Глад за жилища край морето ще има още през 2013-а

"Руските инвеститори у нас сега са по-богати, отколкото преди кризата", казва инж. Валентин Вълев, областен председател на Камарата на строителите във Варна в интервю за в-к "Строител".

- Инж. Вълев, проведохте първото за новата 2012 г. заседание на УС на областното представителство на Камарата на строителите. Как ще се отрази на организационния живот фактът, че се сдобихте с нов дом, събира ли ви той по-често и какви инициативи се очертават?

- Нашата идея и мечта да имаме клуб на строителя се сбъдна и първата инициатива бе официална дегустация на домашно приготвени вина от наши членове. Подготвихме събитието, на което поканихме специална комисия със сомелиер, за да бъдат оценявани вината и техните качества по достойнство и да има класиране на най-добрите.
На първото заседание на УС приехме плана за мероприятия в клуба – всеки трети четвъртък организираме събития. Една от идеите е да празнуваме рождените си дни – така ще се опознаем по-неформално. Ще каним лектори – известни архитекти, дизайнери. Освен това решихме всеки член на Камарата на строителите да може да ползва клуба срещу минимален наем от 50 лева за лични тържества. Искаме да вдъхнем живот на този клуб и като няма толкова работа в тези трудни кризисни години, да имаме възможност поне повече да се събираме и опознаваме.

- Като казахте трудни години, кризата най-много се отрази на строителството, особено край морето, предвид темповете до 2008 г. Как се очертават прогнозите за тази година – има ли повече оптимизъм във фирмите от отрасъла?

- Продължава да намалява обемът на строителството. Някои от инвеститорите бягат. Имаше за довършване обекти – някои се довършиха, други бяха замразени. Имам предвид големи строителни обекти. Жилищното строителство продължава да върви някак си – тъй като има търсене, хората трябва да си удовлетворят нуждите, но се търси максимално ниска цена – 500-600 евро на кв. м застроена площ. Това е трудна цена, защото голяма част от обезщетенията бяха направени преди кризата. Тези петна, които се застрояват и довършват сега, бяха купени от собствениците с обезщетения над 30-40%. И да се продават сега готовите апартаменти на 500-600 евро за кв. м при направените разходи и при дадените тогава високи заплати, това е направо невъзможно. Затова и сега трудно се започва ново жилищно строителство, защото собствениците, които имат парцели, не се пречупват под тези цени, които вземаха преди кризата. Ако трябва да отговорим на цените, на които продаваме, обезщетенията трябва да са 20%. Но те не се съгласяват на тези цени да продават имотите и това блокира новото жилищно строителство. Всъщност кой спечели най-много? Спечелиха собствениците на имоти. Ако преди кризата печелбата в чистото строителство беше 20%, сега тя падна на 7%.

- Има ли много непродадени жилища?

- Намаляват, защото има търсене. Всеки, който продава, за да балансира в предлагане и търсене, сваля цените. Но тъй като от дълго време не се строи нищо ново, предполагам, че тази и 2013 г. ще има глад за жилища. Реално миграцията от малките населени места към големите градове продължава да съществува, хората идват да търсят работа и съответно и жилища, за да се устроят. Търсенето ще се увеличи.

- Ще се строят ли ваканционни селища? Не избягаха ли и основните им инвеститори – руснаците?

- Ще се строят ваканционни селища, но не така стихийно и неконтролируемо, както беше до кризата. Руснаци има и, дай Боже, да ги има. Те купуват непрекъснато градски имоти, апартаменти в курортните комплекси. Имаме дори по-богати руснаци – купувачи отпреди.Те купуват скъпи имоти, които вървят по 1500-1800 евро на кв. м застроена площ в центъра, където обезщетенията на парцелите стигнаха 50-55%. Варна за тях е важна дестинация – тук се чувстват като у дома си.

- В бранша залагат ли на участие тази година в големите инфраструктурни обекти?

- Малко са фирмите от Варненската строителна камара -„Пътища и мостове“, “Хидрострой“, “Инжстрой“, които участват, но не в големи инфраструктурни обекти. Те въобще не ни топлят. Ние залагаме на участие повече в обекти от градската среда, енергийната ефективност – на такива проекти се надяваме. Общината е с намален бюджет с близо 30 млн. лева, разчитаме да влязат пари по европейските програми. Общинската администрация трябва да бъде в по-тесни връзки със Камарата на строителите в България не за да се облагодетелства някой, а за да си бъдем взаимно полезни. Вече имах среща след преизбирането му с кмета Кирил Йорданов и скоро ще инициираме такава с наше домакинство в офиса на Камарата, за да си изясним взаимоотношенията, да изясним как ще се развива градът. Очакваме скоро окончателното приемане на ОУП. Това е важно за инвеститорите, а и за нас – фирмите изпълнители.

- Има ли фалирали фирми в бранша край мо­рето?

- Сигурно има, но те не са фалирали по начина, по който се възприема думата фалит. По-скоро са преустановили дейност, изпаднали са в задлъжнялост и не могат да си плащат сметките. Фалитът в България не е регламентиран съвсем. Междуфирмената задлъжнялост е голяма, дори огромна. Но най-голямата задлъжнялост се предизвиква от държавата – не се плаща навреме по обществените поръчки, а с голямо забавяне. В същото време, ако фирмата не си плати ДДС или данък печелба, следват суперрестриктивни мерки. Социалният министър Тотю Младенов направи изявление, че ще праща в затвора работодателите, които не плащат заплати. А ако работодателите работят само за държавата, защото има и такива строителни фирми, и очакват да си вземат парите от нея, за да платят, какво правим тогава?! Ползваме предприемача като изкупителна жертва?!
Това е безсмислено – като няма предприемачи, е ясно, че няма да има и икономика.

- Колко е сега средната работна заплата или по-скоро надницата в строителството във Варна?

- Надницата на общия работник в строителството беше стигнала преди кризата 35 лева, сега падна на 20 лева. Майсторите вземаха преди 70-80-100 лева, а сега – 40 лева. Заплащането се срина почти 50 на сто от това, което беше преди кризата. Най-трудно беше през 2009 г. – никой от нас не беше чувал за световна криза, знаехме за нашата. Бяхме шокирани. Но ще продължим да се борим. Оттук нататък ще се работи трудно, мъчително, но който е останал на пазара, ще работи.