Белгийска фирма осъди Върховния административен съд за близо 1 млн. лв.

Върховният административен съд (ВАС) е осъден да плати 939 107 лв. на белгийска фирма, която води дело за обезщетение срещу него, тъй като твърди, че в разрез с правото на Европейския съюз той е отказал да ѝ признае право на данъчен кредит. Решението, с което ВАС е осъден да плати огромното обезщетение, е на Софийския апелативен съд (САС) и все още не е окончателно. Последната дума за това дали ВАС е нарушил правото на ЕС ще е на Върховния касационен съд, предаде Lex.bg.

Казусът, заради който белгийската фирма „Бос Рентал” съди ВАС, започва през 2014 г. Тогава с ревизионен акт Националната агенция за приходите (НАП) ѝ отказва да си приспадне данъчен кредит за отдаването под наем на едно строително скеле на германското дружество “Хермер“, което след това го е преотдало на българска фирма, която си е самоначислa ДДС. „Бос Рентал” обжалва пред Административен съд София-град (АССГ), който приема, че са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит.

НАП обжалва пред Върховния административен съд и именно решението, което той постановява, сега е основание за иска за вреди, подаден от белгийската фирма.

ВАС приема, че след като не е извършена последваща доставка под българския ДДС номер на дружеството, то е краен получател и затова за него не е възникнало право на възстановяване на данъчен кредит. Последващите доставки са фактурирани на лица, които са регистрирани извън територията на България и ДДС по тях не е начислен.

Освен това ВАС приема, че с отдаването под наем на скелето на германската фирма веригата от доставки е прекъсната, тъй като по тази доставка не е начислен ДДС, а фактурите са под белгийския данъчен номер на „Бос Рентал”. Според върховните съдии изборът на ищеца да фактурира наемите на “Хермер” под белгийската си ДДС регистрация представлява злоупотреба с право, тъй като е направено, за да се избегне начисляването на ДДС – в резултат на което данъкът не е начислен нито в България, нито в Белгия. ВАС заявява, че, като неустановено в България дружество, „Бос Рентал“ може да претендира възстановяване на данъчен кредит по реда на Наредба № Н-9/16.12.2009 г.

Затова той отменя решението на АССГ, отхвърля жалбата на белгийската фирма и отрича правото ѝ да си възстанови данъчен кредит за 698 067,20 лв.

„Бос Рентал“ се чувства ощетена и твърди, че ВАС е погазил правото на ЕС и практиката на съда в Люксембург. Затова завежда дело за вреди срещу върховния съд. Настоява той да я обезщети със сумата на непризнатия данъчен кредит – 698 000 лв. и с лихвите по нея за четири години, които са 238 484,81 лв.

Софийският градски съд отхвърля претенциите на дружеството, но то обжалва и казусът стига до Софийския апелативен съд.

Софийският апелативен съд е особено критичен в решението си към твърдението на ВАС, че използването на белгийския данъчен номер при фактурирането на наемите на германското дружество е злоупотреба с право и е довело до това да не бъде платено ДДС нито в България, нито в Белгия.

САС пише, че нито НАП, нито ВАС са установили какво неследващо се данъчно предимство е получила белгийската фирма или другите дружества по веригата. „Самото съществуване на верига от сделки и фактът, че издаването на фактурите за наем на “Хермер” е извършено под белгийския, а не под българския данъчен номер на дружеството, не са достатъчни да обосноват извода, че ищецът е злоупотребил с права. Когато компетентният данъчен орган изобщо не е доказал наличието на злоупотреба, на данъчнозадълженото лице не може да му бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит“, заявява апелативният съд.

И заключава, че ВАС е допуснал нарушения на приложимото общностно право, защото приходните органи не са доказали действителна злоупотреба, а тя не се презюмира.

„Във всеки случай нарушението на общностното право ще бъде достатъчно сериозно, когато съответното решение е взето при явно нарушение на съдебната практика на СЕС по въпроса“, заявява Софийският апелативен съд, позовавайки се на решение на самия съд в Люксембург по въпроса (по дело С-224/01).

САС посочва, че нормите на правото на ЕС, приложими към казуса – чл.167 -чл.169 от Директива 2006/112 на ЕС, „по ясен и недвусмислен начин определят основанията и условията за възникване и упражняване правото на възстановяване на данъчен кредит, а заедно с това е изобилна практиката на СЕС, която утвърждава, че това право е основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС“.

И обяснява, че за да откаже да признае правото на данъчен кредит, ВАС е следвало аргументирано да обоснове становището си за това, че „Бос Рентал“ е краен потребител на закупеното скеле, както и за наличие на злоупотреба с право, а той не го е направил.

„Становището на ВАС е незаконосъобразно, тъй като по силата на чл.196, предл.1 от Директивата ДДС по наема се дължи от получателя на услугата “Хермер”, без значение под кой данъчен номер ще издаде наемодателят фактурата, защото и в двата случая той ще е данъчнозадължено лице, неустановено на територията на държавата-членка, в която се предоставя услугата. Разпоредбата на чл.196 от Директивата е ясна, а грешката в прилагането ѝ не може да бъде оправдана“, заявява САС.

Апелативният съд посочва, че решението на АССГ е задълбочено, мотивирано и обосновано, очертало е значимите спорни въпроси и е дало аргументирано становище по тях, основано на обсъдените относими правни норми и практика на СЕС. „От друга стана, отменителното решение на ВАС не е оборило правните изводи на първоинстанционния съд, а е споделило становището на приходните органи, без да обоснове становището си, че с отдаването под наем на скелето на “Хермер” веригата на доставките била прекъсната, тъй като при тази доставка не е начислен ДДС“, констатира САС.

И заявява: „Макар и неумишлени, грешките в прилагане на съюзното право са неоправдани от гледна точка на очакванията за качество на съдебен акт, постановен от Върховния административен съд“.

Така след като установили, че решението на ВАС е нарушило сериозно правото на ЕС, апелативните съдии посочват, че белгийската фирма е претърпяла вреди от това, тъй като е платила 689 000 лв. данъци, като към тях трябва да се добавят и 238 000 лв. лихви и трябва да бъде обезщетена за тях.