Октай нито е искал, нито е знаел как да убие Доган

Октай Енимехмедов не е целял да убива Ахмед Доган, когато стреля по него, а и не е знаел, че с газов пистолет това е възможно, само ако стреля от упор в главата му и то от най-много сантиметър разстояние. Това става ясно от мотивите на съдия Пенка Велинова от Софийския градски съд (СГС) към присъдата на Енимехмедов, с която той бе оправдан по обвинението за опит за убийство на Доган, но бе осъден на 3,6 г. затвор за закана за убийство и хулиганство, съобщи „Правен свят“.

Октай Енимехмедов опита да стреля по Доган по време на националната конференция на ДПС, която се проведе на 19 януари м.г. в НДК. Той се качи на подиума, докато Доган изнасяше реч и опита да стреля няколко пъти, но пистолетът засече. След това Енимехмедов бе повален на земята и бит от делегати.

В началото на разследването срещу него бе повдигнато обвинение за закана за убийство и хулиганство, което бе публично критикувано от ръководството на ДПС, както след това и самата присъда, и през април м.г. обвинението бе изменено в опит за убийство. Тогава от прокуратурата се позоваха на заключение на комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза, според която смъртоносни наранявания са възможни при изстрел от упор до един сантиметър в областта на черепа, предната половина на шията и в сърдечната област. Още тогава изглеждаше трудно да се докаже, че Енимехмедов е стрелял от такова разстояние, след като на записите се виждаше, че пистолетът съвсем не е опрян в главата на Доган, а от всички експертизи, цитирани в мотивите на съда, е направен извод, че стрелбата е от около 20 см.

"Вещите лица са категорични, че при изстрел от дистанция над 1 см, практически не се очаква смъртоносно увреждане. Такъв резултат, според тях може да се получи при дистанция на оръжието до 1 см или при изстрел от упор в съответната зона, която е анатомично слаба или е функционално свързана със слабост.  

При въпрос на съда дали такъв тип оръжие може да причини смъртен изход с изстрел на разстояние над 10 см, експертите отговарят, че по литературни данни това не е възможно и също с процесния пистолет това не е възможно", се казва в мотивите на съда.

Техническа експертиза по делото пък е установила, че при първото натискане на спусъка, разстоянието между дулото на пистолета и главата на Доган е около 20 см, докато при втория опит то е около 19 см.

"Не са установени обективни пречки, които да възпрепятстват Енимехмедов при този пръв опит за изстрел срещу главата на Доган да опре пистолета в слепоочието му, поради което може да се направи извод, че той не е целял да произведе изстрел от упор или до 1 см разстояние", се посочва още в мотивите.

Любопитно в тях е и заключението в първата съдебно-медицинска експертиза по време на досъдебното производство, от което е видно, че тогава и разследващите са поискали от експерта да даде становище за резултат при стрелба от над 15 см. Пред съда този експерт казва, че заключението му било, че смърт не може да се причини с този пистолет при каквато и да е дистанция, защото задачата му била да изследва диапазон от 15 до 50 см, но не и по-малко.

Отделно от това съдът посочва, че за убийство с такова оръжие е нужно специално да се знае, че трябва да се стреля от толкова близко разстояние и нищо не е пречило на Енимехмедов да го направи, ако е знаел това и е целял да убие Доган, а не само да го уплаши, както той твърди в обясненията си.

"Това оръжие по начало не е предназначено за причиняване на смърт. Възможно е с него да се причини смъртен изход, но при строго определени обстоятелства, които не са общоизвестни. За да докаже, че Енимехмедов е целял с изстрела срещу Ахмед Доган причиняване на смъртта му, прокуратурата следва да докаже, че той е съзнавал условията, при които с това оръжие може да се причини смърт и е опитал да извърши именно деяние, отговарящо на тези условия. Това следва от разпоредбата на чл. 14 от НК, която предвижда: "Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление". По делото категорично не се доказа, че Енимехмедов е съзнавал, че с изстрела срещу Ахмед Доган с газовото оръжие и патрони е можел да причини смъртта му, от което следва, че не се доказа наличието в него на умисъл за престъплението "убийство" и съответно и за опит към това престъпление", пише в мотивите на съда.

В тях съдия Велинова посочва още, че след задържането на Енимехмедов не са били взети мерки за запазване на местопроизшествието, което сериозно е затруднило разследването. За пистолета и патроните например, съдът посочва, че не може да се каже с категоричност, че не са местени и не е ясно какво се е случвало с тях до приобщаването им към делото. Нещо повече, в мотивите съдът подчертава, че Енимехмедов сам е признал, че оръжието му е било заредено с такива патрони. В противен случай, по делото е нямало да има доказателства, че пистолетът му изобщо е бил зареден.

"Без обясненията на подсъдимия не може по категоричен начин да се докаже връзката на патроните с деянието и извършителя. Ако поради наличието на идентификационен номер на оръжието, то може безспорно да се свърже с Енимехмедов, който го е закупил предния ден, не така стои въпросът с патроните и пълнителя. Те не могат да се индивидуализират по външни белези, а видно от изготвената дактилоскопна и биологична експертиза по тях не са установени дактилоскопни и биологични следи, които биха могли да ги свържат с извършителя

В случая обстоятелствата, при които са намерени и иззети, е единствената връзка, която ги свърза с деянието и извършителя, но съзнателното въздействие на свидетелите върху тези вещи и преместването им от местата на които са паднали след деянието е прекъснало възможността за категоричното им свързване с него. Доколкото местопроизшествието не е било запазено, не може да се изключи възможността за въздействие върху веществените доказателства след деянието", се казва още в мотивите.

Относно признаването на Октай Енимехмедов за виновен в закана с убийство на представител на обществеността, съдът се мотивира, че за осъществяване на това престъпление се изисква заканата да е възприета и да е възможно пострадалият да се е изплашил.

"Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание да се прецени, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи", пише съдия Велинова.