Велизар Енчев пред ФАКТИ: Религиозното образование може да е щит, но и Троянски кон

"Добродетели и етика“ ще бъде новият възпитателен предмет в училище, а „Религия“- само по желание. Така изглежда окончателният план на Министерството на образованието, представен от министър Красимир Вълчев, след като отпадна първоначалната идея за задължително обучение по „Добродетели и религии“. Какво ни носи това. Пред ФАКТИ говори Велизар Енчев - посланик на България в Република Хърватия (1997-2002), университетски преподавател, доктор по Международно право и международни отношения.

- Г-н Енчев, предмет "Религия" няма да се изучава задължително в нашите училища. Това трябва да ни успокоява или не точно. Какво се крие, какво прозира според вас зад изучаването на предмета само по желание?
- Зад уж невинната идея за религиозно образование се крият структурни рискове, които България – със своето историческо, етнорелигиозно и геополитическо наследство, не може да си позволи да пренебрегне. В Кърджали, Разград, Търговище и Силистра, където мюсюлманската общност е силно организирана и със здрава религиозна идентичност, въвеждането на предмет "Религия" ще доведе почти автоматично до масово записване на деца от мюсюлмански семейства в съответната програма.

- А християнството в останалата част от страната, която е по-голяма, накъде ще върви?
- Православните християнски семейства в останалата част на страната са до голяма степен секуларизирани или религиозно неангажирани – тенденция, формирана още в комунистическата епоха. В резултат на това, вместо единен модел на духовност, ще получим дълбока религиозна сегрегация, при това институционализирана от самата държава.

- А как е в Европа, нали все такъв пример ни се дава?
- Европейският опит е урок по наивност. В Германия, Франция, Швеция и Великобритания опитът с преподаване на религия или мултикултурно религиозно образование доведе до един извод - когато религията не се изучава като културна история и философия, а като вероучение – тя се превръща в инструмент за идентификационно противопоставяне. В Германия мюсюлманските организации настояват за „ислямско вероучение“ в училищата и отказват да се подчинят на държавните учебни стандарти. В Швеция и Франция се наблюдава изолиране на мюсюлманските деца в „свои“ паралелки, в които мултикултурната утопия води до паралелни общества. Във Великобритания държавни училища с ислямски профил станаха разсадници на радикализъм, включително с отказ да се преподава Дарвин или сексуално образование. Ако в богати и мощни държави не се намира работещ баланс между религиозно образование и гражданска интеграция, какво остава за социално слаба, бедна и демографски изчезваща България?

- И какво ще видим - институционализирана ислямизация под чадъра на либералния модел, така ли излиза…
- Опасността не е в това, че децата ще учат за Бог, а в това, че държавата ще осигури терен и легитимност на ислямистка активност, често финансирана от външни играчи. И докато православната църква трудно събира кадри и учебници, ислямските структури вече са подготвени – с хора, мрежи, преводи и чуждестранна подкрепа. България не бива да се самозалъгва – в международен план образованието е най-меката форма на институционално влияние и завладяване на идентичности.

- Има ли решение - вероучение или история на религиите?
- Ако искаме да говорим за религия в училище, това може да стане в светлината на културната история, философията и гражданското образование – еднакво за всички, без възможност за отделяне по вероизповедания. Иначе ще вкараме децата не в час, а в политическо минно поле, което може да избухне след години с огромна сила. България е държава с крехка етническа и религиозна тъкан. Вниманието ѝ към религиозното образование не бива да бъде ръководено от либерални шаблони и чужди модели, а от трезв анализ на демографските реалности. Ако не мислим стратегически днес, утре ще имаме поколения с различен език, различна култура и различна лоялност – лоялност не към България, а към религиозни центрове извън границите ѝ. Ето сравнителен анализ за религиозното образование в училищата в ключови европейски държави и САЩ, с акцент върху правния статут, модела на преподаване, проблемите с исляма и тенденциите в светския подход:
Германия
Статут: Религиозното образование е задължително по Конституция (чл. 7 от Основния закон), но участието не е задължително за учениците - те или родителите им могат да се откажат.
Модел: Организирано по конфесии (протестантско, католическо, юдейско и в някои случаи – ислямско).
Ислям: След дълги усилия, в някои провинции (напр. Северен Рейн-Вестфалия, Хесен) има ислямско вероучение, преподавано на немски език, но под контрол на държавата.
Проблем: липса на единен представителен орган за исляма, разногласия между сунити, шиити, турски и арабски групи.
Тенденция: Дебат дали да не се замени с унифицирана дисциплина „Етика“ поради религиозната и културна фрагментация.

Франция
Статут: Строг лаицизъм (закон от 1905 г.). В държавните училища не се преподава религия, освен като част от история, литература или философия. Франция е пример за пълно отделяне на църквата от държавата. Този модел е наречен френски лаицизъм – въведен е строг режим на регистрация на верските общности; училищата са обявени за социално пространство без религия; редица въпроси, свързани с религиозната сфера, се решават с активното участие на обществото.
Изключение: В Елзас и Лотарингия (специален статут от времето на германското управление) се преподава религия в училищата.
Ислям: Държавата контролира ислямските структури, въвеждайки регулации за дейността на джамиите и религиозните училища.
Тенденция: Много случаи на радикализация в частни ислямски училища доведоха до затварянето им.

Великобритания
Статут: Законът изисква "всекидневно колективно богослужение с християнски характер" в държавните училища, но на практика това рядко се прилага.
Модел: Има задължително религиозно образование, но мултиконфесионално и обективно – запознаване с различни религии.
Ислям: Съществуват държавно субсидирани ислямски училища, които често са критикувани за недостатъчна интеграция, сексизъм и консерватизъм.
Тенденция: Обществен натиск за въвеждане на единен светски предмет „Религии и светогледи“.

Швеция
Статут: Всички ученици изучават задължителен светски предмет „Религии и етика“, без вероучение.
Ислям: Швеция финансира частни религиозни училища (вкл. мюсюлмански), ако спазват държавната учебна програма.
Проблеми: Ислямски училища са във връзки с консервативни групи и са под финансовото влияние от Саудитска Арабия.
Тенденция: През 2023 г. правителството реши да не одобрява нови частни религиозни училища, а съществуващите да бъдат строго наблюдавани.

Австрия
Статут: Религиозното образование е задължително, но по избор на конфесията – католическо, протестантско, православно, ислямско.
Ислям: От 1982 г. съществува държавно признато ислямско вероучение, преподавано от учители, одобрени от Ислямската общност в Австрия.
Проблеми: Радикални идеи в преподавания материал и връзки с чужди мрежи. Затова през 2020 г. Австрия забрани политическия ислям и въведе контрол върху съдържанието на религиозните проповеди.

Нидерландия
Статут: Позволява се финансиране на религиозни училища от държавата, ако спазват задължителната учебна програма.
Ислям: Има десетки мюсюлмански училища. Някои бяха затворени заради „недемократично и антиевропейско съдържание“.
Тенденция: Нараства общественият натиск за спиране на финансирането на всякакви религиозни училища.

САЩ
Статут: Строго разделение между църква и държава. В държавните училища не се преподава вероучение, но е разрешено преподаване на религия като културно-исторически предмет.
Частни училища: Могат да имат религиозен характер – католически, протестантски, еврейски и ислямски, при пълна автономия.
Ислям: Има над 200 частни ислямски училища, някои от които са разследвани за „връзки със салафитски мрежи и влияние на чужди държави“.
Тенденция: Някои щати засилват контрола върху съдържанието на религиозно образование в частните училища, особено по отношение на антидемократичните учения.

- И какви изводи можем да си направим за България?
- Почти никъде в Европа няма стабилен и безопасен модел на ислямско вероучение в публичните училища. Европейският опит показва, че ислямът като образователна система е трудно съвместим с универсалните демократични стандарти, а опитите да бъде вкаран под държавен контрол често се провалят. В страни със силни институции това води до културна сегрегация, в страни със слаби институции - до радикализация и паралелни общества.
Навсякъде, където има конфесионално образование, ислямските институции стават обект на разследване и политическо напрежение. В страни със слаби институции (каквато е България), допускането на конфесионален модел може да доведе до необратима религиозна сегрегация.
Въвеждането на религиозно образование в българските училища, особено в конфесионална форма, крие сериозен стратегически риск - вместо да обединява, то може да разделя, като институционализира етнорелигиозната граница между християни и мюсюлмани още в ранна ученическа възраст.
А погледнем ли тревожните етнически и верски процеси в съседни балкански страни - като Косово, Република Северна Македония и Босна и Херцеговина, религията в светските ни училища може да ги направи минно поле. Светският историко-културен подход („Религии и етика“, „Философия и култура“) е сравнително устойчив и безопасен. Така образованието може да е щит, но и Троянски кон.
И нека изречем на глас тази неприятна прогноза – в т.нар. смесени райони у нас въвеждането на училищния предмет "Религия“ ще породи два паралелни процеса - масово записване на мюсюлмански деца във верския курс, докато при децата -християни интересът към тази програма ще е много, много по-слаб. Всъщност, какво налага през XXI век държавата ни да стимулира верска сегрегация?