Президентът пред КСНС: Радикализирането на обществото е сериозен проблем

В изказването си на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) днес президентът Росен Плевнелиев идентифицира няколко групи актуални заплахи към националната ни сигурност. Въз основа на представените му доклади и получените анализи той ги обобщи по следния начин:

1. Кризата в Близкия изток поражда заплахи и рискове за националната сигурност, като основният риск е засиленият миграционен натиск и свързаните с него рискове като повишаване нивото на заплаха от проникване в страната на лица, свързани с терористични групировки и организираната престъпност лица, както и породената от миграционния натиск ксенофобска вълна и използването на езика на омразата.

2. Риск от недостатъчно ресурсно обезпечаване на отговорните институции за посрещане на предизвикателствата и надграждане на способностите.

3. Риск за енергийната сигурност на страната във връзка с напрежението между Русия и Украйна.

4. Тежката обществено-политическа криза в страната с потенциал за ескалация и силно негативни въздействия върху обществото, включително трайно ниско доверие на гражданите към институциите и засилващо се разединение в обществото.

“Сирийският конфликт доведе до най-тежката хуманитарна криза в света днес. В средносрочен план същата ще се разраства, а проблемите могат да се задълбочат в случай на друга гражданска война в региона, регионален конфликт или дестабилизиране на някоя от съседните на Сирия страни. Необходим е комплексен и системен подход за ограничаване на актуалните рискове, чрез интегриран подход и споделен ресурс на компетентните институции от изпълнителната власт.

Проблемите с нелегалната имиграция и бежанците, търсещи закрила, са добре познати за Европа и развитите страни по света. Анализирайки миграционните процеси и бежанските вълни към европейските държави, констатираме, че досега България не е била сред предпочитаните дестинации. Засиленият миграционен натиск днес поставя страната на изпитание за пръв път в демократичния преход. Това е сериозен тест, който трябва да издържим. Това е и първото поле на консенсус, около което вярвам, че можем да се обединим днес.

Да направим реалистична оценка на готовността на институциите, да реорганизираме тяхната работа, ако е необходимо, да подобрим координацията и надградим техните способности. Важно е да използваме потенциала на специалните служби по-пълноценно за превантивна работа, за да сме подготвени по-добре за бъдещето.

Изминалите месеци ни показаха съвсем ясно къде са слабостите в нашата система. В същото време има европейския опит, от който можем да се поучим. Европейската солидарност съдържа достатъчно механизми за подкрепа. Това е второто поле на съгласие, което вярвам, че можем да постигнем. Да се координират външнополитическите ангажименти на президента, на правителството и на всеки един от нас по аспектите на кризата с бежанците”, казва се в изявлението на държавния глава.

Като обединяващи външнополитически приоритети и инициативи във връзка с кризата президентът Плевнелиев посочи: 

1. Активно участие по формиране на общата позиция на Европейския съюз за решаване на кризата в Сирия – предстоят преговорите Женева 2.

2. Европейският съюз е донор номер 1 с над 2 млрд. евро в тази криза. Тази политика трябва да продължи, за да може се гарантира хуманитарна помощ вътре в Сирия, като се стимулира оставането на бежанците вътре в Сирия.

3. Осигуряване на всякакъв вид помощ от Европейския съюз за България – техническа, материална, финансова, експертна, по линия на Фронтекс, европейски фондове, оперативни програми и други.

4. Освен да разчитаме на помощта от ЕС, трябва да мобилизираме и българската двустранна дипломация, за да получим подкрепа и от страните-членки на Европейския съюз.

5. Да координираме усилията си с Италия, Гърция, Кипър, Малта и други държави, използвайки предстоящото гръцко и италианско председателство през 2014 година за формиране на общоевропейска политика по бежанските кризи.

Ето как продължава изказването на държавния глава:

„Трудностите, които сега изпитваме, ни показват колко е важно да сме активни в работата на европейските институции. Да настояваме да бъде приет общ европейски подход за бежанците и общи правила за споделяне на отговорността при бежански кризи. Да се работи за сключване споразумения за реадмисия със съседни на съюза държави, които всяка страна сама би се затруднила да постигне, но ЕС може.

Сега държавата трябва да впрегне целия си ресурс не просто, за да се справи с настоящата бежанска вълна, но и да се подготви достатъчно добре за това, което следва. Анализите показват, че независимо от развитието на военния конфликт в Сирия, нямаме основания да считаме, че бежанската вълна ще намалее в обозримо бъдеще. Нещо повече, възможно е към нея да се добавят и нови вълни от мигранти от други конфликтни точки.

Мерките, които се предприемат в момента, са важни, още по-важно е те да са синхронизирани с дългосрочните прогнози. Необходимо е институциите да преразгледат дългосрочните стратегически документи в тази област и да преценят дали да ги актуализират на базата на цялостен и дългосрочен анализ на миграционната ситуация в региона и света. Вярвам и тук можем да постигнем съгласие.

Важно е да осигурим работата на институциите, които са призвани да защитят националната сигурност. Службите вече са изпратили мотивирани сигнали, че така заложеният бюджет за следващата година е недостатъчен и силно ще затрудни работата им по опазване на националната сигурност. Трябва внимателно да бъде анализирана и тенденцията от намаляването на бюджетите за отбрана както у нас, така и в съюзните ни държави.

Тази тенденция може да доведе до липса на средства за модернизация на българските въоръжени сили и сериозно отслабване капацитета или дори неспособност за осъществяване на национални и международни мисии и задачи. Това, че сме член на НАТО, не означава, че отбраната на страната ни е подарена. Трябва да отделим ресурс за модернизация и надграждане на способностите.

Проблемите, които изпитва държавата, свързани с миграционни процеси, все по-отчетливо извеждат на преден план друга опасност за страната. Това е засилващата се вълна на псевдопатриотизъм, ултранационализъм, ксенофобия и все по-масовото използване на езика на омразата по отношение на всеки различен. Този род поведение разчита на естественото недоверие към всичко, което не познаваме, подхранва се от трудностите, които изпитваме в опита си да надградим институциите, които да работят ефективно и с лице към хората.

Голямата отговорност днес за всички политици, които определят себе си като проевропейски, като демократични, е да не допуснем тази вълна на омразата да разяде обществото отвътре. Когато основни ценности на нашето общество са застрашени, ние всички трябва да оставим на по-заден план ежедневните си политически битки, споровете за левия и десен път на развитие и да се противопоставим на по-голямата опасност пред страната и пред Европа днес. Затова призовавам всеки един от нас да поеме своята отговорност, така че да не допуснем застрашаване на етническия мир в страната.

Това е най-сериозното предизвикателство пред националната сигурност. Нека се поучим от историята си, от историята на нашите съседи, която показва до какво може да доведе насаждането на етническа нетърпимост. Българският патриотизъм исторически винаги е бил с европейска насоченост, винаги е почивал на най-демократичните и хуманистични принципи. Живеем във време, в което ценностната система на българския елит и на българския народ, като цяло, са поставени на изпитание. Само с действията си ще докажем дали сме хуманни и толерантни, дали сме за обединена и силна Европа, дали народът и институциите имат волята и силата за разрешаване на кризисни ситуации.

Надявам се, че всички ще се обединим днес и ще призовем политическите сили да се откажат от използването на езика на омразата и да не се заиграват със страховете на хората. Защото най-силно отеква гласът на омразата, най-тих е гласът на доброто. За съжаление, българският криворазбран национализъм и ксенофобия подкопават основни ценности на българския народ като толерантност, гостоприемство и хуманност, работят за разделянето на българското общество и подклаждат европейския национализъм и ксенофобия, които конюнктурно днес са антибългарски – България да не е в Шенген, българите да не работят на Запад, да не бъдат допуснати до социалните системи. Нека направим разлика между бягащите от войната и нелегалните имигранти.

Да се обединим, че не бива да се създава изкуствено напрежение, използвайки бежанския проблем. Нека се откажем от популистка риторика по отношение на бежанците и да водим честен и открит диалог в обществото, базиран на европейски подход и българска толерантност. Нека да положим усилия всеки да работи за спиране на разделението в обществото. Нормално е противопоставянето ляво–дясно, но не съм съгласен това да става на всяка цена. Цената на политическия успех не може да бъде разделението на нацията. Нека партийните лидери да решат кое е по-важно – конюнктурният партиен успех, сам по себе си, или стратегическата посока – каква кауза защитаваме и какви ценности ще завещаем на следващото поколение. 

Засиленият поток от бежанци към страната е факт. Правилният подход е институциите, не популистите, да се обясняват, като посочат реалните проблеми, такива каквито са, и в открит диалог предложат мерки за решаването им. Повишила ли се е престъпността в районите, където са настанени бежанците? Има ли епидемии, има ли реална опасност за здравето на населението в тези райони? Ще се отрази ли помощта за бежанците върху доходите на хората или върху работните места? Институциите трябва да изложат пред обществото фактите, а не да мълчат -  за това е необходима добра комуникационна стратегия.

Трябва да убедим нацията в способността на институциите да се справят със ситуацията. Ако е необходимо да бъдат изграждани нови места, в които да се подслонят бежанците, то нека тези въпроси се решават в открит диалог с местната власт и местната общественост от самото начало. Да се предвидят механизми за засилена инвестиция на държавата, включително и чрез европейските фондове в тези райони.

Радикализирането на обществените настроения е сериозен проблем. Ескалацията на ксенофобски прояви, нападенията срещу чужди и български граждани създават конфликтен потенциал, реализацията на който може да доведе до трудно преодолими дългосрочни негативни последствия, включително за репутацията на страната, икономиката, инвестициите и други.

Бежанската вълна завари страната ни в средата на безпрецедентна криза на доверието – на гражданите към институциите, на политическите сили една към друга, на хората към политиците и други. Всеки български политик трябва да се притеснява от опитите, които се правят да бъде разединен народът, да се противопоставят хората едни срещу други – на протестите да се спретнат контрапротести, на студентите – контрастуденти, на гражданите - контраграждани. Протести е имало и ще има. Но контрапротестът е българска иновация и си заслужава да се замислим за ефектите от широкото й използване днес.

Друг сериозен риск пред националната сигурност е енергийната зависимост на България. Усложнените отношения между Русия и Украйна са факт. Изпитахме на гърба си до какво може да доведе това през зимата на 2008 г. Институциите трябва да се отнесат отговорно към този проблем, да се ускори работата по диверсифициране на енергийните доставки, да се предприемат действия по осигуряване на необходимите резерви за българската икономика и за домакинствата.

Ако кризата от преди няколко години се повтори, този път ще го понесем по-тежко, защото икономиката и хората сега не са в състояние да понесат подобно напрежение. За това са необходими превантивни действия – ясни анализи и планове за преодоляване на евентуална криза в доставките на газ.

Асиметричните заплахи и тяхната най-опасна форма - хибридните заплахи, още повече в тази международна среда, продължават да представляват реална опасност за България. Терористичният акт от 18 юли 2012 г. на летище Бургас, с причинени човешки жертви и материални вреди, бе сериозно изпитание за българския народ. Трябва да сме сигурни, че институциите са си направили изводите и са минимализирали рисковете.
Днешният Консултативен съвет е добро място, от което да излъчим към българското общество по-различен сигнал. Да покажем, че можем да постигнем съгласие в интерес на нацията.

Нека КСНС днес покаже, че има политическа воля за съгласие поне по такъв важен приоритет като сигурността на нацията”.