За чипирането на мозъка и колко рисков играч е Мъск? Доц. Димитър Проданов пред ФАКТИ

Πъpвият чип, ĸoйтo нocи имeтo Теlерhаtу, щe пoмoгнe нa xopaтa дa yпpaвлявaт cвoитe cмapтфoни и тaблeти cъc cилaтa нa миcълтa. Ocнoвaтeлят нa ĸoмпaниятa Nеurаlіnk Илън Mъcĸ oфициaлнo зaяви, чe нeйнитe cпeциaлиcти ycпeшнo ca имплaнтиpaли нeвpaлeн чип в мoзъĸa нa пъpвия дoбpoвoлeц. Какво означава това… Пред ФАКТИ говори доц. Димитър Проданов.

- Доц. Проданов, наскоро Американската агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) даде зелена светлина на Илън Мъск експериментално да поставя чипове в мозъците на хора. От дълги години той работи върху това, но тази стъпка е нормален ход на нещата, еволюция на технологиите или революция в медицината…
- Илън Мъск не е пионер в тази област. Първата имплантация на протеза в моторната кора е направена още през 2004 г. Спомням си добре лекцията на Европейския конгрес по невронауки през 2008 г., когато Джон Донахю изнесе резултатите на неговата компания Cyberkinetics. Бяха имплантирали един парализиран пациент, който можеше да съставя думи през компютърно-мозъчния интерфейс. Така че става въпрос за еволюция в тази област.

- Компанията Neuralink стартира през 2017-а, а седем години по-късно прави опити с хора. Бързо се случват нещата, като имаме предвид, че тестването на една ваксина отнема около 10 години… Как си го обяснявате?
- Според мен скоростта е нормална за технологични разработки. Да вземем седемте години на Neuralink – 3-4 години за технологията, 2-3 тестване при животни. Първата имплантация в прасе беше направена през 2020. Около една година регулаторно досие във FDA. Neuralink се сблъска с проблеми при опитите с животни. Няколко маймуни трябваше да се евтаназират. Така и не стана ясно какво се е случило. За мен разрешението на FDA е малко прибързано. Мъск е рисков играч и това е разликата в подхода с останалите компании. При имплантации странични ефекти се развиват много по-бързо отколкото при лекарствата и ваксините. Така че тестването за безопасност е по-бързо. Имплантът винаги може да се изключи, докато при ваксината не е така.

- Какво представляват мозъчните импланти и самият чип?
- Мозъчните импланти са най-различни. Някои са базирани на гъвкав субстрат, който се поставя върху дурата. Това са тип електрокортикографи. Други проникват в кората и се състоят от монолитни електроди. Такъв модел беше първата имплантация. Системата на Neuralink има множество гъвкави електроди, които се имплантират от робот с голяма прецизност. Трета фирма - Synchron, поставя импланти през стентове в големите вени и синуси на мозъка. Това е много интересен поход и алтернатива на големите електроди при дълбокомозъчната стимулация.

- Как гледате на развитието на мозъчните импланти?
- Има още много какво да се желае. Стабилен интерфейс между импланта и мозъка е много трудно да се постигне.

- Каква е целта. Да са в полза на хора с какви заболявания?
- На първо място болестта на Паркинсон при активните импланти. При системата на Мъск това ще са парализирани хора. Там имплантът ще командва екзоскелет.

- Робот поставя импланта. Защо?
- Необходима е голяма възпроизводимост и прецизност. Когато хирургът е човек, би се уморил много и би допускал неприятни грешки.

- Имаме изкуствен интелект, а сега чипове в главата. Ще ни контролира ли скоро изкуственият интелект…
- Изкуственият интелект би ни контролирал по-скоро през подбора на съдържание, което ни се предлага през различни социални платформи.

- Ако изкуствения интелект реши да изключи чипа…
- Бих се притеснявал повече, ако хакер реши да си поиграе. Все пак говорим за уязвими пациенти. Четенето на сигнали от мозъка не е четене на мисли. Мисълта не е точно локализирана, че да се чете с такива електроди. Повече бих се притеснявал ако изкуственият интелект се научи да чете поведенчески реакции и подбора на думи в изказа. Това е по-близко до четене на мисли.

- На какви закони ще подлежи чипирането…
- Данните, които се четат, трябва да остават собственост на човека. Има неприятни моменти с политиката на големите компании, които представят „безплатни“ приложения като „Фейсбук“ и др. Тогава продуктът са вашите данни. GDPR е добра стъпка в тази насока. Изкуственият интелект се регулира на европейско ниво, но не съм специалист по въпроса.

-----------------
Доц. Димитър Проданов е медик и информатик, изследовател в IMEC и ИИКТ на БАН. Започва научната си кариера в Нидерландия, става стипендиант на Международната организация за изследване на мозъка (IBRO), провежда изследвания в областта на невронауките в белгийски университети, а от 2008 г. е на научна работа в Interuniversity Microelectronics Centre - IMEC, където изследва дълбокомозъчна стимулация и записи с висока плътност от мозъка. Асоцииран изследовател е в института Neuroelectronics Research Flanders. Доц. Проданов има приноси за 2 патента и множество разработки в сферата на нанотехнологиите, изчислителната биология и терапевтичната модулация на мозъчната активност. От 2009 г. работи и в новата научна област „невроинформатика“, а от тази година ръководи проект VIBraTE на ЕК, по който заедно с екип от Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на БАН ще изследва взаимодействието на мозъка с имплантирани електроди.