Требич – последният пристан на Цар Освободител

В склад за вторични суровини в софийския квартал Требич стои като захвърлен паметникът на Цар Освободител.

Наоколо има всякакви отпадъци и боклуци и бездомни кучета. Според местните жители в двора на склада се помещава и цех за дограма. Символът на София фигурата на коня с императора беше демонтиран преди малко повече от месец на 5 септември с гръмките слова, че ще се реставрира след това паметникът отново ще бъде върнат. Очаква се реставрацията на паметника да приключи до края на годината и да посрещнем 3 март 2013 г., когато честваме 135-годишнината от Освобождението на България от турско робство с паметник на Цар Освободител, както е изглеждал преди 105 години.

По-рано днес скулпторът проф. Владислав Минеков заяви, че "това е вандализъм, причинен от държавата. Аз искам да чуя името на този голям български експерт, на този учен, както се разбра от думите на министъра, от БАН, който предложи срязване на коня с тази технология, която по отива за месар, отколкото за учен или каквото и да било друго".

Паметникът е абсолютно зарязан, не се извършва каквато и да било реставрационна дейност. Около него е някаква кочина от всичко, което някой си е намерил на улицата - парчетии, железа, камъчета. Един поправя дограма, друг си поправя колата. Просто нещо, което е толкова обидно и толкова унизително за този символ и паметник, че никой не е предполагал, че може да се случи", каза още Минеков.

Паметникът на Царя-освободител, наричан още Паметник на Освободителите, е един от най-внушителните паметници в София, дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки. Издигнат е в чест на Освобождението на България (1878 г.), в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на руския император Александър II и като символ на българската свобода. Намира се на столичния булевард "Цар Освободител" на площад "Народно събрание" с лице към сградата на българския парламент. Официалното му откриване е през 1907 г.

Паметникът е едно от големите постижения на прочутия флорентински скулптор Арналдо Дзоки. Италианецът печели конкурса за проект, обявен в края на XIX век по инициатива на Върховния поборническо-опълченски комитет, в конкуренция с близо 90 скулптори от 15 страни. Инженерно-техническото изпълнение на паметника е поверено на инж. Христо Станишев. Монументът представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 метра. В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич старши. Други три по-малки бронзови релефа изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание.

Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини и с надписа "Царю Освободителю // Признателна България".

Първият ремонт на паметника е правен през 1937 година, когато се виждат пукнатини на краката на коня, предизвикани от некачествена сплав. Ремонт е правен и 1944 година, заради бомба, паднала върху хотела наблизо.