Какво би станало с картата, ако сменим турските географски имена с български?

Националисти се събират днес от 12 ч. във Варна, за да протестират срещу областния управител, който спря решението на Общинския съвет за връщане на българските имена на повече от 200 местности в региона. В свое заявление до медиите отпреди няколко дни "Атака" поиска по този повод незабавно оставките на назначените от БСП и ДПС областен и зам.-областен управител на Варненска област - Иван Великов и Мерткан Ибрямов.

Как би се променила картата на България, ако по примера на варненските националисти решим да променим всички турски имена на населени места, върхове и местности с български, разкрива репортаж на бТВ.
Хасково идва от турското Хас Кьой и означава принадлежащо на владетеля село. На български Хасково би се казвал Царско село.

Пазарджик произхожда от турската дума пазар, усвоена официално от българския език, а джик е турски суфикс за умалителни имена. Парзджик буквално означава пазарче, а ако целта е да се избяга от турския корен на името, не остава друго освен да се смени със западното маркет и Пазарджик да стане град Маркетче.

Кърджали идва от турското кърджа, което е побеляла, прошарена брада, а Али е собствено име. На български буквално означава Белобрад Али, а за да е съвсем българско - може би Белобрад Ангел.

Винено - ракиената мека на България Сунгурларе означава на турски Сокол, в множествено число. На български - град Соколи.

Джебел на турски означава незасята нива, усойно място, неподходящо за посеви. Патриотичното българско името на града вероятно би трябвало да бъде Крива нива. Мадан означава руда, рудно находище. На български Мадан би бил Рударци или Рудище. Хисаря на български означава Крепост или Крепостна стена.

Едва ли жителите на град Чепеларе ще са доволни, ако името на населеното им място бъде преведено на български, защото на турски чепел означава мръсотия, помия и кал, а в най-добрата версия на превода - отвратително време.

За да се смени турското име с българско, село Айдемир трябва да стане Желязна луна, село Ерден да стане село Плевел. В духа на българизацията, Пловдивските тепета трябва да станат хълмове, а софийските Петте кьошета - Петте ълъла.

Най-големите паркове в Плевен и Стара Загора също носят съответно турско и гръцко име
Аязмото, Стара Загора би звучал като парк Света вода, а Кайлъка на български е парк Скалите.

И в имената на върховете в България приносът на турски език е значителен. На управляващата партия БСП едва ли ще й се хареса, ако връх Бузлужда бъде преведен от турски на български, защото би се казвал Непрозрачно място или Мъглива местност

Улиците „Каймакчалан" в София и няколко други български града, носещи името на връх в Македония, трябва да се прекръстят на улица „Разбит каймак", за да има българско звучене. Но самата българската дума каймак също произхожда от турския затова най-патриотично звучи разбита сметана.

Най-високият връх в България Мусала също носи турско име. Името е свързано с религиозния обред намаз. Намазът е молитва, отдаване на почит към бога, която вярващите мюсюлмани извършват рутинно 5 пъти на ден. На български Мусала означава Докосващ бога.

По време на 500-годишното османско робство, турците не променят имената на повечето градове по нашите земи, а просто ги адаптират към своята фонетика. Така Филипопол става Филибе, Русе става Русчук, Бдин става Видин и остава с турската си фонетика до днес, Плевен става Плевна, Ловеч - Ловча. Други просто са преведени на турски - Стара Загора става Ески Заара, известният през Средновековието като Ди Ампол по-късно става Ямбол.

Волен Сидеров също трябва да промени фамилията си, ако иска да е чист българин, според разбиранията на собствената си партия. Сидер на гръцки означава желязо. Затова той трябва да се прекръсти на Желязков, по същата логика, по която плажът Кабакум се прекръства на „Големият пясък".

Но дори да не оставим нито едно турско име на местности и личности, България остава един от най-големите потребители на турски стоки на глава от населението в света, а вчера стана ясно, че турските плодове и зеленчуци по пазарите ни вече са значително повече от българските, обобщава се в репортажа.