120 македонски войници искат да служат у нас

120 македонски войници искат да служат у нас, пише "24 часа"
120 македонски войници са пожелали да продължат службата си в българската армия, съобщи електронният сайт А-1 ON, наследник на македонската тв А-1. Войниците били съкратени. Техни представители са планирали среща с българския посланик в Скопие на 18 август, празника на македонската армия, твърди координаторът им Илия Тодев пред сайта. Чели съобщения, че София отваря вакантни места за войници и ще търсят от него съдействие. Военният министър Ангел Найденов наистина обяви миналия месец, че в армията ни има 3025 свободни места, половината от които за войници. Щатовете били държани незаети заради намеренията на бившето военно ръководство за съкращения и закриване на поделения. В армията се приемат само български граждани, казаха от МО. Затова съветът към младежите от Македония е първо да си извадят български паспорти. Освен това към момента на подписване на договора за служба трябва да не са навършили 32 г., да имат поне средно образование и чисто криминално минало.

Шок в метрото след всяко самоубийство, отбелязва "Труд"
Не мога да си представя каква психическа травма е човек да скочи пред мотрисата, която управляваш. Няма какво да правиш. Това сподели пред „Труд" ден след поредната трагедия в столичното метро Христо Стоименов, инструктор на машинисти в „Метрополитен". След опита за самоубийство в метрото колегите на диспечерката извикали Бърза помощ и за нея. Когато видяла как Дарина се хвърля пред мотрисата, жената изпаднала в шок и дълго време не можела да се съвземе. "Тя беше много разстроена и се наложи да я пратим вкъщи. Разбира се, веднага освободихме от смяна машиниста", спомня си Валентин Тодоров, зам.-шеф на експлоатацията в метрото. Дежурният машинист също е бил в много тежко състояние, дали са му два дни отпуск. Предстои да мине и медицински преглед. Ако лекарят прецени, ще го пратят и при психолог. 

Махат таксата за повторно включване на тока, акцентира „Монитор”
В материала може да прочетете, че въпросната такса е незаконна и трябва да бъде премахната. За целта най-вероятно ще бъде записан изричен текст в Закона за енергетиката, който ще забрани на енергодружествата да вземат пари от клиентите при изключване или включване на електромера заради неплатена сметка. Очаква се това да стане факт от септември.

НОИ призна, че не може да плаща дори днешните пенсии, съобщава "Сега"
Заради прекалено многото привилегии, малкото работещи и многото пенсионери дори изплащането на днешните пенсии е огромен проблем за осигурителната система в страната, признават от НОИ в анализ на бюджета на общественото осигуряване за 2012 г. В него за пореден път се отчита, че приходите от вноски покриват едва половината от общите разходи. Въпреки това управляващите смятат да облекчат още условията, като спрат пенсионната реформа на ГЕРБ и пуснат още десетки хиляди в системата. В НОИ от осигуровки през 2012 г. са влезли 3.83 млрд. лв., а разходите са били 8.36 млрд. лв., като останалото е допълнено от бюджета, т.е. от парите на данъкоплатците. "Предвид неблагоприятната демографска и социално-икономическа ситуация в страната, характеризираща се с намаляване броя на населението, относително намаляване на работната сила и увеличаване дела на пенсионерите, ниско ниво на качествена заетост и висока безработица, недостатъчна събираемост на осигурителните приходи при значителна скрита икономика способността на системата със собствени приходи да покрива поетите ангажименти към бенефициентите на държавното обществено осигуряване е сведена до критично ниво. При тези условия не само дълготрайната финансова стабилност е застрашена, но и възможността фонд "Пенсии" на ДОО да финансира дори сегашните сравнително ниски нива на адекватност на пенсиите за преобладаващата част от пенсионерите", пише в анализа. От НОИ настояват за промени, които ще осигурят финансова стабилност на системата. Това може да означава орязване на права и затягане на условията за пенсиониране.

Храните ще падат поне до есента, коментира пред "Стандарт"председателят на Управителния съвет на Института за пазарна икономика Красен Станчев:
 Не виждам някакъв особен проблем в петия пореден месец с дефлация на българската икономика. В такива случаи това, което правят гражданите, е да увеличават леко потреблението си, а фирмите - да търсят начин или да задържат продажбите си за по-добри времена, или да пренасочат направленията на търговията си, търсейки пазари, на които дадени стоки и услуги се търгуват по-добре. В общи линии това, което се наблюдава при цените, е свързано с добра селскостопанска година навсякъде по света. Ясен е спадът на цените по всички борси, на пазара на хранителни стоки и на енергоресурси, включително и на петрола. Така че поне до края на селскостопанския сезон, тоест до есента, вероятно ще продължи падането на цените на хранителните стоки. А може и по-нататък.
Според изследванията на Централната банка е възможен относително добър ръст на икономиката ни, при всеки случай два пъти по-висок от този, който правителството предвижда. Ако има някакъв ефект от актуализацията на бюджета, това ще бъде малко увеличение на дохода на производителното съсловие. Тези малки и незабележими суми, които ще получат някои хора, вероятно ще отидат за потребление. Но това няма да промени икономиката ни, защото сумите, увеличаващи доходите, са незначителни.

Съд за монопола при мултиплексите, отбелязва "Капитал Daily"
От фаза много вероятна заплаха към етап реално дело. Такова е последното движение на процедурата, с която Европейският съюз се готви да санкционира България за това, че вместо да създаде конкуренция между мултиплексите при цифровизацията на ефира, съдейства за монополизацията му. Съдът на Европейския съюз е дал ход на делото по жалбата на Европейската комисия срещу България по този въпрос в края на миналата седмица. Оттук нататък процедурата е дълга, но ако страната бъде осъдена, резултатът ще е глоба за нея на ежедневна база, докато проблемът не бъде отстранен - като е важно да се има предвид, че последното ще се окаже изключително трудно.
Жалбата на Европейската комисия (ЕК) до Съда на Европейския съюз в Люксембург е от 2 юли тази година. Сега, на 9 август, съдът практически дава ход на производството, обясни пред "Капитал" Ана Градинару от пресслужбата на комисията в Брюксел. "Не мога да кажа колко ще продължи цялата процедура, но мога да потвърдя, че ако тя приключи негативно за България, санкцията ще е финансова", обясни Ана Градинару.