Вълчев е против промени в Закона за висшето образование

Вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, Сергей Станишев и Лютви Местан, трябва да оттеглят предложенията си. Това заяви зам.председателят на „Движение България на гражданите“ проф. Даниел Вълчев на пресконференция за бъдещето на висшето образование.

Отпадането на ограничението за два последователни мандата за ректори, декани и други позиции е покана за доживотно управление, допълни той. Вълчев подчерта, че уж зад аргументите за академична автономия и мнението на Съвета на ректорите в крайна сметка се създават предпоставки за образуване на цели гроздове от полуфеодалиризрани структури, далеч от демократичните практики.

Той даде пример със университети в САЩ и Европа, където няма случай ректорът едновременно да изпълнява функции по управление на държавна собственост, академични и стопански функции, да бъде избиран от подчинените му лица и да няма ограничение в броя управленски мандати.

Вълчев прогнозира, че вероятно следваща стъпка ще бъде да се махнат и възрастовите ограничения и така да има доживотно заемане на длъжностите.

Този законопроект е задкулисна договорка между управляващите и ректорите, които трябвало да гарантират мира в академичната общност и да спрат студентските протести, което, ако е така, е много срамно, подчерта Вълчев.

Ако образованието е приоритет на управляващите, то това трябва да проличи в процента от брутният вътрешен продукт , който се заделя за него, обясни Вълчев. Държавните разходи за висше образование у нас са едни от най-ниските в Европа, заяви той.

По време на мандата на ГЕРБ тежестта за финансирането на висшите училища беше прехвърлена от държавата към семействата на студентите, които поеха на свой гръб увеличени таксите за обучение, обясни Вълчев. По този начин, увеличението на приходите на висшите училища се осъществява основно от такси на студентите.

Даниел Вълчев подчерта, че в България не си даваме сметка за световните промени, които настъпват във висшето образование. Той посочи главните тенденции в глобален мащаб като масовизацията на висшето образование и намаляване на срока на обучение в степен бакалавър до 3 години.

Проф. Велислав Минеков определи измененията в закона  като скандални и целят да превърнат университетите в пирамидални структури.

Той напомни, че в България има 52 университета, а в Дания – 8, като обърна внимание и на проблема с училищата по изкуствата. Минеков бе категоричен, че те са в тежко положение и ако Министреството на културата не може да осигури нормален учебен процес на децата и учителите, то следва тези училища да се прехвърлят към Министерството на образованието.

Минеков напомни и за проблема с Националната гимназия за древни езици и култури, в която, по думите му, от месеци няма нормални учебни условия.

На въпрос дали одобрява влизането на студенти в специалности над държавната поръчка, за което те да си заплащат, Даниел Вълчев отговори, че в целия нормален свят входът за висшите училища се разширява максимално, като се набляга на качеството на обучението, докато в България подходът е крайно грешен като входът в университетите силно се стеснява с изпити, а накрая всеки студент, без значение на качеството на обучението и усилията си, се дипломира.