Панелката е по-сигурна от нова сграда при трус

- Г-н Диков, на какъв трус може да издържи София?

- Всички сгради, които се строят от 1983 г. насам, са правени да издържат на 9-а степен по скалата на Медведев, което грубо е около 7,2-7,3 по Рихтер. При сградите се използва скалата на Медведев, защото по нея се измерва това, което се случва на повърхността при земетресение.

Българските проектанти са много добре подготвени по отношение на изчисленията на сградите за земетрес. Обръща се изключително голямо внимание, защото България в по-обозримото минало при вранчанското земетресение и впоследствие стражишкото е имала разрушения и жертви. Последните 30 г. се спазват стриктно правилата, които дават достатъчна гаранция, че сградите ни са сигурни дори и при силно земетресение.

- И панелките ли могат да издържат на 7 по Рихтер?

- Повечето от тях са строени преди приемането на нормите за земетръс. Независимо от това конструктори твърдят, че панелната сграда дори е по-устойчива от другите, защото може да поеме известна динамика, понеже отделните елементи не са твърдо свързани. Има обаче опасност, когато става въпрос за некачествено строителство. То е малко вероятно у нас, защото нормите за строителство изискват много стриктен контрол при т.нар. скрити работи, но все пак е възможно.

Най-голямата опасност от некачествено строителство е при къщи по селата и периферните квартали. Преди време се разрешаваше този тип къщи да се строят по типов проект, а сега има и само с архитектурни проекти или без такива.

При стражишкото земетресение, което, макар да беше слабо, имаше много големи щети главно на еднофамилни сгради, строени без колони. Дали от незнание, или за да им излезе по-евтино, но хората там бяха правили къщи само от тухли четворки. Добре е да се знае, че когато се строи, трябва на първо място да се иска консултация с инженер-конструктор и да се спазват предписанията и проектите.

- Това прави ли се при реконструкция на съществуващи сгради?

- След 1990 г. се допуснаха доста нерегламентирани намеси в конструкции на сгради в центъра на София. Имам предвид най-вече партерните етажи на старите къщи, които собствениците си върнаха при реституцията. Те масово започнаха да ги преустройват и да правят магазини.

Софиянци знаят тогава каква динамика имаше при магазините - днес отваряш железария, след 3 месеца я правиш бутик, който след 6 месеца става офис и после нещо друго. Всяка такава реконструкция създава опасност някой да реши да бутне някоя стена или да отвори по-широка витрина към улицата. А това са сгради, строени до средата на миналия век, и те не са със стоманобетонов конструктивен скелет, а с носещи стени, пруски свод или дървена конструкция.

Затова в тях стените, освен че заграждат помещенията, имат много важна роля да носят цялата конструкция и да я пазят при земетресение. Те работят като противоземетръсна шайба. Нека тези, които са правили подобни промени без консултация с конструктор, знаят, че рискуват както своя собствен живот, така и живота на всички, които обитават сградата.

- Много ли са случаите на нерегламентирани намеси в конструкциите на сградите?

- Не бих казал, че са много, но основният контролен орган за такъв тип намеси трябва да са гражданите. Общината няма нито човешкия ресурс, нито нужното време да е тотален проверяващ.

Разчитаме на столичани да ни сигнализират, когато забележат нерегламентирани дейности. Наскоро имахме един случай в блок в Стрелбище. Една събота там беше започнал ремонт. Обадиха ми се и веднага пратихме проверка. Оказа се, че ремонтът е нерегламентиран и са започнали действия по намеса в конструкцията. Тогава обаче установихме, че ремонти отпреди 25 г. са направили отвори в конструктивните шайби на сградата, а тя е 10 - етажна. Издадохме предписание и собствениците си ремонтираха сградата. Така че имаме постоянно такива случаи, които нямат нищо общо с паниката от земетресенията.

- Щом масово са правени преустройства в центъра, означава ли, че той е най-опасният район при силен трус?

- Не мога да кажа, че е най-опасният район. Доколкото обаче най-масовата нерегламентирана намеса се е случвала в центъра, то може да кажем, че там съществува някаква опасност. След срутването на сградата на "Алабин", която уби 2 момичета, направихме сериозни проверки на старите сгради. Издадохме предписания и някои от собствениците ги спазиха. Не мога обаче да гарантирам, че проблемът в центъра е решен на 100%.

- Често обаче общината дава предписания за укрепване на сградите, но собствениците не ги изпълняват.

- За съжаление има такива случаи и механизмите, които общината има да въздейства върху собствениците, не са много ефективни. Най-проблемните сгради са тези със спор за собственост. Ако обиколите София и видите сградите в най-лошо състояние, 90% от тях са именно с неясна собственост. Понеже никой не е собственик де юре, сградата е оставена на самотек. В тази ситуация практически нямаме механизми за въздействие, защото няма собственик, с когото да си говорим. Другите са собственици на сгради, паметници на културата. Те масово и целенасочено ги държат, без да ги поддържат, в очакване някой ден да паднат и да се отърват от паметника. (още)