Ключова среща на министри и БАН

През настоящия Програмен период на ЕС, до 2014 год., България е единствената страна, която няма договорени пари за наука, каза просветният министър Сергей Игнатов на среща в БАН. Той и обясни, че този пропуск на предишните договарящи в голяма степен е засилил ефекта от кризата и е принудил учените да разчитат единствено на средства от бюджета и по VІІ-ма рамкова програма.

Днес в Големия салон на БАН, при изключителен интерес, се проведе среща на ръководството на БАН, директори на институти към Академията и ректори на университети с министрите Сергей Игнатов - на образованието, младежта и науката, Томислав Дончев –по усвояването на еврофондовете и Делян Добрев – на икономиката, енергетиката и туризма. Темата на дискусията беше за  представяне на усилията на българското правителство за откриване на Оперативна програма за наука, образование и иновации, за следващия програмен период от 2014-та до 2020-та година, съобщават от БАН.

На практика, това е първата подобна мащабна среща, на която ключови министри от кабинета Борисов се срещат, в такъв широк формат, очи в очи, с учените от БАН и представители на Висшите учебни заведения в страната.
Повече от час министрите Игнатов, Дончев и Добрев обясняваха възможностите за откриване на такава програма и отговаряха на многобройните въпроси, свързани с трудностите, пред които са изправени в настоящия момент българските учени в усилията си да пишат и печелят проекти по различните оперативни програми, свързани с наука и иновации.

Министър Томислав Дончев сподели за първите стъпки в договарянето на Оперативна програма за наука, образование и иновации и обясни трудностите, пред които могат да се окажат преговарящите. Заради финансовата криза и последиците от нея много правителства, на страни от европейския съюз, са притиснати от своите граждани, по отношение както на бъдещи икономии, така и за още по-засилен контрол върху изразходването на парите от данъците им, които отиват като вноска на страната им в общия европейски бюджет. От друга страна, каза министър Дончев, очаква се сериозна и рестриктивна реформа по т.нар. “Кохезионна политика” или Политика на сближаването, на базата на която се формират оперативни програми.

Това пък от своя страна налага България да има много ясен отговор за това – какви финансови инструменти ще бъдат необходими и какви дейности ще бъдат финансирани, ако бъде отворена специална Оперативна програма за наука.
Към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев бяха отправени конкретни въпроси за трудните процедури по Оперативна програма “Конкурентноспособност”, която е към неговото министерство. Учени от БАН обясниха, че е изключително важно да се ускори процедурата по одобряването на проектите, защото една иновация след една година вече не е никаква иновация.

Доц. Димитър Тонев, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, сподели за затрудненията, които имат учените, когато трябва да съфинансират своите проекти до 30 % от общата сума – това, според него, много често е невъзможно, заради малките бюджети на институтите към БАН, което от своя страна прави невъзможно кандидатстването им по проекти.
Българските учени работят без пари за инфраструктура посочи като проблем директорът на Института по електрохимия и енергийни системи проф. Дария Владикова и поиска министрите да обмислят възможността за съфинансиране, под различни форми – включително и като безлихвен кредит, докато учените и институти чакат изплащането на парите по приключени проекти, което понякога се бави с година-две.
В рамките на дискусията зам.-председателят на БАН проф. Евгений Николов заяви твърдата позиция на ръководството, че Българската академия на науките застава твърдо зад искането да бъде създадена специална Оперативна програма за наука, образовани е и иновации. 

Същата позиция изрази и председателят на Съвета на ректорите проф.Ваньо Митов.

Продължилата повече от час среща между учени и министри завърши с предложението на г-н Томислав Дончев българската академична общност да се включи активно в изработването на аргументите за създаване на Оперативна програма за наука и образование и това да стане до месец септември, когато предстои нов кръг от преговори за следващия програмен период 2014 – 2020 година.