Стъки: Радев не знае какво е да се бориш за хляба си, цял живот е на държавна издръжка

С назначеното служебно правителство Румен Радев доказа това, което повтарям от дълго време, че той не е подготвен за поста президент на Република България! Няма как да очакваме от човек, който цял живот се е хранил в държавна столова, не е управлявал фирма и не дал една заплата в живота си да управлява добре държавата.

Имам прекрасни спомени от военните ми командири в казармата, но Радев няма нищо общо с тях. Да бъдеш военен пилот в мирно време вероятно не е лесно. Но да се бори човек всеки ден за хляба, както правят милиони българи, за да има какво да вечерят със семейството си, със сигурност е много по-трудно.

Румен Радев няма как да знае колко усилия са нужни за това, защото той цял живот е бил на държавна издръжка. Всеки ден, всяка седмица и всеки месец през живота на Румен Радев държавата се е грижила за него, като му е осигурявала добра заплата, пари за дрехи и обувки, хранела го е всеки ден в столовата си.

Ние, обикновените и работещи българи, тия неща трябва да си ги осигурим сами. Трябва да работим и сами да си ги купим. За съжаление много българи, на които държавата не само не е помогнала, но по някакъв начин дори им е попречила, не успяват да се справят и се хранят по веднъж на няколко дни. За дрехи и обувки да не говорим. Това е основната причина милиони българи да търсят своето препитание извън страната.

Но тези проблеми на хората не са важни за президента Радев. Както не е важно и това, че в резултат на непълноценното хранене, българите сме най-болната нация в Европа. Да го е чул някой да говори за това? Или за битовата престъпност, която е един от бичовете на така наречения преход и с която никой политик не можа да се справи. Бъдете сигурни, че и Радев няма да се справи. След като не говори за тия неща, значи той не вижда проблем с тях.

За него е важно да овладее службите, да разчисти МВР и ДАНС, да овладее ЦИК и областните центрове с нови управители, с което да си гарантира служебна победа на президентските избори и да се бетонира на власт. По венецуелски, с малините на Мадуро.

Основната задача, която е поставил президентът Радев на служебното правителство не е да организира честни избори, а да му осигури служебна победа на тях.

Някои назначения на министри в служебния кабинет са толкова абсурдни, колкото идеята на Радев, чрез неговия инженерингов проект “Има такъв народ” да превърне България в президентска република.

Министърът на културата - погребалният агент Минеков, нарече българските театри предприятия, като каза, че ще “спре предприятията, които носят загуби”. Какво друго можеш да очакваш от човек, който е “заслужил” министерското си кресло с хвърляне на яйца по паметници на културата и разнасяне на ковчези по централни булеварди? Минеков, грънците които продаваш може да ги наречеш предприятие, но театрите не са търговия. Църквата и театрите осигуряват духовната храна на българския народ, защото казано е “не само с хляб ще живее човек”. Но предприятие за екскременти, като теб, няма откъде да ги знае тия неща.

Същият този човек награди заслужили културни дейци с грамоти с множество правописни грешки.

Какво да кажем за вицепремиера и вътрешен министър Рашков?

През 2021 г., в страна членка на ЕС и НАТО, имаме вътрешен министър, който уволнява журналисти, защото са му задавали въпроси, нарича по болшевишки “бивши хора” тези с различно мнение, и се позовава на “един човек дойде при мен и каза, че този е канибал”, за да отправя обвинения към политическите си опоненти.

С тези компромати от агенция “Една жена каза” се цели предизборен удар, който да намали резултата на демократичните партии, за да се осигури мнозинство в следващия парламент на политическия и олигархичен слугинаж. Задачата на това мнозинство ще бъде да подготви свикването на ВНС и смяната на управленския модел от парламентарна към президентска република.

Това са кадрите на президента Радев.

Ако някой не е разбрал - уверено вървим към диктатура. Президентска диктатура, която да извади България от ЕС и НАТО, за да няма кой да ги наказва за безумията, които вършат.

Затова обявих, че влизам в битката за президент. Не защото искам "да бъда кой знае какъв", както казва Левски, а за да се посветя на Отечеството си, борейки се със днешните поробители на България.

П.П. Преди 5 дни поканих Румен Радев на дебат, като все още нямам отговор.

В момента двамата с него сме единствените кандидати за президент. Считам, че този дебат е задължителен. Дебат, в който да стане ясно кой по какъв път ще води българските граждани и какво бъдеще предлага на България!