Сградите вече са компютри

През последните години все по-често употребяваме словосъчетанието „умни сгради”. Само допреди няколко години това означаваше офис сграда, в която помещенията са с двоен под и плъзгащи се врати, което даваше възможност да се обособяват по-големи или по-малки офис пространства. Днес картината е коренно различна. „Днес сградите вече не са сгради. Те са компютри”, казва в интервю за най-големия сайт за недвижими имоти imot.bg Иглика Йорданова, изпълнителен директор на Colliers International за България.

Госпожо Йорданова, как се отразяват високите технологии в сферата на недвижимите имоти и в частност на офис площите?

Това, което виждаме вече, са смартофиси. Хора, които са изключително свързани, но са и мобилни, т.нар. „дигитални номади”. Всичките тези офисни пространства трябва да са много по-гъвкави, за да отговорят на условията на работа. Един съвсем нов начин на работа.

Налице вече са пространства, организирани спрямо активностите, по които някой работи в момента. Има много повече проектно базирани пространства – хора, които работят по няколко проекта едновременно.

Също така за първи път в историята има пет поколения, които работят заедно, което не се е случвало досега. Това създава доста повече предизвикателства върху пространствата и как те могат да бъдат интегрирани. Всяко едно от тези поколения има различен стил на комуникация, на мениджмънт, на лидерство, различни фази на знания. Така че интегрирането на мултипоколеченска работна сила в едно пространство също е интересно. Същото важи и за мултикултурните различия, които трябва да се интегрират в пространствата. Те трябва да са по-гъвкави, да са интегрирани с природата. Ясно е, че трябва да са устойчиви, да са адаптируеми към промяна. Сградите вече не са сгради. Те са едни големи компютри.

Допреди 4-5 години под гъвкави офиси имахме предвид, че има двоен под и мобилно работно място и плъзгащи се панели. Днес какво трябва да разбираме под гъвкав офис?

Първо трябва да може да си представяме, че пространствата не остават само офиси. Вече има много сериозна интеграция между офисно предназначение, с жилищна, с хотелска част. Наблюдава се „блендиране” между тези пространства и затова говорим за coworking и coliving. Понякога има интегрирани системи, които си говорят помежду си, т.е. хората искат да участват в общества, които не приключват работа в 18.00 ч., а продължават да са заедно след 18.00 ч. в личната част от живота им. Също така работното време от 9.00 ч. до 18.00 ч. изчезва и общо взето въпросът, който опира до работа по проекти, дигитална свързаност показва, че рамките вече са условни. Пространствата превръщат функция от една в друга – жилищна в офисна, развлечения. Трябва да се ползва изкуственият интелект – той вече е вграден в сградите, събира информация много по-добре от нас, съответно има много по-ефективно управление на енергия, на данните, които се събират, т.е. превантивна поддръжка на сгради или ползване на пространство, резервация на площи. Много повече хора ще могат да ползват едно и също място, тъй като ще ползват смарт системи, които ги резервират.

Какво точно да имаме предвид, когато говорим за изкуствен интелект в сградите?

Прекрасен пример за това е една сграда в Амстердам. В нея се решават въпроси важни за служителите от това какво е времето навън и къде да паркират до това какво да си занесат вкъщи. Последното се поръчва с QR кодове. Това нещо по интелигентен начин се предвижда така, че хората могат да мислят за важните неща от работата, а не да се занимават с тривиалните. Но това е елементарното, по-важното е, че събира данни за състоянието на сградата така, че тя да е максимално здравословна, да създава полезна среда.

След Leed и Bream сертификатите кой е следващият и какви са неговите изисквания?

Следващият, който надгражда Leed и Bream, е Well сертификат. Акцентира върху това, че хората са центъра на сградата, т.е. всички подобрения, рамкирания и точки, които се събират, за да се получи такъв сертификат, са центрирани върху средата и нейното качество, свързани са със здравословното състояние на човека вътре. Изследват се не толкова характеристиките на сградата, колкото последващият ефект върху човешкото същество вътре. Данните се събират и по обективен и по субективен начин.