Тютюневият склад – Параграф 22 (ВИДЕО)

Сградите на Тютюневия склад в Пловдив, изгорели преди дни, се превърнаха в поредния пример на Параграф 22 в областта на опазването на архитектурното културно наследство в България. От една страна, собствениците, които се явяват частни лица (бел. ред. често придобили имотите си в следствие на реституция) не успяват да се грижат за тях, поради липса на финансови средства. От друга – предприемачите, изкупили част от тези имоти, го правят с цел премахване на съществуващите сгради, или поне това, което е останало от тях с идеята да построят поредната модерна сграда, като запазват реплика на тези сгради. Този процес може да бъде наречен всичко друго, но не и опазване на архитектурното наследство, е мнението на специалисти. „Това е все едно да вземете оригинала на „Мона Лиза” за махнете картината, но да запазите рамката и след това да сложите реплика в старата рамка”, обяснява арх. Борислав Игнатов, председател на Камарата на архитектите в България.

Каква ще е съдбата на Тютюневия склад. От КАБ предлагат напълно безвъзмездно да изготвят проект за възстановяване на опожарените тютюневи складове в Пловдив. Конструктивните проекти ще бъдат изготвени от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. За целта обаче експертите трябва да имат достъп до опожарените сгради. За такъв те разчитат на общинските власти. Плановете могат да бъдат готови за около 10 дни в случай, че се работи много сериозно, каза за Факти.бг арх. Игнатов. „Дейността по изготвянето на подобен проект включва конструктивна работа, изчисление на товарите, заснемане и определяне габаритите на стените, както и тяхната маса, за да може проектът да е напълно издържат и да се извърши предназначението му”, коментира арх. Игнатов.

След наличието на такъв проект за укрепване и консервиране, той трябва да се извърши от община Пловдив. „Причината е, че собственикът е отказал да го изпълни. Открито е заявил, доколкото знам, че няма да предприеме укрепване на стените. Така че община Пловдив е институцията, която трябва да влезе в правомощия и да спаси този паметник”, коментира арх. Игнатов.

Сградите обаче е недопустимо да останат в сегашния си вид, тъй като те действително застрашават живота и здравето, които минават то улиците. Няма вариант да не се направи нищо. „Това е авария и тя трябва да бъде укрепена. Вече е въпрос на община Пловдив откъде ще намери средства. Това е голяма община и една от най-богатите в България. Развива се много добре през последните години. Има сериозно ново строителство там. Не вярвам да нямат средства за едно укрепване”, коментира арх. Игнатов.

Ако хипотетично се приеме, че общината не разполага със средства за укрепване, то тогава трябва да се търси централно финансиране по Закона за бедствията и авариите от държавния бюджет.

Относно това каква е стойността на укрепването, то тя определено ще е по-малка от ценността, която ще бъде защитена.

Една от стъпките за опазването на архитектурното ни богатство е Европейската конвенция за архитектурното наследство, според която държавите – членки на ЕС са задължени стриктно да опазват ценните си сгради. По думите на архитекти, обаче България не е приела конвенцията и тя не действа у нас.

За да се избегнат подобни случаи като този с тютюневите складове в Пловдив, реконструкцията на хотел „Маринела” в София и други, е необходимо собствениците не само да бъдат стимулирани с по-ниски данъци например, както е в други европейски страни, но и сериозни санкции, които могат да достигнат дори до отчуждаване на сгради с високо културно значение, за да могат да бъдат опазени в автентичния им вид. В противен случаи няма да бъде намерен изход от създадена ситуация, в която се изкупуват имоти само защото се намират на атрактивни места с цел построяването на поредния мол, хотел, офис или друга обществена сграда, която носи висок приход на инвеститорите.

Изграждането на „макет”, на нещо, което по никакъв начин не е свързано с оригиналната структура на сградата, на мястото на съществуващия архитектурен културен паметник, не би трябвало да е път на действие, смята проф. Тодор Кръстев, експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС за световното културно наследство. Каква е неговата теза може да видите в приложеното видео: