Три години от кончината на големия приятел на България Камило Дзуколи

На 3 февруари се навършват три години от внезапната кончина на 61-годишният Камило Дзуколи, дългогодишен Посланик на Суверенния Малтийски орден у нас и голям приятел на България. По време на 11-годишния му мандат като дипломат той реализира стотици дарения, в болници, центрове за хора с увреждания, центрове за деца в неравностойно положение, църкви и манастири. Посланик Дзуколи е носител и на орден "Стара планина". Помолихме апостолическият нунций монс. Анселмо Гуидо Пекорари, доскоро посланик на Папа Франциск в България, да сподели своите спомени за посланик Дзуколи. "Той имаше невероятен политически усет, висока култура, безпогрешна памет,познаваше в детайли международната сцена и развиващите се процеси, а по-особено Латинска Америка и Европа, защото е бил отговорник за международната организация на Християн-демократическата партия. Освен това беше жива енциклопедия на миналото и настоящето. Ще го запомня обаче най-вече като посланик, който обичаше безкрайно България".

В действителност политическата кариера на Камило Дзуколи е дълга, той е шеф на кабинета на Емилио Коломбо, два пъти външен министър, премиер на Италия и шеф на Европейския парламент. През 1986 г. Камило Дзуколи е избран за зам.-генерален секретар на Европейската народна партия по време на генералния секретар Жак Сантер. През 1979 г. той е сред основателите на италианския комитет за избирането на Роналд Рейгън за президент на САЩ. Тайван и каузата на страната-трън в очите на Китай бяха особено присърце на покойния посланик. Както и пословичната му почит към царското семейство в България. Почит, граничеща с преклонение, започнала още в младежките години на убедения монархист Дзуколи.

"Смъртта на посланик Дзуколи беше внезапна, абсолютно неочаквана, в такива моменти всички се питаме защо? Защо един човек, изпълнен с живот, с щедрост, защитаващ човешките и християнски ценности изведнъж ни напусна? Напусна ни дори без да каже довиждане, без да даде никакъв признак, че скоро няма да бъде сред нас. Архиепископ Пекорари е уверен, че "всички ние, разбира се, жадуваме за дълъг, добър и изпълнен с радости живот". Но - допълва, ако нещата не се получат така, не трябва да мислим, че това е Божие наказание, напротив, това е достигната за по-бързо време цел, място, където човекът е отишъл директно, без отклонение, защото смъртта не слага край на всичко".

Наричаха Камило Дзуколи "рицарят, предан на България", а всъщност беше един от най-видните доброжелатели на страната ни и дългогодишен неин застъпник по всички явни и тайни възможни канали. Неслучайно, посланик Дзуколи беше почетен член на редколегията на Факти и редакцията на сайта беше кръстена на негово име през миналата година. Човек е жив, докато се помнят делата му, а хора като Камило Дзуколи не умират, споменът за тях е вечно жив.