Владислав Панев пред ФАКТИ: Достъпът до лесни пари може да ни вкара в сценария на Гърция от 2008-а

Взехме нови 3,2 млрд. евро дълг, а от началото на тази година общо са 16,2 млрд. лева дълг. Какво следва… Пред ФАКТИ говори икономистът Владислав Панев, инициатор на клуб „Ускорение“.

- Г-н Панев, изтеглихме нови 3,2 милиарда евро дълг. Защо сега?
- Това не е изненада, защото в бюджета за тази година беше заложено тегленето до 18 милиарда лева държавен дълг. Към момента вече се изтеглени 16,2 милиарда лева, което е близо 80% от планираните количества нов дълг.

- Но защо сега?
- Защото кредитите агенции повишиха кредитния рейтинг на България.

- Това се очакваше, след като ни казаха „да“ за еврозоната…
- Така достъпът до финансиране беше улеснен. Съответно бяха пласирани 10 и 20-годишни емисии, които скоро не бяхме пласирали. Доходността е между 3,6% и 4,3 %, което е добре. В сравнение с румънските емисии нашите са с около 2 пункта по-ниски (б.р.- при румънците са около 6%), което е горе-долу добре. Добре сме позиционирани. Но това е и основното предизвикателство, за което говоря от около година преди членството ни в еврозоната. Именно достъпът до лесни пари, защото това може да ни вкара в сценария на Гърция от 2008 година, ако се пристрастим към тези евтини заеми. Теглим ги и ги харчим за увеличение на заплатите в държавния сектор, примерно. На правителството като нищо ще му хареса това да тегли дълг, защото то иска да си купува „народната любов“ през хвърляне на пари от хеликоптера. Ето за заплати, за обществени поръчки, от които ще има и за хората, и за кабинета. Точно това го видяхме в Румъния. Дефицитът там е 9,3% за миналата година и се дължеше точно на опита за купуване на „народна любов“ преди парламентарните и президентските избори. Тогава те раздаваха пари от хеликоптера на абсолютно всички, които поискаха. И резултатите са видими - кандидатите на управляващата тогава в Румъния в коалиция изобщо не стигнаха до балотаж на президентските избори. Видя се ясно, че „народната любов“ не се купува по този начин.

- 16,2 милиарда лева дълг от началото на годината. Каква от част от тази пари са за покриване на стари дългове и как ще инвестираме другите…
- Около 6 млрд. лева ще отидат за покриване на стари дългове, което е малка част. Още толкова – 6 или 7 млрд. лева, ще отидат за капитализиране на държавни компании. Говореше се при приемането на бюджета за подпомагане на Българския енергиен холдинг, защото дупките там стават все по-сериозни заради недалновидната държавна политика в сектора. И за Банката за развитие, защото през нея трябваше да минат парите за саниране по Плана за възстановяване и устойчивост. И вече пари ще има за по-високи социални разходи, обществени поръчки и капиталови разходи.

- Когато ставаше въпрос, че България е приета в еврозоната, управляващите казваха колко е добре това, но никой от тях сега не казва изтеглихме 3,2 милиарда евро нов дълг?
- На управляващите ще им харесва в еврозоната, защото ще имат достъп до лесни пари. За мен влизането в еврозоната е по-скоро технически въпрос, но чувахме как сме вече в „А група“, как сме в Шампионската лига, но това са приказки за наивници, защото влизането в еврозоната не е антикорупционна мярка. Еврозоната е един вид улеснение за бизнеса, за гражданите, което може да действа стимулиращо на инвестициите и да води икономически растеж, но не е задължително, че това ще се случи. Ако изградим по-ефективна държавна администрация, ако ограничим корупцията, ако инвестираме в инфраструктура и така успеем да увеличим частните инвестиции, ще е добре.

- Споменахте, че сме взели дълг при по-добър процент в сравнение с Румъния, но ние все още не сме в еврозоната. Но, все пак, това ли е в основата да получим този по-добър процент?
- Не е само, че имаме „да“ за еврозоната, а също и политиката на правителството - особено след 2020 година, на балансирани бюджети. Румънският дълг от 30% от БВП отиде на 55% и това се приема критично от инвеститорите. В България, въпреки че отпуснахме юздите в последно време, нашият дълг е вторият най-нисък в Европейския съюз.

- И ние влизаме в доста добра финансова кондиция в еврозоната?
- Въпросът е да не се полакомим към ниските лихви и да започнем да запушваме дупки по този начин. Още повече, че вече го няма това твърдо изискване от 3% дефицит, както беше в чакалнята за еврозоната. Ние вече сме в еврозоната и такъв таван на бюджетните съществува в Европейския съюз само писмено. Иначе знаем, че редица държави не го спазват. Просто се услажда това да взимаш лесни пари. В момента ние влизаме в едно менгеме, защото обичаме да харчим, но в същото време и от НАТО се иска увеличение на разходите за отбрана с още 1 или 2% от БВП. В същото време се говори за допълнителни социални разходи, за строителството на нови ядрени блокове. Ще видим къде ще му се види краят. Отделно и заплахите от САЩ…

- Точно това щях да питам. Тръмп плаши Европа с 30% мита. Кога ЕС ще усети това, ако няма договорка…
- Вашите читатели ще кажат, че ние не търгуваме много със САЩ и това е така. Но нашата икономика е свързана с германската, примерно. Германското автомобилостроене е силно и ако техните поръчки намалеят рязко, какво ще стане с нашите заводи за авточасти.

- Ние ще го усетим малко по-късно…
- Да, ще има някакъв времеви порядък от „ефекта на пеперудата“. И ще стане – „де го чукаш, де се пука“.

- Очаквате ли да се стигне наистина до драматични мита между Европа и САЩ?
- Не мога да кажа. Тръмп плаши всички. Ето, например, той за Бразилия въведе 30%, защото разследвали Болсонаро. Ако има големи мита между САЩ и Европа, това няма да бъде полезно нито за растежа на САЩ, нито на ЕС. Но Тръмп си следва някакъв негов си пиар сценарий всеки ден ни сервира нещо ново.