земеделска работа.