Радостин Стойчев: Не съжалявам, че се оттеглих. Това е принципна позиция

Радостин Стойчев е трето поколение треньор. Баща му също е бил волейболен наставник, а дядо му – по борба. Едва ли има спортен фен у нас, който не знае името му. Със Стойчев и Матей Казийски се свързва цяла отминала епоха на националния отбор, а част от феновете смятат, че ако беше останал начело, въпреки неразбирателствата с федерацията, на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. България щеше да триумфира с медал, предава Спортал.

В клубния волейбол в Европа той се е доказал като един от най-добрите, работейки и печелейки трофеи с Динамо (Москва), Тренто и Халкбанк.

Днес той живее и работи във Верона, където екип на bTV и Петя Дикова реализира пространно интервю с него.

„Верона е четвъртият град в Италия по брой туристи. Логистично е страхотно като място, защото е много лесно да се пътува от цяла Европа и света до Верона. Градът е страшно културен, което много ме привлича. Има 49 000 регистрирани волейболисти в града и областта. У дома си се чувствам навсякъде, където съм живял. Никога не ми е било зле. Живях във Франция, в Португалия, в Испания, в Австрия, в Полша, в Русия, в Сърбия, в Турция, в Италия. Навсякъде се чувствам добре. У дома си съм обаче само в България. То е различно! Чувствам се добре навсякъде, но едно място ми е „вкъщи“, казва Стойчев.

Семейството на Стойчев живее в Тренто, но треньорът е категоричен, че двете му деца се самоопределят като българи.

„Готини са! Щастлив съм, че съм им баща. Всичко от България ми липсва. Приятелите най-вече. За мен приятелството е на първо място. Като беше малък, синът ми ми зададе въпрос: „Тате, аз като порасна, ще имам ли толкова много приятели?“. Където и да отидем в чужбина, той вижда, че имам приятели. Приятелството е много трудно. Липсват ми българските домати, българската кухня“, обяснява той.

Амбициите на българина във волейболната зала са огромни. Той се надява, че до две години ще може да прибави нов трофей във витрината си с „Верона“.

„Смисълът на спорта е да се печели. Не живея със спомените. Не помня нито титлите, нито изиграните първенства. Спокойният живот не е за мен, не е интересен“, заяви волейболният специалист.

Преди 10 години именно от Верона започва приключението „национален отбор“ за Стойчев. На крака при него идват ръководителите на родната федерация, за да го поканят за национален селекционер на България.

„Казаха ми много неща. Аз още тогава не им повярвах. Съгласяваха се с всичко, което казвам. Това беше лош сигнал. Тогава Иво Константинов почти ме принуди да се съглася, „свирейки на струната“, че това е България и аз не мога да откажа, защото трябва да помогна. Това беше мотивът, заради който приех, а не защото се заблудих, че това, което чувам, е истина“, разказа Радостин Стойчев.

Преди Олимпийските игри в Лондон Стойчев и звездата на игрището Матей Казийски категорично заявяват, че няма да работят и играят за България, ако начело на федерацията остане същото ръководство.

„Не съжалявам, че се оттеглих. Това е принципна позиция. За принципи не се съжалява. Тогава бяхме аз, щабът, Матей, играчите. Съжалявам, защото в личен план мечтата ми е Олимпийски игри. Това е турнир, който е по-лесен за сметка на световното и европейското. С 3 мача можеш да станеш олимпийски шампион“, казва треньорът.

Извън националния отбор Стойчев продължава да поддържа приятелството си с Матей Казийски, дори да са съперници в мачовете.

„Матей е един от най-добрите волейболисти в света в последните 15 години. Виждам го вкъщи, защото живеем заедно, в една къща“, споделя специалистът.

Той не пести професионалното си мнение за развитието на волейбола у нас:

„Сега има 2-3 светли лъча и те са предимно на клубно ниво. Това са отборите на „Хебър“ Пазарджик, които започнаха да работят сериозно, на „Левски“ – със строежа на новата зала, и на „Марица“ в женското направление. Би било интересно да проверите колко турнира сме организирали от 2012 г. досега във всякакви възрасти и защо го правим, а не влагаме парите в детско-юношеския спорт или в изграждане на зала. В този аспект развитие няма. Не се заблуждавайте, че имаме добри резултати на ниво 16, 18, 19 години. Те са плод на това, че имаме страшно кадърни деца, които излизат непрекъснато – високи, здрави, отскокливи, прави. Въпросът е как ги развиваме и какво правим с тях“, категоричен е Стойчев.