Синдикатите и работодателите са притеснени за приходите през следващата година.
"Основният риск според нас е в напрегната приходна част на бюджета, нашата прогноза е за по-малък икономически ръст през следващата година", коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, който участва в заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
"Задържането на разходите ще доведе най-вероятно и до намаляване на инвестициите и задържане на ДДС, затова според нас трябва да се предвиди резерв в бюджета при един по-неблагоприятен сценарии", допълни той.
АИКБ е против работодателите да продължат да плащат първите три дни от болничните, тъй като те нямат инструмент, с който да ограничат мнимите болни. Много често по време на събирането на реколтата плъзват епидемии, а работодателите плащат тези пари, коментира още Велев. АИКБ не подкрепя увеличението на минималната работна заплата от 1 януари на 310 лева.
Притеснения в тази връзка имат и от БСК, които не подкрепят тази идея и настояват това да се случи само след оценка на въздействието, както на това увеличение, така и на предишното от 270 на 290 лева. БСК също поставя под съмнение заложеният оптимистичен ръст на БВП от 1.9% в реално изражение, както и значително завишените според тях на общи бюджетни приход.
От КТ "Подкрепа" също имат притеснения за изпълнението на приходната част. "Парите трябва да дойдат от една работеща икономика, а впечатлението, което имаме е, че тя не работи особено добре. Трябва да си отговорим на въпроса защо икономиката не работи добре. Потреблението трябва да дойде от по-добри доходи. Увеличението на доходите е стъпка в правилната посока, но тя не е достатъчна", отбеляза президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев.
От синдиката искат минималната работна заплата през следващата година да се увеличи на два пъти- веднъж на 310 лева и след това още веднъж на 330 лева. Те са убедени, че трябва да се увеличат всички пенсии по старата методология, включваща и инфлацията и средния осигурителен доход и настояват правителството да си изпълни обещанието за увеличението за вдовишките добавки.
От КНСБ предлагат няколко мерки, които според тях могат да доведат до повече приходи в бюджета. Те за пореден път настояват за криминализирането на неплащането на осигурителни вноски, което според тях ще доведе до допълнителни 150-200 милиона лева за бюджета. От синдиката искат и да се дадат дознателски функции на НАП, да се ограничи плащането в брой до 5000 лева и всички заплати на работещите във фирми над 50 души да се плащат по банков път. Те предлагат през 2013 година максималният осигурителен доход да е не 2200 лева, както предлага правителството, а 2500 лева.
С тези мерки според тях може да се съберат около 400 и 500 милиона лева, които да стигнат за увеличение на пенсиите от 1 януари с 10%, за което според тях трябват 130-140 милиона лева, както и за увеличаване на обезщетението за майчинството, за което са нужни между 15 и 25 милиона лева и за увеличението на обезщетението за безработица, за което трябват 35 милиона лева.
Около 100 милиона лева трябват за увеличаване на единния разходен стандарт в училищното образование с 15%, нужни да пари и за увеличени на разходите в още няколко сектора, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикатът иска увеличение на заложения в бюджета дефицит с няколко десети, като според техните сметки всяка десета увеличение означава допълнителни разходи от над 80 милиона лева.
Заплатите на учителите трябват да бъдат вдигнати с не по-малко от 10%, а единният разходен стандарт трябва да се вдигне с 15%, а не само с 5%, категорична е Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 nikis72
15:40 09.10.2012