Защо сега е моментът президентът да подпише указа за освобождаването на Иван Гешев? Иван Брегов пред ФАКТИ

С 16 гласа „за“ ВСС предложи за освобождаване Иван Гешев от поста главен прокурор, а сега се чака указ на президента. Срок за издаването му няма. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ по темета говори правният експерт в Института за пазарна икономика Иван Брегов.

- Г-н Брегов, ВСС предложи за освобождаване Иван Гешев от поста главен прокурора, а сега се очаква указ на президента. Колко бързо ще го видим според вас?
- Няма законов срок, в който да се случи това. Именно затова е оставена тази разпоредба така, за да може президентът чрез своя правен екип да се довери на експертизата и да се увери в легитимността на своя указ. Именно затова е оставено това действие без законово обвързващ срок. Тази празнина може да бъде преимущество или недостатък според конкретната личност, избрана за български президент. И в това не виждам нещо порочно, конституционните текстове не могат да бъдат пространна инструкция. Важно е обаче другото, в този момент на сринато доверие към българската прокуратура президентът да не позволи прокуратурата да бъде употребена като разменна монета между отритнатия от политическите си пазители Гешев и бившите му благодетели. Това именно налага президентът да мотивира решението си добре и в срок. Иначе някъде в това празно време и пространство ще пожертваме самите хора в системата, правейки ги част от институция, която се накланя ту към настоящ президент, ту към бивш премиер в зависимост от политическия и икономическия климат.

- Започнахме така разговора, защото се чака и решение на Конституционния съд по жалба на главния прокурор. Ако сега президентът издаде указ, а след време Конституционният съд реши, че това освобождаване е неправомерно, влизаме ли в казус и тогава какво трябва да се случи?
- Има нещо много важно в случая. Все още Конституционният съд не е допуснал до разглеждане по същество на конституционното дело, образувано по искане на главния прокурор за обявяване на противоконституционност на последните изменения в НПК и ЗСВ относно мнозинството, с което да бъде освобождаван главния прокурор. Второто искане на Гешев до КС е свързано с това дали ВСС с изтекъл мандат може да го освободи. До преди седмица него този осми състав на ВСС с изтекъл мандат не го тревожеше. Очевидно тази смяна на гледната точка е водена от личния му интерес, а лошото е, че е задължаваща институционално българската прокуратура. Затова е важно произнасянето на президента преди да навлезем в сложните дебри на конституционния процедурализъм.

- В този случай това, че нямаме произнасяне от Конституционния съд за образуване на дело, освобождава в момента президентът Румен Радев от това да издаде указ, който после да се окаже незаконен?
- Частично е така, преведено на разбираем език. Точно сега е моментът да се действа от страна на президента – или да не подпише указа за освобождаване, или да завърши процедурата с указ за освобождаване, за да се затвори прозорецът на задкулисни договорки. В противен случай ще изпаднем в множество хипотези, които не можем да разгърнем в това интервю. Дълъг правен разговор.

- Виждате ли политическо влияние в решението на ВСС за освобождаването на главния прокурор?
- За да твърдим, или не, че има политическо влияние, трябва да проследим фактите. А фактите са следните. По време на мандата на главния прокурор Иван Гешев имаше две предишни много добре мотивирани искания до Висшия съдебен съвет за освобождаване на Гешев от поста. Тези предложения за освобождаване бяха на Янаки Стоилов и Надежда Йорданова в битието им на министри на правосъдието. Техните сигнали изобилстваха от смущаващи факти, включително и данни за извършено престъпление. Визирам казуса „Жоси“. Но те бяха подминати с лека ръка от същото това мнозинство във ВСС. И сега, когато трябва да бъде спасена политическата кариера на съвсем новия съдебен реформатор, за когото се твърдеше, че си избира главния прокурор, същите членове на ВСС предприеха незабавни мерки.

- С други думи членовете на ВСС сега видяха в едни думи на Иван Гешев, казани на брифинг, по-голямо основание, отколкото бяха събраните факти, които внесоха Янаки Стоилов и Надежда Йорданова. Така ли да четем ситуацията…
- Точно за това говоря. Съдейки по тежестта на двете предишни искания и настоящото, може да кажем, че тук има някакво неравно третиране на последното искане, внесено от членовете на прокурорската колегия. А това ни дава основание да твърдим, че има явно политическо влияние във ВСС. Ако се вгледаме в това как са упражнявани и други правомощия на съвета от множество от членовете му, ще си дадем сметка, че политиката доминира над кадровите въпроси на съда и прокуратурата, с което се поставя под съмнение практическият замисъл за разделение на властите.

- Този състав на ВСС назначи Иван Гешев, този състав го освободи. Но в момента имаме членове с изтекъл мандат. Това колко голям проблем е…
- Това е само по себе си проблем, защото така се губи именно легитимността на този състав на ВСС. И тук пак имаме решение на Конституционния съд по повод мандата на ВСС, което ние можем да разглеждаме критично, но в него все пак здравият разум казва, че не може определени държавни органи да спрат функциите си заради изтекъл мандат, защото тогава би приключила българската държава такава, каквато сме я устроили към настоящия момент. Съответно няма как да остане държавата без ВСС, без Инспекторат. Това е добре познатата хипотеза. Но има и обратно мнение и то почива на изследването какво основно трябва да прави ВСС? ВСС най-вече решава кадрови въпроси - назначава и освобождава съдии, прокурори и следователи. Може ли системата да се обезпечи кадрово само с командирования – според това второ разбиране очевидно може. И в самата система има хора, които споделят това виждане, че е по-добре да бъде прекратен този мандат и съответно само с кадрови размествания да функционира системата. Разбира се, това би я омаломощило - по един или друг начин, но пък би накарало Народното събрание да излъчи по-бързо своите представители в съдебния съвет и инспектората. Реално, и двете ситуации са абсолютно критични, сами по себе си, и затова може би решението на Конституционния съд е по-оправдано и се основава на по-здравия разум - да не се прекрати работата на този държавен орган, въпреки изтеклите мандати.

- Отстраняването на Иван Гешев каква част от съдебната реформа е?
- Това е периферно действие, което отвлича вниманието - само по себе си, и показва временна утеха за хората, но е дълбоко вторично спрямо хората, стремящи се към това да повишат отчетността на прокуратурата на институционално ниво. Също така показва на хората във ВСС и в самата съдебна система, част от които са под силна зависимост, да внимават, защото утре те могат да бъдат наказани или освободени. Де факто и практически не и нито една крачка напред, ако говорим за съдебна реформа, и за такава, свързана с работата на прокуратурата. Но все пак да не забравяме, че имаме редови прокурори, които съвестно си изпълняват задълженията, но системата не прави така, че те да се чувстват кариерно сигурни. Това насърчава пасивността. А в тази пасивност напред и нагоре вървят самопредлагащите се и устремените към финансово благоденствие и добра кариера, които не почиват на професионални заслуги. Така видяхме как повече от десетилетие милиционерите в системата станаха ръководители. И се затвърдиха политическото, икономическото или всяко друго влияние. Нищо от разграждане на този модел не се постига.

- Ако се стигне до това президентът да подпише указа в с близките дни, кой трябва да замени на поста главен прокурор Иван Гешев?
- Това е най-спорният и най-интересният от юридическа гледна точка въпрос. Според Закона за съдебната власт, когато бъде освободен административен ръководител, съответната колегия избира негов заместник. В член 175 е описано как до встъпването на нов административен ръководител, неговите задължения се изпълняват от определен от съответната колегия на ВСС негов заместник. Редно е това да бъде някой запознат с администрирането на прокуратурата и с работата на ВКП, като цяло. Съответно това значи, че би трябвало това да е някой от заместниците на Гешев, ако се следва логиката. Това е хипотезата, при която главният прокурор е приравнен на режима на административен ръководител. Същевременно обаче решение на Конституционния съд №8 от февруари 2022 година казва друго. А именно организационно председателите на ВКС, ВАС и главният прокурор заемат такава висока длъжност, която не позволява спрямо тях да се приложат разпоредбите за търсене на дисциплинарна отговорност, валидни за всички съдии, прокурори и следователи, както и за останалите административни ръководители в органите на съдебната власт. Това решение на КС ни дава основание да мислим, че ние не можем да третираме главния прокурор като административен ръководител, защото той носи една много по-висша отговорност и няма как да бъде подчинен на правилата, по които са организирани всички останали административни ръководители. Тогава правилното и законосъобразно би било решението да е на пленума на ВСС да излъчи временно изпълняващ длъжността. Но коя от двете хипотези ще се случи, не можем да кажем утвърдително.