Автоинструкторите подозират корупционна сделка

Автоинструкторите подозират корупционна сделка във във вдигането на часовете по практика, защото то е обвързано с въвеждането на GPS системата за контрол на практическото обучение. За този контрол ще се плаща на частна фирма, предупреждават от Института за пътна безопасност.

Ето какво казаха те на пресконференцията си:

Напоследък в центъра на общественото внимание все по-често се поставя работата на хората, които се занимават с обучението на водачите на МПС. Това е така, защото при почти всяко по-сериозно ПТП с участието на млад водач, цялото медийно внимание и негативно отношение на обществото се насочва към автоинструкторите. Веднага започва да се търси къде е обучаван виновният водач, кой е неговият инструктор и се повдига въпроса за качеството на обучение на водачите.

В същия момент, никой не пита кой е държавният служител, допуснал необучен човек да вземе свидетелство за управление на МПС и никой не се интересува за това, какво прави държавната администрация, отговорна за провеждането на изпитите и за квалификацията на нейните служители.

На практика, държавната администрация стоварва вината за аварийността при младите и нови водачи единствено и само на главите на автоинструкторите. Тя не иска да погледне в дълбочина на проблемите, който съществуват в системата за обучение на водачите, а само с единични и дребни палиативни мерки се опитва да успокои и на практика да замаже очите на обществеността.

С решение на Министерския съвет от началото на тази година, на министъра на транспорта и на министъра на образованието беше възложено да „създадат организация и да актуализират програмата за обучение на кандидатите за водачи на моторни превозни средства и системата за проверка на знанията и уменията на кандидатите за водачи на моторни превозни средства“.

В тази връзка беше създадена поредната работна група с участието на представители от Министерството на образованието, Министерството на транспорта, Държавната агенция по безопасност на движението, академичната общност и браншовите организации на автоинструкторите. За съжаление, тази работна група не проработи като екип, който да направи смислени предложения. Нямаше нормална атмосфера за конструктивна работа и след серия от скандали, довели дори до напускането на групата от някои членове, бяха направени предложения за промени в часовете за обучение на водачите, зад които ясно прозира намерението за корупционна схема.

Първото доказателство за това е факта, че след като по-голямата част от членовете на групата (и то значително по-голямата) беше против тези промени, те бяха предложени от ръководството на групата за утвърждаване от двамата министри – на образованието и на транспорта.

А ето и други факти. Предлага се часовете за практическо обучение на водачите да се увеличат от 31 на 42 часа, а часовете за теоретично обучение да се намалят с 14 часа. Част от мотивите обаче, с които се обосновава тази промяна, подсказват, че хората направили това предложение не познават съдържанието на учебната документация. За да се защити това предложение пред медиите се подчертаваше необходимостта от въвеждане на обучение в „тапа“, обучение при намалена видимост и при мъгла.

Това обучение обаче и сега го има разписано в модула за практическо обучение. За така наречената „тапа“, в група умения 25, подцел 7 е записано: „Управление в населено място с голяма интензивност на движението“. За движението при намалена видимост и в мъгла има текст в група умения 26, подцел 8: „Управление през нощта и в условията на намалена и ограничена видимост. Използване на светлините“, точка 7 „Движение в условията на мъгла: особености в населено място и преминаване през кръстовище; особености при движение извън населено място; особености при преминаване през жп прелез“.

Ръководството на групата не пожела да отчете факта, че не може да има качествено практическо обучение, без качествено теоретично обучение.

Най-притеснителен обаче е фактът, че увеличението на часовете за практическо обучение се обвързва с прилагането на GPS система за контрол върху работата на инструктора, като за осъществяването на този контрол, инструкторът и обучаваният водач ще трябва да заплащат такса на частна фирма. За реализирането на тази идея, автомобилна администрация вече е възложила на фирма „СОФЙОН“ ЕООД да разработи концепция, от която да стане ясно как точно ще стане това.

И тук възникват следните въпроси:

1. Защо, след като контролът върху процеса на обучение е възложен на автомобилната администрация, се прави опит част от него да се прехвърли като бизнес на частна фирма?

2. При какви условия, автомобилната администрация е сключила договора, с който е възложила на фирма „СОФЙОН“ ЕООД да разработи концепция за това, как точно ще реализирането на тази идея?

3. Защо договорът е сключен преди да се вземе окончателното решение за промените в учебната документация?

А ето и няколко смущаващи факта във връзка със самата фирма „СОФЙОН“ ЕООД:

1. учредена е на 27.08.2018 г., което е по-малко от една година преди датата на сключването на договора;

2. седалището и адресът на управление на фирмата е същият, на който се помещава Областният отдел на автомобилната администрация – ДАИ Благоевград.

3. до момента фирмата няма наети работници и не внася осигуровки;

4. фирмата няма публично оповестени резултати от извършена дейност в областта на пътната безопасност, в сферата на обучението на водачи, както и в IT областта.

На практика никой от държавната администрация не пожела да чуе мнозинството в работната група, но същевременно някой в държавната администрация реши да направи бизнес мероприятие. Това за нас е неприемливо и затова направихме подписка, от която да се види, че автоинструкторите не са съгласни с действията, които се планират в двете министерства.

ФАКТИ ВЪВ ВРЪЗКА С ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО

Понастоящем има ясно определено звено в държавната администрация, което отговаря за изпитите – автомобилната администрация. Освен това тя отговаря и за даването на разрешение за обучение и извършва контрол върху процеса на обучение. И това при условия че администрацията не разполага с експерти по обучението на водачите.

Същевременно, във връзка със самото обучение на водачите, няма определено звено, което да се грижи за методическото ръководство на тази дейност. Не става въпрос за контрола, с който са ангажирани доста държавни служители с неясна квалификация. Тук става въпрос за методическо ръководство, чрез което промените в живота и техническия прогрес своевременно да се отразява в документацията за обучението на водачите, като тя непрекъснато се актуализира и се помага на инструкторите да бъдат на нивото на отговорността, която се изисква от тях.

Как стигнахме до тази ситуация в обучението на водачите?

С приетия през 1999 година Закон за движението по пътищата беше потвърден действащия до тогава модел за обучение на водачите, съгласно който те подлежат на задължително обучение и беше създадена следната организацията на тяхното обучение:

1. министърът на транспорта определя изискванията за знания, умения и поведение, на които трябва да отговарят водачите на МПС и изпитва обучените водачи; за целта той разполага с Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;

2. министърът на образованието и науката определя как да се проведе обучението на водачите, за да отговарят на изискванията на министъра на транспорта; до 2003 година, той разполагаше със създадената за целта „Агенция за обучение на водачите“; (тази агенция трябваше да се занимава и с квалификацията на инструкторите и на изпитвачите; тя трябваше да поеме и програмите за обучение на децата по безопасност на движението в училищата);

3. министърът на вътрешните работи издава съответното свидетелство за управление на МПС на лицата, които са издържали изпита и ги контролира дали спазват правилата за движение когато са на пътя; водачите, за които при контрола на пътя от органите на МВР се установи, че не отговарят на изискванията се пращат на допълнително обучение или при министъра на транспорта за проверочен изпит, или за обучение и нов изпит.

Логиката на тази схема, а и самата схема, на практика беше сериозно нарушена през 2002 година. Тогава агенцията към министъра на образованието беше закрита, а само част от нейната дейност беше прехвърлена в Министерството на транспорта, без тази дейност да бъде покрита с необходимите за това експерти. Сега министърът на образованието само утвърждава учебната документация, по която трябва да се обучават водачите, без да е ясно кой я разработва. Никой в министерството не следи съдържанието на учебната документация да бъде съответно на промените в условията за движение и за насочването и в съответствие с приоритетите на безопасността на движението.

Разрешенията за обучение сега се издават в автомобилна администрация и от неини служители се контролира процеса на обучението на водачите. Този контрол обаче формален и е сведен само до това да се провери дали обучаваните водачи са в кабинета, но не и до това, какво и как се преподава.

Наредбата, с която се определят условията и реда за обучението на водачите сега се издава от министърът на транспорта, който само я съгласува с министъра на образованието, а не както преди, съвместно от двамата министри, при водещ министъра на образованието. И това е при условие, че в автомобилна администрация няма експерти по въпросите за обучението на водачи.

В Министерство на образованието има само един експерт, който трябва да покрива всички ангажименти на министерството по отношение на безопасността на движението по пътищата и който напоследък работи на граждански договор. Така цялата методическа работа, която трябва да се извършва във връзка с обучението на водачите, а и на децата, в действителност е оставена на произвола на съдбата.

Отговорностите, с които с които са натоварени двете министерства се решават на принципа на събиране на работни групи, в които за съжаление много често участват и хора без необходимата квалификация и без доказани качества, а само защото трябва да представляват някоя организация (защото министерствата нямат експерти по тази тема).

от ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Чл. 152. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията:

1. определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите …;

2. …

3. съгласувано с министъра на образованието и науката с наредба определя условията и реда за обучение на кандидатите за …;

4. с наредба определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на …

(2) …

(3) Разрешение за теоретично и практическо обучение на … се издава … от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.

…

(20) Преподавателите подлежат на периодично обучение …

(21) Обучението по ал. 20 се извършва в курсове, организирани …, по учебна документация, съгласувана с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Чл. 153. Министърът на образованието и науката:

1. утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС;

2. утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за обучаване на водачи на МПС;

3. след съгласуване с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за провеждане на изпити на кандидатите за водачи на моторни превозни средства;

4. съвместно с министъра на вътрешните работи утвърждава учебната документация за допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление.

Чл. 153а. (1) Председателите на изпитни комисии за провеждане на изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство подлежат на периодично обучение за …

(2) Обучението се извършва в курсове, организирани от висши училища, акредитирани по реда на Закона за висшето образование, по учебна документация, съгласувана с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". … .

Важни, отменени текстове от наредба 31, които сега липсват в нормативната уредба

Чл. 23. (1) Продължителността на обучението, учебните планове и основните организационно-методически указания за обучението на водачите се определят за всяка категория с единната учебна документация, утвърдена от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на транспорта.

(2) Единната учебна документация за всяка категория включва:

1. стандарт за обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС;

2. учебен план;

3. модули за обучение.

Чл. 24. (1) За придобиване на необходимите теоретични знания и практически умения водачите подлежат на обучение, както следва:

1. теоретично обучение по безопасност на движението по пътищата и поведение при пътнотранспортно произшествие (ПТП);

2. практическо обучение по общо устройство на МПС и управление на МПС.