Грандоманщина по румънски

Две десетилетия след завършването на огромния Дворец на парламента в Букурещ, Румъния отново влезе в новините със строеж на сграда с внушителни размери. В непосредствена близост до втората най-голяма сграда в света, започната от комунистическия лидер Николае Чаушеску, но довършена чак след свалянето на неговия режим, в румънската столица беше осветена новата катедрала "Спасението на народа". Със своите 120 метра височина катедралата се превръща в най-големия православен християнски храм в света. Новата постройка заема и още едно първо място: основната ѝ камбана с диаметър 3,35 метра и тежаща над 25 тона е най-голямата в света свободно люлееща се църковна камбана. Тя измества от първото място камбаната на Св. Петър в Кьолнската катедрала, наричана още "Дебелия Петър".

Разходите дотук: 110 млн евро

Новият православен храм в румънската столица побира 5000 вярващи, но още не е завършен: до освещаването строителите бързаха да приключат с покрива и с монтажа на олтара и църковните камбани. Но до окончателното завършване на строежа, което в православните храмове означава също и изписването на стените отвътре, могат да минат години.

Дотук градежът е погълнал 110 милиона евро - основно обществени средства. Но докато сградата бъде окончателно завършена, разходите могат да скочат неколкократно. В страна като Румъния, известна с лошата си инфраструктура, именно високите разходи за издигането на такава грандоманска постройка пораждат и най-острите критики. Мнозина не одобряват и размерите на сградата, която създава усещане за непропорционалност. Има забележки и по отношение на мястото, на което е издигната. В същото време дори и критиците признават, че досегашният патриаршески храм "Св. Св. Константин и Елена" в центъра на Букурещ не е много представителен, както и че е отеснял за многото вярващи, стичащи се към него - особено на големи религиозни празници. А за изграждането на нова катедрала в Букурещ се говори от 130 години.

Защото точно сега?

След падането на комунизма в Румъния, православната църква постоянно засилва значението и влиянието си. Тя участва активно и в политическите процеси в страната, както видяхме при неотдавнашния референдум за дефиницията на брака. А управляващата Социалдемократическа патия - въпреки комунистическите си корени - също търси близостта на църквата. Затова и гигантските размери на новата катедрала не са случайност.

Що се отнася до момента, избран за нейното освещаване, той също не е случаен. На 1 декември - националният празник на страната - румънците отбелязват обединението на няколко области в единна румънска държава след края на Първата световна война. А през 2018 се навършват 100 години от събитието. И в този смисъл освещаването на новата катедрала малко преди юбилея трябва да подчертае значението на православната църква за днешна Румъния и за румънската идентичност. Точно това обаче буди най-голямо раздразнение сред представителите на католическото унгарско малцинство в Трансилвания и протестантското германско малцинство в страната.