ФАКТИ.БГ

Заради църковните имоти: как Сърбия и Черна гора се хванаха за гушите

Чии са църковните имоти? В Черна гора този спор се води от няколко седмици с юридически и политически аргументи.

Публикувана: 19 Януари, 2020 19:47
3 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1414
Заради църковните имоти: как Сърбия и Черна гора се хванаха за гушите
Снимка: ЕРА/БГНЕС
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 2.3 от 3 гласа.

Ябълката на раздора се оказа текст в новия Закон за вероизповеданията, приет от парламента в Черна гора в края на декември. Според него всички обекти и имоти, които понастоящем принадлежат на Сръбската православна църква в Черна гора, трябва да бъдат прехвърлени на държавата - ако църквата не успее да докаже, че ги е придобила преди 1918 година.

За какво е спорът?

Според правителството в Подгорица и голяма част от опозиционните политици в страната, след края на Първата световна война, когато е създадено Кралство Югославия, сръбската армия е окупирала Черна гора със сила. По този начин независимата дотогава черногорска православна църква е станала подчинена на патриарха на Сръбската православна църква. Следователно заключението е, че владенията на църквата са били незаконно прехвърлени на сръбската патриаршия.

Според бившия председател на парламента Ранко Кривокапич, преди 1918 г. църковните притежания са били собственост на държавата Черна гора и едва по-късно са били предоставени на Сръбската православна църква. Това трябва се поправи, защото "Черна гора иска да защити своите културни ценности. Не може собственикът на най-важните културни притежания в Черна гора да идва от друга държава - в случая сръбската патриаршия", заяви той за ДВ.

Сръбската православна църква вижда нещата по съвсем различен начин. "Законът изисква да се доказва собствеността върху църкви и манастири, които са построени през 13 или 14 век. Но тъй като по това време имотите са били дарявани на църквата, не съществуват поземлени регистри, които да удостоверят този факт", обяснява епископ Григорий Дурич, ръководител на Сръбската православна епархия в Германия. Според него тези сгради са принадлежали на черногорската църква през 1918 г. и по това време са били прехвърлени към Сръбската православна църква в съответствие с православната юрисдикция. "Политическите промени в историята нямат значение за църквата", смята Дурич.

Политологът и експерт по православие Лазарос Милиопулос твърди, че „формално става въпрос за изясняване на въпроса какво и на кого принадлежи, а не за отправяне на претенции за собственост“. Той разбира усилията на Черна гора за изясняване на собствеността, но казва, че е важно държавата да компенсира църквата, а не само да отнеме собствеността ѝ. "Това не би било съвместимо с европейските правни стандарти", добавя експертът.

Политическите измерения на конфликта

Сегашният спор е също и политически оцветен. Черна гора е дълбоко разделена по въпроса за националната си идентичност: докато една част от населението се вижда като част от по-голяма сръбска нация, други се възприемат като представители на един независим черногорски народ. Следователно спорният закон е най-вече "относно утвърждаването и защитата на черногорската идентичност", смята Ранко Кривокапич. "Сръбската православна църква отрича съществуването на черногорците - и с тях съществуването на черногорската държава. Това е проблем за нас. Казват, че всички са сърби. Това е част от великосръбската политика", пояснява той.

За опозиционния политик изясняването на въпроса за църковната собственост всъщност би сложил край на подновения през 2006 г. процес за независимост на Черна гора от Сърбия. Част от този стремеж към независимост е и (въз)раждането на Черногорска православна църква, която да бъде истинската църква на черногорците и да претендира за собствеността на всички църковни имоти в страната.

Епископ Григорий Дурич също вижда политически намерения в закона. Според него президентът на Черна гора Мило Джуканович се опитва да "предизвика скандал, защото само това може да го спаси". Популярността на черногорския президент спада, и ако той успее да се представи като спасител на нацията, много черногорци отново биха си върнали доверието в него, казва Дурич.

Има нужда от диалог

Тясната връзка между църквата и политиката не е нищо необичайно за православието, подчертава Лазарос Милиопулос: „Исторически погледнато, тези църкви винаги са се считали за национални църкви“. По време на Османската империя те са представлявали интересите на християнските народи пред мюсюлманския султан. "Тази традиция в съчетание с национализма през 19 век доведе до изграждането на силни национални църковни традиции в Югоизточна Европа - в Сърбия, както и в Румъния, България или Гърция." Затова винаги съществува опасност от залитания към национализма, когато църквата се политизира, посочва експертът.

Милиопулос е убеден, че изход от това разделение може да бъде постигнат само чрез диалог. "Държавата трябва да седне на една маса с църквите и да се опита да реши проблема, преди да се опита да колективизира или национализира църковните имущества." Венецианската комисия също препоръчва подобен подход. „По-скоро трябва да се инициира процес, който да доведе до сключване на споразумение - защото пътят, който сега се предприема, очевидно не води в тази посока“, казва Милиопулос.

Сърбия

Поставете оценка на статията:
Оценка 2.3 от 3 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Рошко
1 Отговор
Интереса клати и килимявката и феса

Оценка:
-0 +8

Хахаха
2 Отговор
Шумадийците треска ги тресе ...
А тепърва България ще предяви претенции за Западните покрайнини, защото те са дадени са съгласно Ньойския договор, а Югославия е държава, която я няма.

Оценка:
-2 +9

778
3 Отговор
Черногорците са прави! А сърбите са още с югославското съзнание и смятат че всички балкански народи около тях са им подчинени.

Оценка:
-1 +6

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

ТОП 5