Марков: Конституционният съд се самоуби – вече всичко в държавата е възможно

Студентите са прави да протестират и то както намерят за добре. Ректорите на университети вече изказаха мнението си, че окупациите нарушавали реда и закона. И биха били прави, ако ставаше въпрос за правова държава. Това лято България престана да е такава.

Такова мнение около протестите през лятото и последните студентски блокади на ВУЗ-ове изрази пред bTV бившият конституционен съдия Георги Марков. Според него повратният момент, довел до погазване на Конституцията от парламент и висши магистрати е факта, че се „допусна едно лице да отиде при главния прокурор в двойно качество – депутат и силен шеф в изпълнителната власт”.

Визирайки спорното назначение на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС, Марков констатира, че „тази двойственост наруши разделението на властите”. „КС трябваше да установи тази несъвместимост и да го отстрани. Но съдиите не предпочетоха да не спазят основния закон, поради което КС се самоуби и е изкаран за продан в интернет. Всичко вече е възможно в тази държава щом КС и НС погазват Конституцията. Сега вече трябва нов модел – пряк избор на конституционни съдии”, подчерта бившият магистрат.

Според него студентите са прави да искат незабавни избори, на които се очаква да има много по-голяма активност и именно тя да избегне същата картина на състава в парламента.

"Не ранобудни, а късно събудили се"

По-рано в ефира на „Тази събота” се чу и друга гледна точка, изразявана многократно през последните дни – че самата форма на протест, избрали студентите, не е правилна. Позицията изрази пред bTV проф. Драгомир Драганов, преподавател в СУ.

„Заставам на страната на закона. 15 учебни седмици има в годината – това е цяла технология, закъснявам с материала. Провалят се 4 конкурса на Факултетния съвет, единият е за мой асистент.
Може да се стигне до практически провалена учебна година”, опасява се преподавателят.

Той смени прозвището „ранобудните”, което студентите сами си дадоха, с друго – „късно събудили се”. Причината била, че докато в други страни младите хора подпалвали искрата на националните протести, у нас те следвали събитията – започнали акция чак след повече от 100 дни на улично недоволство.

На този упрек студентите отговориха с уточнението, че и през четирите месеци на протести са били участници в тях. Но след като властта останала глуха, решили да преминат към по-крайните действия.