Хиляди празни нови имоти остават недостъпни за купувачите

Жилищните пазари в части от Югоизточна Азия са изправени пред привидно противоречие: десетки хиляди нови жилища остават без купувачи, докато все повече млади хора трудно могат да си позволят собствен дом.

Проблемът не е просто в липсата на търсене, а в сериозното разминаване между това, което строителните предприемачи предлагат, и финансовите възможности на местните домакинства. Високите цени, затрудненият достъп до ипотечно кредитиране, неподходящото местоположение на част от проектите и години на строителство, ориентирано и към инвестиционното търсене, са сред факторите зад натрупването на непродадени имоти.

Особено показателна е ситуацията в Малайзия. През първата половина на 2026 г. в страната има 33 094 завършени, но непродадени жилища на обща стойност 17,78 млрд. рингита. Само шест месеца по-рано те са били 30 471. Това е четвърто поредно полугодие с увеличение на жилищния излишък.

Още по-любопитно е, че проблемът вече не може да бъде обяснен единствено с прекомерното строителство на луксозни апартаменти. Жилищата на цена под 300 000 рингита представляват 37,3% от завършените непродадени имоти в Малайзия. Кондоминиумите и апартаментите формират 42,8% от общия жилищен излишък.

Подобни признаци се наблюдават и в Тайланд. В Банкок и петте съседни провинции през второто тримесечие на 2026 г. остават над 202 000 непродадени жилища. При сегашното темпо на продажби запасът от нискоетажни жилища би отнел около 67 месеца, за да бъде реализиран, докато при апартаментите срокът е около 39 месеца.

Основна пречка остава покупателната способност. Проучване на SCB EIC показва, че 56% от анкетираните тайландски потребители не планират покупка на жилище през следващите пет години. Високите цени, несигурността около доходите и строгите изисквания на банките карат част от потенциалните купувачи да се ориентират към по-евтини имоти втора употреба или към наемния пазар.

Във Виетнам картината има свои особености. Анализатори посочват, че продължителната зависимост от недвижимите имоти и земята като двигател на инвестициите е насърчила строителството, което невинаги отговаря на реалните жилищни потребности на новите градски домакинства. Така на един и същи пазар могат едновременно да съществуват непродадени нови имоти и сериозен недостиг на жилища, които хората действително могат да си позволят.

Това превръща проблема в нещо повече от класически случай на свръхпредлагане. Наличието на хиляди празни жилища само по себе си не означава, че жилищната криза е решена. Ако цената, размерът и местоположението на имотите не отговарят на доходите и ежедневните нужди на купувачите, голямото предлагане може да съществува паралелно с недостиг на достъпни домове.

Именно в това се състои жилищният парадокс, който все по-ясно се очертава в Югоизточна Азия през 2026 г.: жилища има, но за значителна част от хората правилното жилище на достижима цена продължава да липсва.

Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите в imot.bg