Last news in Fakti

2 Февруари, 2023 08:59 7 265 21

Легендарният поет Александър Петров пред ФАКТИ: Истинските рок музиканти не остаряват

  • александър-
  • петров-
  • поет-
  • рок-
  • музика-
  • текстове-
  • песни

Всяко поколение има своята романтика, но за мен няма нищо романтично в „...едно „Ферари“ с цвят червен“, казва той

Легендарният поет Александър Петров пред ФАКТИ: Истинските рок музиканти не остаряват - 1
Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Човек се мести - веднъж е на пътя на надеждата, веднъж е на кръстопътя на умората. Но животът продължава... Какво го вълнува днес… Легендарният поет Александър Петров пред ФАКТИ.

- Г-н Петров, има ли място днес – в това комерсиализирано време, за поезия?
- Поезията е може би най-старата форма на общуване чрез изкуство. Не се тревожа за поезията, нея винаги ще я има. Тревожа се за читателите.

- Колко е важно днес човек да си казва: „Бъди какъвто си“.
- Смисълът на тази фраза е да устояваме на изкушенията, да преследваме мечтите си и да осъзнаваме, че понякога загубите са печалби. Защото комерсиалното почти винаги се оказва временно и нетрайно - като пореден летен хит, който никой не си спомня, когато дойде есента.

- Как се родиха тези уникални стихове, които всички знаем…
- Лесно. Може би, защото още с първите песни, за които написах думите, си дадох сметка, че успехът им е до голяма степен е свързан с това, че разказвах истории. Те бяха извън клишето на естрадата. Чувствах се като фотограф, който прави портрети на всичко онова, което е част от живота. Любовта, раздялата, самотата…

- Рокът е вик за бунтарство - за нещо нетипично, за нещо извън стереотипа. Защо живеем в добре подредените си коловози, а ни е страх да надигнем глава. Нали искахме демокрация…
- Да, рокът е бунтарство. Съпротива срещу статуквото, клишетата, правилата и още безброй неща, свързани с конформизма, който дреме във съзнанието ни. Може би затова истинските рок музиканти не остаряват. Превръщат се в едни стари момчета, които не мирясват и винаги могат да те изненадат с нещо.

- Къде останаха стиховете на „вечните“ поети…
- Има ги, но, за съжаление, останаха назад във времето, когато чакахме с нетърпение всяка нова книга от любимите си автори. Ще повторя отново, че се тревожа за читателите. Особено младите.

- Как гледате на младите хора в България, забили поглед в телефоните? Защо я няма хазайката, защо го няма прозореца на последния етаж…
- Всяко поколение идва със своята романтика и това е естествено. Изглежда, че имам някаква форма на далтонизъм, но за мен няма нищо романтично в „…едно „Ферари“ с цвят червен“. Нито пък в това „… бял „Мерцедес“ да ме преследва в живота“. Утешавам се от факта, че не харесвах песните, които слушаха някога родителите ми, както и това, че те едва ли са били във възторг от Rolling Stones. Но това не ни пречеше в общуването и бяха най-прекрасните родители.

- Ако днес бяхте на 20 години, щяхте ли да станете програмист…
- Категорично не. Винаги съм се интересувал от хората, а не от машините или изкуствения интелект. А и мисля, че съм малко мързелив.

- В началото на прехода си мислихме, че има много по-важни неща от това да си купим цветен телевизор или кола на старо без да чакаме с години. А днес…
- Обръщайки се назад, днес си давам сметка колко наивни сме били. Като деца в панаирджийска сладкарница. Става ми и тъжно и смешно как успяхме да се разпилеем толкова надежди. Отговорността за това как приключи преходът си е наша. И е тъпо да се оправдаваме. В едно стихотворение казвам: „Облъчват ни с реклами за парфюм, а животът има нужда от четка и сапун“. Това е.

- Казвате, че през т.н. преход не сме се противопоставили на простотията, която е под нивото на р. Дунав. А какво изплува отгоре за тези 30 години демокрация?
- Изплуваха националните ни черти. Нашите литературни герои са Андрешко, Бай Ганьо, Крали Марко, Хитър Петър, Големанов… Няма ги Ахил, Одисей, Крал Артур, Ромео и Жулиета…

- Александър Петров и Борис Карадимчев. Това ли беше „неочаквано добрата комбинация“, с която ви дари съдбата. Вие сте роднини…
- С Борис Карадимчев направих някои от най-хубавите песни, с които се гордея. Имах голям късмет, че ме срещна и поиска стихотворение от мен. Написах „Нашият град“. Тя звучи и до днес, а я записахме преди 42 години. Това беше първата ми песен. И да - роднини сме. От него много неща съм научил. Той беше изключителен човек.

- Как от живота в съвремието се прави творчество?
- Трябва да си наблюдателен. Да имаш сетиво. Мисля, че това важи за всеки творчески труд, независимо от изразните средства, с които работиш.

- Казвали сте, че най-ранните ви спомени от детството са сиви. А имате ли „сива“ песен…
- Сигурно имам. Но, за щастие, сивите песни не се забелязват. Те избеляват съвсем, още докато ги слушаме.

- В какво семейство израснахте?
- Родителите ми бяха чудесни хора. Баща ми – инженер, майка ми художник. Винаги са ни подкрепяли с брат ми. Имам брат-близнак, с когото прекрасно се разбираме и сме много близки.

- Дъщеря ви живее и работи в САЩ. Какво означава това за един родител?
- Мисля, че е старчески егоизъм да искаш детето ти да е близо до теб. Защо? За да ти вари супа? Дъщеря ми е реализирана успешно. Чуваме се редовно и поне два пъти в годината се срещаме по света. Тези срещи са истински празник. За един родител най-важно е щастието и успеха на детето.

- Някога ставало ли е въпрос да ѝ подскажете да се върне…
- Тя е постигнала всичко сама. Щастлива е. Обществото упреква младите, които емигрират. А аз бих попитал защо не упрекваме младите хора, които напускат махалите и селата и отиват в големия град, за да търсят по-добър живот и реализация. Принципът е същият. Всеки човек има право на стремеж към щастие. Моето семейство инвестира в образованието на дъщеря ми – най-добрата инвестиция. Когато тук образованието и талантът започнат истински да се ценят, предполагам, че децата ни ще започнат да се връщат. Но въпросът опира не само до доходите и стандарта тук или там. Говоря за качеството на живота, а това понятие включва много неща, а също взаимоотношенията между хората.

- Защо не прескочихме блатото на разделението, а продължаваме да затъваме в него. Следите ли политиката днес. Нещо радва ли ви…
- Разделението и омразата, продуцирана от самото начало на прехода от партийните централи, беше най-добрата хранителна среда за шепата конквистадори, които прекрасно се възползваха и ни докараха до първото място във всички негативни класации и то не само в Европа. Докато хората не разберат, че те са жертвите на това противопоставяне и разделение, нищо няма да се промени съществено. Следя процесите и не виждам радост…

- Думите "достоен политик" съвместими ли са…
- Да. Има достойни политици, но от истински достойните политици, за съжаление, често свалят партийното доверие.

- Когато говорите за творчеството ви, сте споменавал, че то е някакъв странен вид автобиография или автопортрет на времето и чувствата. Кога разбрахте, че между „Бъди какъвто си“, „Времето е наше“ и „Развод ми дай“ може да има нещо общо…
- Общото е, че винаги се стремя в тази кратка форма да оставя някакво послание. Понякога успявам.

--------------------------------
Александър Петров е завършил „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Едно от „златните пера“ на рокендрола. Александър Петров е сред най-популярните автори на текстове в поп и рок музиката у нас. Написал е „Бъди какъвто си“, „Нашият град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“ на старата Тангра, „Циркът“ на новата „Тангра“, „Жулиета“, „Оловният войник“, „Хазяйка“, „Дъвка-балон“ на Стенли, „Черно-бяла снимка“, „Безсъние“ на Чочо Владовски, „Приятели“, „Близо до мен“ на Вили Кавалджиев, „Главната улица“ на „Фактор“, „В друго време, в друг свят“ на Сигнал, „Оставаме“ от филма „Оркестър без име“, „Тук и сега“ на Д2, както и демократичните химни „Времето е наше“, „Последен валс“ и „Развод ми дай“.


Поставете оценка:
Оценка 4.8 от 20 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 ГРАД КОЗЛОДУЙ

    9 3 Отговор
    ВЯРНО а и КОЙТО СВИРИ и ПЕЕ ЗЛО не МИСЛИ

    Коментиран от #3

  • 2 ГРАД КОЗЛОДУЙ

    14 2 Отговор
    33 ГОДИНИ нямаме ДЪРЖАВА КУЛТУРА а ЧАЛГАТА е КРЪЧМАРСКА ПОШЛА МУЗИКА

    Коментиран от #6, #7

  • 3 РОЗИ

    7 2 Отговор

    До коментар #1 от "ГРАД КОЗЛОДУЙ":

    ТАКА е а не ЯДЕНЕТО като ЛЮБОВ

    Коментиран от #4

  • 4 ШЕФЕ,

    2 2 Отговор

    До коментар #3 от "РОЗИ":

    Та ти имаш
    Раз троение😱😱😱
    На личността,БЕ....

    Коментиран от #10

  • 5 123

    13 5 Отговор
    Най- хубавите му стихове са, от времето на соц- а. Най- лошите, от времето на демокрацията. Да се замисли в/у това.
    За останалото е прав.

    Коментиран от #12

  • 6 1944

    7 3 Отговор

    До коментар #2 от "ГРАД КОЗЛОДУЙ":

    тва комунистите го направихте. излъгахте народа че чалгата ви е демокрация. така ги лъгахте и за комунизъма.
  • 7 1944

    7 6 Отговор

    До коментар #2 от "ГРАД КОЗЛОДУЙ":

    Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса дали да има стриптийз в хотел СССР.
    – Има го по цяла Америка, трябва да го предложим и ние! – казва млад служител.
    – Добре, но на кого да възложим тази задача? – пита полковник Судаев.
    – Да я възложим на Зина Ивановна! – предлага Никанор. – Млада е, нека се развива!
    – Не, не! Баща ѝ е с неясно минало…
    – Тогава Полина Фьодоровна!
    – Луди ли сте? Чичо ѝ е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена “Ленин”! Тя е нашият човек!
    Речено-сторено.
    Ден преди откриване на стриптийзбара, комисията присъства на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани кюлоти!
    Пълна тишина в залата. Накрая полковник Судаев казва:
    – Ако трябва да съм откровен – въобще не разбирам какво му харесват на това американците!

    Коментиран от #16

  • 8 Инженер

    11 3 Отговор
    Големи борци за демокрация.Нагаждат се и преди и след 89-та.Изпратиха децата си в САЩ,защото така е по-лесно.И плачат,че в БГ било зле и чалга.Рок по ганьовски.
  • 9 Рокът ражда нагаждачи и използвачи.

    10 4 Отговор
    Рокът бил бунтарство или нагаждачество? Дъщеря му била в щатите, това говори как е възпитана. Зарязала дядката, но пенсията му плащат работещите българи, ние, нашите деца и внуци, с нашите осигуровки и данъци.
  • 10 РОЗИ

    1 2 Отговор

    До коментар #4 от "ШЕФЕ,":

    Оди БРИЧИ КОМАРИ, юначе...
  • 11 наско

    5 8 Отговор
    Тоя е един много остарял гей соросоид, който за цял живот нищо не е създал а само лай!
  • 12 тони

    7 2 Отговор

    До коментар #5 от "123":

    поетите пишат най-хубаво, когато са нещастни
  • 13 тони

    14 2 Отговор
    Велики текстове е написал Александър Петров, браво за интервюто

    Коментиран от #19, #20

  • 14 Павел пенев

    7 2 Отговор
    Истинските рок музиканти не остаряват,те умират млади от предозиране.
  • 15 Марина

    1 2 Отговор
    Легендарен е Данте, а този даже не е поет!
  • 16 Марина

    2 2 Отговор

    До коментар #7 от "1944":

    Тъпо като гебня!
  • 17 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 18 Баба

    3 0 Отговор
    Браво Сашко винаги си бил точен бъди жив и здрав
  • 19 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 20 редник

    0 0 Отговор

    До коментар #13 от "тони":

    Така е - харесваха се през 80-е и 90-е години.
    Друго време, друг живот, а и бяхме млади...
  • 21 редник

    0 0 Отговор
    И още - не бива Андрешко да се поставя редом до Бай Ганьо и Големанов...