Не може да викаш "Дай!", а да газиш закона

Днес строителите празнуват своя професионален празник. Какви са перспективите пред бранша, който пострада най-много от кризата? Какво получават и какво дават на обществото компаниите? И каква е бизнес философията на един крупен предприемач, попитахме Петър Христов. Той управлява холдинг с над 60 фирми в областта на строителството, недвижимите имоти, хранително-вкусовата промишленост, финансите, консултантските услуги и в сферата на инвестициите. Инициатор е и на редица благотворителни кампании.
В разгара на кризата очите на всички са вперени в бизнеса, който трябва да ни измъкне от блатото. И докато предприемачите се опитват да завъртят зациклилото колело на икономиката, те са подложени на засилващ се натиск от синдикати и власт. Трябва и да се борят с насажданото още от времето на социализма отношение, че да си богат и успял е мръсна дума.  Вестник "Стандарт" винаги е оценявал високо усилията на бизнеса за развитието и просперитета на държавата. Затова отново предоставяме трибуна на предприемачите, за да се чуе техният глас.
 

- Г-н Христов, има ли браншът повод за празнуване в деня на  строителя?

- Разбира се, че има. Честит празник на всички строители в  България. Това е празник не само на управляващите строителния бизнес, а и на  всички служители в строителни компании. Желая много здраве, късмет в реформите и  шанс в бъдеще.

- Излизате ли вече от кризата?

- Строителният бранш е един от водещите сектори в икономиката и  би могъл да бъде такъв и в бъдеще с интелектуалния си и професионален потенциал,  концентриран в него. На България й предстои много усилена работа за усвояване на  европейските фондове. Част от тях са пряко свързани със строителния бранш, а  останалите са включени в добавената му стойност. С бранша са свързани Оперативна  програма "Транспорт", ОП "Регионално развитие", ОП "Околна среда", както и  програмата за развитие на селските райони. Само предстоящите проекти в ОПОК са  на обща стойност около 1 млрд. евро. Текат процедури за проекти във ВиК сектора,  както и предстоящи законодателни реформи пак в този сектор.

- Имат ли шанс родните фирми да спечелят големи инфраструктурни  поръчки предвид сътресенията в бранша?

- Притесненията, свързани със събитията на борсата и  изграждането на магистрала "Тракия", са излишни. Магистралата е приоритетен  стратегически проект, който браншът е готов да изведе до успешен финал. Въпрос  на пазарна конюнктура е какво се случва със строителните компании. В пазарната  икономика има сривове и успехи. Не намирам причина да не успяваме да се преборим  за поръчки. Неизбежно е фирмите да се обединяваме в сдружения и консорциуми, за  да покрием критериите за по-големи поръчки. От друга страна, във всички сектори  на строителния бранш са малко компаниите, които в профила си отговарят на  критериите и могат да покрият целия спектър от строителни услуги. ВиК секторът  например не е свързан само с промяната на едни тръби. Той води до нови стратегии  в язовирни каскади, в управлението на водата като стратегическа суровина. Този  процес започна. Ние ползваме услугите на международни консултанти като  Международната финансова корпорация. За мен е ясно, че няма бизнес у нас, който  да се развива без намесата на строителните компании.

- Какви реформи предстоят в бранша?

- Първо, самите компании, които са членове на Камарата на  строителите в България, трябва да се реформират. Но не защото са притиснати от  кризата, а защото са променени пазарните показатели. Те трябва да бъдат  диверсифицирани. Част от сектора, който е във високото строителство, трябва да  се отвори и в други посоки. Иначе темповете на работа ще са в пъти по-ниски.  

- Не се ли случва вече този процес, след като за малки ремонти  в регионите кандидатстват по 30-40 компании, докато преди кризата бяха  1-2?

- Причините преди две години да бъдат само един или двама  кандидатите при обявени поръчки са различни и не са функция на пазара. Сега  трябва да се намесят и по-малките фирми чрез сдружения. Диверсификацията на  строителните компании трябва да бъде насочена към разтваряне на профила им. Да  могат да изпълняват разнообразни по вид и обем поръчки в различни сектори на  икономиката и индустрията. Енергийната ефективност например също е обвързана със  строителния бранш.

- Новите сфери на работа няма ли да изискват от компаниите да  наемат и нови специалисти? И имат ли фирмите възможност за това в момент на  криза?

- Кризи е имало и преди. Вероятно ще има и след тази, макар и  може би в по-малки мащаби. Там, където има конкуренция, търсене и предлагане, се  регулират и ценовите нива, на които се наемат служителите. Ние не можем да  бягаме от реалността. Основните показатели за справяне с кризата са търсене и  предлагане, преструктуриране на сектора и компаниите, културата на правене на  бизнес у нас. Трябва да се опитаме да променим нагласите. И да свикнем с  мисълта, че обединението на различните профили на компаниите ще доведе до успеха  им в борбата с кризата.

- На какво друго може да разчита бизнесът освен на  еврофондовете, по които досега усвояемостта като цяло е ниска?

- За първи път от много години очакванията на различните  участници в процеса съвпада. Правителството има волята да реализира  потенциалната възможност за усвояване на еврофондовете. Обществото като  потребител и общините също имат интерес, защото усвояването засяга пряко всеки  един от нас. Бизнесът е достатъчно подготвен да реализира проекти, които биха  извели компаниите до успешен финал. Всички чакаме с нетърпение да започне реално  усвояване по ОП "Конкурентоспособност", защото човешкият потенциал е най-ценният  капитал на всяка компания. Имаме и достатъчно добри специалисти в сферата на  стратегическото планиране. Всъщност това е и основната роля на Камарата на  строителите. Регионалните представителства трябва да бъдат в изключително добра  комуникация с областните центрове. Към всяка област трябва да има консултативен  съвет към камарата, за да се добави стойност именно на този потенциал. Нито един  от преките бенефициенти не може да се справи без професионалните съвети на  съсловната организация. И трябва да свикнем, че обединението може да ни изведе  от кризата, а не разделението. Всеки конфликт между отделните професионални  организации, обществото и правителството би довело до забавяне. А в момента  липсва комуникацията между камарата и регионите.

- Има ли браншът план "Б", ако еврофондовете по някаква причина  не могат да бъдат усвоени?

- Трябва да се обърне по-сериозно внимание върху българската  икономика. У нас има достатъчно сериозни компании, които присъстват на  инвестиционния пазар. Оцеляват и развиват бизнеса си в условия на криза. Ние  например имаме планове да реконструираме предприятието ни за млечни продукти.  През 2011 г. ще инвестираме около 1,5 млн. лв. в нови технологии.

- С какви реформи правителството може да ви помогне?

- Първо бизнесът трябва да даде на правителството и обществото  и после да получи. На първо място трябва да се спазват правилата на фиска, за да  има реални равни стартове. Да се спазват законите и да се плащат данъците, които  формират бюджета. Да се спазват отговорностите към служителите и да се плащат  осигуровките според реалните заплати. Да спрем с източването на бюджета чрез  фиктивни сделки, свързани с ДДС. Да се научим, че преди да получим, трябва да  дадем. Да виждаме в лицето на правителството и обществото партньори. И чак след  това да искаме каквито и да било облекчения. Защото такива се дават, ако има  откъде.

- Има ли нещо, от което бизнесът е недоволен и иска спешно да  бъде променено от правителството?

- Не мога да твърдя, че всичко е идеално, защото посланията,  които получаваме в кризисни ситуации, са много разнопосочни. Не съм съгласен  обаче с опита на различни обществени организации да упражняват постоянен натиск  върху кабинета, защото човек не може само да иска. Всяка организация преди да  иска каквото и да било, първо трябва да има ясна идея как може да се случи то,  да познава проблематиката, законите и ресурсите за решаване на проблемите. Много  е лесно всички да излезем на площада и да викаме: "Искаме! Искаме! Дайте ни!",  но трябва да имаме алтернатива. Очаквам това да се промени и вече са налице  първите симптоми на тази промяна. Бързо, качествено и с ясни резултати от  кризата ще ни изведе само обединението. Ние продължаваме да се делим и да си  създаваме сами на себе си напрежение. Да недоволстваме, без да даваме  предложения. Продължаваме да не си даваме сметка, че ситуацията, от една страна,  не е толкова розова, колкото ни се иска. Но от друга - не правим нищо, за да я  подобрим. Мисля, че не е нужно да чакаме неволята. Време е сами да си помогнем.