ЕК е намалила парите за България /Обновена/

Правителството одобри проект на споразумение за партньорство на България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014-2020 г. , каза пред журналисти вицепремиерът Зинаида Златанова след заседанието на кабинета. Искаме европейските фондове да се превърнат в споразумения на България а, не на една или друга програма на политическите сили. „Аз подозирам, дано не съм права, че много малко от политиците всъщност са прочели какво пише в този дебел документ. Политическото противопоставяне и превръщането на еврофондовете в тема за политическа битка вътре в страната са изключително непродуктивни. Нека да не го превръщаме в политика. Нека да го превърнем в национално усилие всички заедно да успеем и със средствата, които са, разбира се, само част от това, което ни е необходимо, и със средства от ЕС да успеем следващите 7 години да преодолеем тези неща”, каза Златанова.

Предвидените средства по почти всички оперативните програми, които ще бъдат отпуснати от Европейската комисия (ЕК) за следващия програмен период, са по-малко в сравнение с парите, които бяха отпуснати за сегашния период,   допълни Златанова.

Общата сума по оперативните програми за периода 2014 – 2020 година, без Програмата за селските райони и Програмата за морско дело и рибарство, е малко над шест милиарда евро, пише в проекта, приет от МС.

Първият вариант на проект беше изпратен в Брюксел през април, но беше върнат със забележки от страна на ЕК, посочи Златанова. Окончателният вариант на споразумението може да бъде представен за одобрение едва след влизане в сила на Регламента за определяне на общоприложими разпоредби за ЕСИФ и след окончателното одобрение от Европейския парламент на Многогодишната финансова рамка за следващия програмен период. . Златанова уточни, че споразумението ще бъде изпратено в ЕК за технически консултации още тази седмица. Коментари от Брюксел ще има вероятно през октомври

Предвид заключенията от анализа на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж, в споразумението за партньорство на България са формулирани четири стратегически взаимнодопълващи се приоритета за финансиране и едно стратегическо териториално измерение. Стратегическите приоритети са:

- образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж;
- научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж;
- свързаност и зелена икономика за устойчив растеж;
- добро управление и достъп до качествени обществени услуги.

Основните подобрения на проекта са в анализа и предложенията в земеделието, в рибарството и аквакултурите.

Стратегическото измерение е свързано с политиките за местно развитие според спецификата на териториите (градове, селски райони, територии, зависими от рибарство, с туристически потенциал и т. н.) и допълнително териториално измерение на секторните политики (здравна, образователна, социална и т. н.) при програмирането, приложимо в различна степен за всички приоритети за финансиране.

Искам да призова всички участници в процеса да направим, така че малкият ресурс, с който разполагаме, да бъде усвоен така, че България да се възползва максимално от него и то до там, където е най-нужен”, посочи Зинаида Златанова.

Тя заяви, че според изследването за състоянието на страната ни през август 2013 година, което е посочено в проекта за стратегия, е посочено - „недостатъчен дял на заетите, недостатъчна икономическа , нарастване на неграмотното население, предпоследно място в Европа по здравеопазване. Първо място в Европа по бедност, нисък дял в инвестиции”. „Това показва в какво състояние намираме страната”, заяви още Зинаида Златанова.

Общо средствата, които трябва да се разпределят между оперативните програми, без техническата помощ, без задължителния резерв от 7% и без средствата за механизма за свързване на Европа, са над 6 млрд. евро. От структурните и кохезионните фондове. Допълнително са средствата за развитие на селските райони в размер на 2,078 млрд. евро и за морско дело и рибарство в размер на 127 млн.евро. В тези суми не са включени директните плащания за земеделските производители.

„Разбирам желанието на всички да получат най-голям дял от европейското финансиране, но бюджетът на ЕС за следващите 7 години бе намален като цяло, което се случва за първи път в историята на ЕС“, добави вицепремиерът. Тя напомни, че договарянето на Многогодишната финансова рамка приключи още февруари тази година. „Парите за България в следващия програмен период трябва да бъдат разпределени на база на това, с което разполагаме, между отделните оперативни програми и при спазване на националните приоритети и европейските изисквания. Нашата задача е да постигнем единодушие по правилното разпределение, за да имаме успешна усвояемост и видим резултат за гражданите“, подчерта вицепремиерът.

„Твърдата политическа воля на правителството е да има програма за наука и образование за интелигентен растеж“, категорична беше г-жа Златанова. Тя напомни, че настоящото правителство по този въпрос на практика е започнало от нулата. „Трябва да се обосновем добре, че имаме капаците да управляваме една такава програма“, добави вицепремиерът.

Министър Анелия Клисарова разясни четирите приоритета в програмата: научните изследвания и новите технологии; връзката образование – бизнес – пазар на труда; ролята на образованието за социалното приобщаване; ученето през целия живот.

Министър Папазов потвърди, че има намаление на ОП „Транспорт“ в сравнение с предишния период. „За мен е важно в края на тази година да бъдем готови с всички наши проекти, така че следващата година да започнем да договаряме приоритетите и проектите да започнат веднага да се изпълняват“, каза министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той обясни, че за проектите, за които не стигнат средствата, ще се търсят други видове финансиране. Министърът напомни, че в следващия програмен период от особена важност е железопътният транспорт. „Там се предвижда да завършим проектирането на втората фаза на Пловдив-Бургас. Готови сме с проекта Русе-Варна. Почти е готов проектът Карнобат – Синдел. Изготвя се в момента проект Видин – Медковец, а също така се работи и по модернизацията на жп линията София-Пловдив в два участъка. Искаме в края на годината да имаме тези проекти, а приоритетите ще бъдат определени в началото на 2014г.“, каза министър Папазов.

На въпрос за градовете, които ще влязат в ос 1 министър Десислава Терзиева обясни, че изборът на градовете ще става по специфични критерии. „В момента градовете са 67“, каза г-жа Терзиева.
Министър Искра Михайлова изтъкна, че особени промени в пропорционалното разпределение на средствата по отношение на околната среда и водите няма да има. Тя подчерта, че основни приоритети са водите, отпадъците и биоразнообразието. 

Министър Греков изрази надежда, че в следващия програмен период ще има по- голяма усвояемост. „Важно е нашите специалисти да достигнат и до последния производител в дадено населено място и своевременно, точно и ясно да бъдат информирани гората“, добави г-н Греков.

 Златанова подчерта, че през последните месеци е протичал интензивен процес, при който са били отразени бележките на Европейската комисия и са били уточнени някои чисто национални въпроси.
Вицепремиерът разясни основните подобрения в проекта, които са в няколко посоки. Подобрени са анализът и стратегията по отношение на развитието на селските райони, земеделието, рибарството и аквакултурите. Идентифицирани са основните приоритетни дейности, които ще се финансират в тези области по линия на двата фонда – Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейски фонд за морско дело и рибарство. Подобрена е и връзката с инвестициите по останалите фондове на ЕС във всички сектори – образование, заетост, информационни и комуникационни технологии, свързаност, околна среда, ресурсна и енергийна ефективност и в пространственото измерение на споразумението. Постигнато е по-ефективно допълване на инвестициите, които ще се финансират със средства от отделните фондове, като по този начин ще се гарантира и постигането на по-добър интегритет и по-голям ефект от разходването на тези средства. Поставен е сериозен акцент на образованието, като ключов фактор за растеж. „Специално внимание беше отделено на връзката на образованието с нуждите на пазара на труда и бизнеса като цяло. Също така ясно е специфицирана и връзката между науката, бизнеса и иновациите, така че да се постигне по-добър ефект от финансирането на дейностите в тази сфера“, каза вицепремиерът. Г-жа Златанова акцентира и върху подобренията по отношение на конкурентоспособността и подпомагането на малките и средни предприятия. Друг ключов приоритет е електронното управление. „Не на последно място, искам да подчертая допълнителния фокус по отношение на така наречените уязвими групи“, каза вицепремиерът. Тя изтъкна, че средствата от ЕС трябва да имат реален ефект върху тези групи хора, които са най-уязвими и са застрашени от изключване или от изпадане в крайна бедност. Подобрени са и текстовете по отношение на редица други ключови сектори – околна среда, транспорт, съдебна система, енергийна ефективност, управление на риска.