Димитровден е

Днес честваме Свети Димитър Солунски Чудотворец - светец, силно свързан с историята на българския народ. Това е денят на неговия празник, който у нас се чества от 1187 г. Тогава в старата ни столица Търновград е осветена църквата "Свети Димитър Солунски", в която братята Асен и Петър обявяват въстанието за освобождение на България от двувековното византийско робство.

Свети Димитър е роден през 3 век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкуп възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

За застъпничеството на свети великомъченик Димитър Солунски си съперничат гърци, сърби, българи, руси, макар че се смята за покровител на град Солун, защото там е роден. Почитаме го като небесен стратег и патрон на славянството.

Хиляди българи носят днес името Димитър - Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.

Според народните вярвания от Димитровден започва зимата. Поговорката „Дойде ли Димитровден, идва снегът" е актуална и днес. В миналото празникът е наричан и Разпуст, защото е отбелязвал края на селскостопанските работи. Тогава започвало разпускане на наетите работници, прибиране на селскостопанските сечива и събиране на дървата за зимата.

Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Видин и Айтос.

Димитровден е приет също като Ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

Димитровден се характеризира с обредно полазване гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезе, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле — с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.