И при земеделските земи вече не е като преди

Днес нещата вече не стоят така, както преди година и за арендаторите, и за собствениците на земеделска земя. Така е, защото кризата неумолимо променя стойностите и особено в този сектор на икономиката. Ако трябва да сме честни, именно земеделието и следващата го хранителна индустрия се оказаха печелившият коз по време на криза.

Очевидно е, че търговията с недвижими имоти след преживените пикови мигове скоро няма да достигне апогея от последните три години. Напълно възможно е цените там да продължават да се сриват, а това, разбира се, да влече надолу и строителството. Повече от ясно е, че комфортът, на който се радваха собствениците на молове, търговски центрове, жилищни сгради и апетитни имоти, се изпари и сега те ще трябва да свалят гарда. Наемателите не без основание надигат глави и отказват да плащат космическите цифри за квадратен метър площ.

Дали ни харесва или не, дойде моментът, в който на повърхността излизат стабилното, консервативното и непреходното. Това са другите имена на кризата, които не звучат толкова лошо, ако човечеството съумее да се абстрахира от драмата на фалитите и безработицата. Светът така се завъртя, че доскоро ретроромантичната фраза „земята е тази, която ни остава последна” става все по-плътна, осезаема и реална. Днес и собствениците на земеделска земя не мълчат безропотно, както това можеше да се случи само допреди две или три години, ако не си получат рентата.

И очевидно е, че вече не са съгласни само арендаторите да диктуват условията в договорите за отдаване и наемане. Доста трудно е да се вземе страна в тези отношения, но има основание в твърденията на Борислав Петков, шеф на асоциацията на собствениците на земи. Как ще ми обясните абсурда, че един арендатор, който твърди, че не може да ми се издължи с 5 хил. лв. наем, в същото време пристига на срещата с автомобил за 400 хил. лв.?!

Според него един арендатор с 1500 дка само за последните три години е получил чиста субсидия от 100 хил. лв. Това означава, че независимо от годината те спокойно биха могли да си плащат рентата. При това става дума за стойности от 13 до 18 лв. на дка, базисна цена, която дори и да се увеличава с 20% на година, пак ще бъде под стойностите, които получават като субсидия за декар.

Срещу възраженията на арендаторите за несигурните природни условия собствениците излизат с железния аргумент за липсата на реинвестиции в земеделието. Поне част от помощите биха могли да се инвестират в поливно земеделие, е редовен контрааргумент. И със сигурност този проблем ще става все по-актуален. С помощите, които се получават, кой сектор на икономиката се субсидира - земеделието или автомобилната индустрия?